Не може частни организации да идват в домовете на хората и да вземат деца с гардове, полиция и съдебни изпълнители, това е работа на държавата
Тарифата за едно дете за осиновяване варира от 50 000 лева до 50 000 долара. Тези цени са неофициални, корупционни и официални, публикувани са на интернет страници на фирми, които предлагат на чужденци осиновяване от България, коментира юристът.
Насилието над 3-годишното дете в Перник и видеото, качено от майка му, взриви социалните мрежи и отключи недоволството на обществото. Скандалният случай става само няколко дни след приетите промени в Закона за социалните услуги, които гласят, че родителите ще могат да обжалват пред съд извеждането на дете от семейството в рамките на 7 дни. Също така от социалните услуги бяха извадени и НПО-ата, с обяснение, че социалната помощ не бива и не е търговска дейност.
“Правен свят“ потърси адвокат Петър Николов*, с дългогодишен опит в сферата на наказателното, административно-наказателното и гражданското право.
Адвокат Николов, видеоклипът с побоя над 3-годишното дете от собствената му майка потресе обществеността и отключи вълна от възмущение срещу нея. Според Вас има ли възможност записът да е автентичен?
Разбира се, че има възможност записът да е автентичен, за мен дори няма съмнение, че върху детето е упражнено насилие. Въпросът е дали това е майката и с каква цел е създадено това видео. Оставам с впечатление, че то е предизвикателство към бащата и Социалните. Дали е форма на протест или се касае за психическо отклонение у майката и дали записът е автентичен остава да установят компетентните органи. Ако жената е с психически проблеми това е една тъжна история. Но тя има и своя друг нюанс. По времето на Иван Костов имаше подобен случай с убито дете – Пепи, който доведе до протести пред Парламента, после се оказа, че майката има психическо заболяване и тя е извършителят. Тогава този случай за малко щеше да „събори“ правителството. Това са чувствителни теми и трябва да се внимава с първоначалните изводи. Нашето общество твърде бързо мести настроенията си от „Убий го! до Да живее!“. Прави впечатление, че детето е привързано към майката, което означава, че тя вероятно се е грижила за него, а защо се е стигнало дотук, смятам, че освен да се разследва майката, трябва да се работи с нея, за да не стига до други такива случаи. Вероятността да остане родител на детето по закон до навършване на пълнолетие не е за подценяване, въпросът е какво ще се случи с тях от тук насетне.
Майката и бащата бяха задържани и детето е временно при приемно семейство, докато се изясни при кого ще бъде или няма да бъде върнато. Пускането на клипа в социалните мрежи възможно ли е да свързано с промените в Закона за социалните услуги?
Смятам, че законовите промени не накърняват интереса на детето. Те се въвеждат, за да се въведе гаранция за справедлив и честен съдебен процес, да има прозрачност в действията на институциите, обективност в работата на съда, защото практиката показва, че в много случаи твърденията на Социалните са неверни или меко казано пресилени. Твърде много се спекулира с мярката настаняване в приемно семейство. Според закона тя е крайна, но в практиката се оказва, че тя обикновено е първа. Когато работата страда от формалност и неефективност най-лесно е да настаним детето извън семейството при професионалните приемни родители или в Център както се наричат новите домове за деца. Това води до невъобразимо тежки последици в психиката на децата от най-ранна възраст, да не говорим, че имам случаи, в които децата се наговарят да свидетелстват против родителите си, обещава им се светло бъдеще и безгрижен живот в домовете. После там се сблъскват с „Живота“. Наркотици, проституция, еднополови връзки, блудство от страна на възпитатели, кражби. Не може да си позволим грешка и едно дете да попадне там. Затова законът трябва да дава гаранции, че съдът ще настанява с решенията си само деца, които наистина имат нужда от закрила, поради нехайството на техните родители, или защото нямат родители, които да се грижат за тях. В момента така действащият Закон за закрила на детето създава презумпция за виновност на родителя и същевременно това е единственото дело, в което нямаш възможност по закон да се защитиш, каквато се защита се полага дори на един убиец в наказателния процес, който се счита за невинен до доказване на противното.
Какво е Вашето мнение за промените в закона и реално трябва ли НПО сектора да участва в процедурата за отнемане на деца?
