Основно човешко право ли е да се гледат и четат порнографски материали? Кога и при какви условия? Това е въпросът, на който Европейският съд по правата на човека/ЕСПЧ/ се съгласи да отговори. Случаят идва след иззети порнографски материали от затворник, който се оплаква, че са му конфискувани еротични списания, информират на сайта си от Eвропейския център за право и справедливост /ECLJ/.
Задачата на ЕСПЧ е да се произнесе дали затворите могат да забранят притежаването и използването на еротични издания и материали от лицата, лишени от свобода.
Фактите по този случай са следните: жалбоподателят излежава присъда в затвора в Словакия за двойно убийство и се оплаква, че му е отнет порнографски материал. Освен, че са му взети той е и наказан за това, че е притежател на порнографско съдържание. Според него тази конфискация и общата забрана за притежание на подобни материали остро нарушават неприкосновеността на личния му живот и свободата на изразяване.
Към момента съдът трябва да прецени дали достъпът до порнография в затвора е право, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека.
Eвропейският център за право и справедливост /ECLJ/ e упълномощен от ЕСПЧ да се намеси в този казус. От центъра са предоставили и писмени становища по случая (достъпни са тук, на английски език).
Ето какво казват от ECLJ, като първо се припомня, че порнографията по своята същност е неморална. Съответно, както посочва и Европейската конвенция, държавите могат да ограничат определени свободи, за да защитят морала, както и безопасността, здравето или правата на другите. Защитата на морала е държавен прерогатив, признат от Конвенцията в нейните членове – 8, 9, 10, 11 и 21.
ECLJ основава своите наблюдения в доклада на име: „Порнография и права на човека“, за да информира ЕСПЧ за значителните изследвания, които установяват, че многократното използване на порнография създава риск от пристрастяване, както и многобройни психологически патологии и разстройства на отношенията. Систематично обезценява хората и стимулира насилието, агресията и дори садизма или мазохизма. Обезценяването на жените е квази систематично в порнографията, където те са представени по стереотипен и унизителен начин.
ECLJ също подчерта, че е още по-законно защитата на затворниците от перверзните ефекти на порнографията, тъй като те са особено уязвими към нея. Тяхната самота и безделие увеличават риска от пристрастяване. Подбуждането към импулсивно насилие, причинено от порнографията, е още по-проблематично за лишените от свобода, особено за тези, с присъда за сексуално насилие. В резултат на това, ако не се предотврати разпространението на порнографски материали в местата за лишаване от свобода, това би било нарушение на задължението на държавата да гарантира доброто здраве и безопасност на своите затворници, както и тяхната рехабилитация.
Разбира се, през последните десетилетия Европейският съд прилага много ограничено приложение на защитата на „морала“, покривайки го с наметалото на благотворителността към личния живот. Що се отнася обаче до порнографията, има и други основания, свързани със здравето, безопасността и достойнството, които се застъпват за по-голям контрол. Изглежда, че в обществото нараства осведомеността за вредността на порнографията и необходимостта да се защитят участниците в нея, младите и уязвимите групи.
В момента в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа се обсъждат два проекта за резолюции, като се препоръчва на държавите членки да упражняват по-голям контрол, за да защитят специално правата на жените и децата.
ECLJ изразява надеждата, че ЕСПЧ ще може да насърчи тълкуването на правата на човека, което зачита човешкото здраве и достойнство.
