Сред практикуващите юристи се обсъжда темата дали представлява професионална болест заразяването с инфекциозно заболяване на работното място. Дебатът е свързан основно с разпространението на Covid-19 сред персонала на лечебните заведения (лекари, фелдшери, медицински сестри, шофьори на линейки и др.). Проблемът обаче засяга и всички останали трудово заети и социално осигурени лица, който имат основание да смятат, че са заболели под влияние на фактори от работната си среда, включително свързани с вируса.
При изясняване на характера на професионалната болест, следва да се започне от нейната дефиниция, съдържаща се в Кодекса за социалното осигуряване, а именно: заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда, или на трудовия процес, върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет. Предвидено е, че към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение, както и късните й последици.
Отговорът, който дава българското законодателство, на въпроса дали заболяването от Covid-19 би могло да се приеме за професионална болест, е положителен, но при съобразяване на няколко условности.
Първата от тях е свързана с факта, че този вирус засега не е включен в Списъка на професионалните болести (обн. в ДВ, бр.66 от 25.07.2008 г.). В световен план положението не е по-различно. Covid-19 не фигурира и в Списъка на професионалните болести, изготвен от Международната организация на труда.
В международните актове и във вътрешното ни законодателство обаче съществува правна възможност заболяване, невключено в тези официални списъци, да бъде признато за професионална болест. Условието, поставено от българския Кодекс за социалното осигуряване, е да бъде установено, че болестта е причинена основно и пряко от обичайната трудова дейност на заболялото лице, както и че тя е довела до временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Кой обаче има правомощието да направи подобно заключение и да допълни, макар и ad hoc, списъка на професионалните болести?
Отговорът се съдържа в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести (обн. ДВ, бр.18 от 10.03.2015 г., в сила от 01.01.2015 г.). В този нормативен акт е описана подробно цялата процедура. Тя започва с уведомление от лекуващия лекар на лицето до съответното ТП на НОИ. Самото потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на болестта се извършва от ТЕЛК и от НЕЛК. Тяхното финално заключение се формира след проучване на редица фактори, които биха имали отношение към появата на заболяването. Сред тях са: професионалният маршрут, факторите на работната среда, особеностите на работния процес на заболялото лице, както и други предпоставки за заболяване.
В случай, че проверяваното лице или неговият работодател не са съгласни с експертните решения на ТЕЛК или НЕЛК, те могат да обжалват съответните актове в сроковете и по реда на чл.112 от Закона за здравето. Такова обжалване може да бъде проведено и от наследниците на заболялото лице, в случай на настъпване на неговата смърт.
Признаването на дадено заболяване за професионална болест дава възможност за получаване на редица форми на социална подкрепа от държавното обществено осигуряване: по-голямо обезщетение от съответните фондове на НОИ, лична или наследствена пенсия при инвалидност, парични помощи за профилактика и рехабилитация, както и еднократна помощ при настъпване на смъртта на осигуреното лице.
Констатираното по съответния ред професионално заболяване открива възможност и за ангажиране на отговорността на работодателя по реда на чл.200 КТ. На това основание се дължи обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди, понесени от засегнатото от заболяването лице, както и от неговите наследниците в случай на смърт. По такава претенция, работодателят дължи обезщетение в размер на разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза – и обезщетението и/или пенсията, получени по общественото осигуряване. Следва да се има предвид, че съгласно Решение № 213 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2009 г., IV г. о., работодателят, който оспорва обстоятелството, че решението на ТЕЛК е влязло в сила, трябва да представи доказателства, че го е обжалвал и че подадената жалба се разглежда от горестоящия административен или съдебен орган.
Несъмнено, каквото и обезщетение да бъде изплатено на правоимащите лица, то не може да компенсира влошеното здраве или изгубения човешки живот. Въпреки това, основна функция на правото е да предложи механизъм за компенсация, макар и несравнима с моралния аспект на вредите. В случая с Covid-19, признаването му за професионална болест е все още само правна възможност. Целта на настоящата статия е да я представи и да очертае основните действия за нейното реализиране. От засегнатите лица и от компетентните държавни органи зависи тя да се осъществи на практика и да осигури предвидената социална справедливост.
източник: legalworld.bg