Категорично съм против частни организации да идват в домовете на хората и да вземат деца с гардове, полиция и съдебни изпълнители. Това трябва да бъде приоритет единствено на държавата. Такъв е обществения договор между гражданите и държавата, той е обективиран в Конституцията, която регламентира основните права и свободи на всеки гражданин и казва, че властта произтича от гражданите и се дава на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Там частни организации не могат да съществуват, в противен случай утре някой може да поиска частна Полиция, частно Следствие, частен Съд (филмът с частните арбитражни съдилища вече го играхме, всяка фирма за кредити си направи съд и решенията на тези измислени съдилища бяха изцяло в ущърб на гражданите). Децата ни не са пари и имоти да се секвестират от частни изпълнители, с това компромис не може да има и волята на обществото е категорична и ясна, че това е неморално и недопустимо. НПО секторът искаше не само да отнема деца, но и да се грижи за тях като замести законния представител в лицето на родителя и да участва в съдебните процеси срещу родителите без да се дава равна възможност родителят да се защити, да се яви на делото, да се изслуша, да ползва адвокат, да посочи и представи доказателства. Практиката сочи, че в такива случаи адекватният родител успява да организира защитата си и съдът отхвърля молбата за настаняване или срокът за настаняване е много по-кратък и с общи усилия детето се завръща скоро в семейството си. В момента съдебният процес е абсолютно формален, представя се молба от съответната Дирекция Социално подпомагане, към която обикновено липсват доказателства. Понеже няма кой да оспори иска на Социалните, съдът уважава молбата и настанява детето. По този начин в последните години се настаниха хиляди деца без да има реална нужда от това, а държавата вместо да помогне на родителите е похарчила стотици милиони за грижите им извън семейството. Голяма част от тези деца после не се реинтегрират умишлено и се дават за осиновяване. Тарифата за едно дете за осиновяване варира от 50 000 лева до 50 000 долара. Тези цени са неофициални, корупционни и официални, публикувани са на интернет страници на фирми, които предлагат на чужденци осиновяване от България.
Необходими ли са още промени в Закона за социалните услуги и ако да – какви?
Ние считаме, че основният проблем на ЗСУ бе в липсата на обществен дебат, след който да се приеме във всичките му части. ЗСУ обхваща твърде много групи граждани – там са хората с увреждания, възрастните хора и те със сигурност имат нужда от актуална и силна грижа на държавата. Най-болезнена и неприемлива е частта с децата в риск. С новите законови промени се оказва, че дете в риск е буквално всяко дете, дори ако се скарам на детето си, то може да се оплаче от мен и да попадне в категорията на дете в риск, защото пренебрегвам желанието да играе футбол или го насилвам да учи или да си подрежда стаята, на мен като родител ми се забраняват всички форми на наказания и контрол. Ако детето ми не иска да е християнин, също е в риск, защото може да се оплаче, че аз му натрапвам своята религия и възгледи за това как трябва да се облича, към кой пол да се причисли. Излиза, че аз нямам никакви права над детето си освен да съм длъжен да го отглеждам, тъй като по новите концепции детето е собственост на Държавата и тя трябва да преценява кое е най-добро за него. В този смисъл ако не му осигурявам исканата от него храна, играчки, начин на живот, то има право да ме замени в името на своето по-добро съществуване. Ние сме на мнение, че частният сектор по отношение на грижите за децата трябва да бъде както до сега – спомагателен. За децата първо трябва да се грижат родителите, ако те са разделени – този, който е по-способен да полага грижи, след това да се изследва кръгът на роднините и близките на семейството и едва тогава детето да се настанява в приемно семейство или дом. Често пъти причината за настаняване на дете извън семейството е липсата на средства у родителите да издържат децата си. Ако това са самотни родители те са раздвоени дали да гледат дете или да работят, някои нямат възможности да съвместяват и двете, и ако само това е проблема държавата трябва да осигури адекватно финансиране за биологичния родител, който разполага с всички други качества да отглежда дете. Иначе пороците на ЗСУ са много, този закон има принципни различия с нашата Конституция и Закона за лицата и семейството. Това е лош закон, който пренаписан се внася отвън и за неговата легализация се плащат милиони на определени организации, за да го въведат въпреки съпротивата на обществото. Неслучайно КС постанови, че има противоконституционни текстове, които даваха безгранична свобода на НПО-тата да събират и обработват всяка необходима им информация за личния ви живот. Знаете ли, че в момента, ако отидете с детето си в болница, ако лекарят счете, че детето може да е жертва на насилие, той подава сигнал срещу вас и започват проверки. Това е една Матрица, която ви следи и шпионира, всяко ваше действие се подлага на проверка, защото всяко дете в риск носи хиляди левове на месец за НПО-то под формата на услуга. На стопанския принцип НПО-то има нужда от печалба и то може да я генерира само, ако отчита проблеми в семейството, които да обслужва и само, ако центровете за деца са пълни. На практика това юридическо лице е трети родител и вашето семейство вече има нов член, дори и да не сте го искали, грози ви глоба от 5000 лв., ако не изпълнявате заповедите на частника да участвате в неговите занимания, програми и проекти. ЗСУ това е ново инжениране на обществото, което започва в началото на нашия век и вероятно ще завърши в края на 21-и век, като последиците ще бъдат в милиони разбити семейства и унищожени личности.
