Все по-сериозно се обсъжда въвеждането на ограничения за неваксинираните срещу COVID-19, в това число за пътуване и на привилегии за ваксинираните. Преди броени дни председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че до края на март Европейската комисия ще представи предложението си за създаване на документ, който ще служи като средство за пътуване с туристическа или работна цел. Обсъжда се издаването на персонален QR код, който да бъде валиден на територията на всяка от държавите членки на ЕС. “Зелен пропуск” вече действа в Израел. Той служи като разрешение за посещение на магазини, театри, спортни мероприятия, концерти, хотели, фитнеси и даже синагоги. На получилите по две дози от ваксините се издава персонален QR код, който към момента е валиден за до шест месеца след получаването на втората доза от ваксината. Подобни системи изграждат Гърция и Дания. Още страни обсъждат възможностите за въвеждане на подобни мерки.
Явява ли се това дискриминация спрямо неваксинираните?
Дискриминация има тогава, когато е налице разделяне на индивидите в отделни групи по някакъв техен общ признак, при което им се дават или отнемат дадени права, задължения и възможности, според групата към която принадлежат. Отношението към индивидите от различни групи трябва да е различно, неравноправно и нерационално. Законодателно е въведена забрана за всякаква пряка или непряка дискриминация, както на международно ниво, така и на национално – Βсеобщата декларация за правата на човека на ООН, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа, Хартата на Основните права на Европейския съюз, конвенции на ООН за забрана на отделни видове дискриминация, Конституцията на Република България, Закона за защита от дискриминация и други специални закони.
Рационален ли е признака – ваксиниране? Обективно оправдано ли е изискването да си ваксиниран срещу COVID-19, за да пътуваш и дали ограниченията са подходящо и необходимо средство за постигане на легитимна цел?
Запазването на живота и здравето на хората определено е легитимна цел, но избраното средство за постигането й не е нито оправдано, нито подходящо! Защо?
– Всички одобрени за прилагане в ЕС ваксини са разрешени за употреба по т. нар. схема „разрешаване под условие“ съгласно параграфи 7 и 8 на чл. 14 от Регламент (ЕО) № 726/2004. Това разрешение е временно, предоставя се само при изключителни обстоятелства, в случай на спешна потребност и липса на алтернатива, ако се прецени, че очакваните ползи надхвърлят рисковете. Разрешението се преразглежда всяка година, а производителите са задължени да предоставят периодични доклади и да проследяват за нежелани странични ефекти всички ваксинирани. Аналогична е ситуацията в САЩ, където ваксините също имат временни разрешения, както и във всички останали държави.
– РНК технологията, по-която са произведени първите две одобрени ваксини е съвсем нова и все още не добре изпробвана. Дългосрочните последици и възможни странични ефекти не са ясни. Векторната технология също е достатъчно нова, макар и да се използва от малко повече време. На практика ваксиниращите се с тези ваксини участват в мащабен медицински експеримент. Те подписват Декларация за информирано съгласие за извършване на ваксинация срещу COVID-19, където формално заявяват, че са запознати с ползите от ваксината, рисковете от заболяването и неговите усложнения; показанията, начина на приложение, противопоказанията, взаимодействието с други лекарствени продукти и очакваните нежелани лекарствени реакции на прилагания продукт. Но как реално могат да бъдат запознати и да осъзнават напълно рисковете, когато в информационните си брошури самите производители признават, че не са изследвали взаимодействието с други лекарства, че все още не са им известни всички възможни нежелани реакции и т.н.?
– Дългосрочните ефекти от приложението на ваксините са неизвестни към настоящия момент, Производителите не препоръчват ваксините да се използват за деца и юноши до 16 годишна възраст, бременни, старци и хора с алергични реакции.
– Ваксините, получили одобрение нямат “стерилизиращо” действие според известните сведения. Това означава, че ваксинираните могат да бъдат преносители на заразата, макар самите те да не се разболяват или да боледуват леко.
– Продължителността на защитата, предоставяна от ваксините, не е известна, тъй като тя все още се определя в текущи клинични проучвания, които ще продължат и през следващата една година.
– Колко бързо и в каква степен мутира вируса? Дали и доколко ваксините ще бъдат ефективни и срещу новите щамове? Колко често ще се налага реимунизация?
– Нито една държава не може да осигури достатъчен брой ваксини за всички желаещи, да не говорим за цялото си население. И тази ситуация няма да се промени скоро предвид ограничения производствен капацитет, трудностите с логистиката и необходимите финансови средства.
– Принуждаването на хората да се ваксинират при наличието на толкова много неизвестни, с ваксини, които още са на стадий изпитание и с временно разрешение за употреба противоречи на правилата на медицинската етика, според които участието в медицински експеримент трябва да е доброволно и да е направено при информирано съгласие, че участваш в експеримент.
От изложеното може да се направи извод, че въвеждането на ограничения за пътуване на неваксинираните и на привилегии за ваксинираните се явява дискриминация, тъй като вторият критерий – рационалността на признака не е налице, а от там ограниченията се явяват непропорционални. Ваксинацията, поне засега, трябва да остане въпрос на личен избор на всеки и да не служи за получаване на привилегии или ограничаване на права.