Бил сте адвокат на групата “Търсим се“ (бореща се за отпадане на тайната на осиновяване в България и на други НПО-та, подпомагащи хора в затруднено положение), дошло ли е време за промяна и това осиновеният да разбере кои са биологичните му родители без да се налага съдът да решава за всеки отделен случай?
От години не съм адвокат на групата, но продължавам да работя и да следя темата. Българският съд изостава с десетилетия по темата от практиката на ЕСпЧ. За толкова години ЕСпЧ постанови няколко решения, които не се възприемат от съдилищата ни и тъй като Семейния кодекс не казва кои са важните причини, които да налагат да се предостави информация за биологичния произход на едно лице, най-после Върховният касационен съд реши да се произнесе по този въпрос, след като години наред всичко им беше Ок и не допускаха касационните жалби на осиновените, които задаваха този въпрос. Надявам се, че в първото решение от този род ВКС ще определи кръга на важните причини и ще замести пропуска на законодателя да даде легална дефиниция що е то важни обстоятелства. Забелязвам, че при постановяването на откази лежат някакви много стари разбирания за отношенията между биологичните родители и осиновените им деца, но моята практика познава много случаи, в които освен, че родители и деца се намериха въпреки отрицателните съдебни решения, което изглежда доста неадекватно, децата научиха и се запознаха със свои братя и сестри, срещнах и станах част от истории с щастлив край и това ме кара да вярвам, че съдебната система трябва да не гледа толкова строго и формално на този въпрос занапред. Тези осиновители, които са били добри към осиновените си деца, остават техни родители и след това и уважението към човека, който те е отгледал се запазва. Понякога осиновените разбират, че са имали невероятен късмет да бъдат осиновени, изучени, да станат светски хора, защото в биологичните си семейства те щяха да са членове на гетото и пълни аутсайдери в обществото.
Кои са последните Ви знакови дела?
Това са делата ми за защита на Николай Дойнов, чийто три деца Социалните отнеха произволно и за наказание, защото той е поискал помощ от държавата за отопление и след като не са разгледали молбата му той е писал до Омбудсмана, след което на него му правят проверки и му казват, че ще му вземат децата. Извън това участвам в делото за неразрешаване на добива на газ в Добруджа на страната на гражданите срещу „Русгеоком“, които обжалват отказа на РЗИ – Варна по допускане на ДОВОС, искат да правят сондажи и да добиват газ в най-плодородната част на страната. Гражданите имат основания да смятат, че подобна дейност ще даде негативно отражение върху околната среда, ще засегне реколтата и поминъка в региона, ще даде негативно отражение върху природата, защитените зони и видове, ще се наруши екологичното равновесие и ще се създадат потенциални рискове за живота и здравето на хората. Делото е много интересно, продължава втора година на първа инстанция и през септември сме отново на старт.
*Адв. Николов стартира като юрисконсулт в Министерство на финансите. След това работи 7 г. в сферата на отбраната и националната сигурност. А от 2014 година работя е адвокат. Той стана носител на приза „Юрист на годината“ 2018 на Десетите годишни награди на „Правен свят“ и Международен правен център (ILAC) и бе отличен за успешния изход на делото на самотната майка Даниела Колева, която успя да върне трите си деца, след като осъди Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен.
