Съдия за „мокри поръчки“ към сдружение „Курортен комплекс Чифлика“
Централизираната система за случайно разпределение на делата в съдебната система може да бъде обект на цялостна неоторизирана манипулация. Това е констатирал одит на системата, извършен в периода 17 февруари – 9 март тази година. До инспекцията се стигна след близо едногодишен дебат в Пленума на Висшия съдебен съвет, завършил в края на миналата година с възлагането на проверка от външен оценител. Изводите от одитния доклад изправят съдебната система пред най-тежката й криза от приемането на България в Европейския съюз, с оглед на факта, че компрометираната система за разпределението на делата на случаен принцип функционира в този си вид вече пет години. В този период е било възможно хиляди граждански, наказателни и особено търговски дела да попадат „случайно“ при определени съдии и съдебни състави. И ако досега в храмовете на Темида се твърдеше, че за да попадне делото при „правилния“ докладчик мизата е 10 000 евро, то тази „публична тайна“ е на път да се официализира.
Докладът разкрива фрапиращи данни, според които абсолютно всеки, разполагащ с квалифициран електронен подпис, бил той магистрат или дори адвокат, има възможност да влезе в системата за случайно разпределение и да изпрати конкретно интересуващо го дело на предварително определен магистрат или съдебен състав. Тази манипулация е могла да се осъществи на всички нива в съдебната система, без значение дали делото се разглежда пред районен, окръжен или дори пред върховен съд. Документирано е, че в системата се е влизало дори в тъмната част на денонощието. Анализът разкрива и други уязвимости, сред които тази, че районен съдия от Варна или от Горна Оряховица би могъл да определи кое дело да се падне на негов колега от същия или всеки друг съд, като СГС, ВКС и т.н.
Член на ВСС, запознат с доклада на външните експерти, коментира с изненада пред „Правен свят“, че служители от ИТ-отдела на кадровия орган буквално са саботирали проверката. ИТ-специалистите на ВСС, които отговарят за функционирането на системата, са отказали да осигурят пълен достъп до сървъра за случайно разпределение на делата на одиторите, като така са попречили на установяването на точните IP-адреси, от които е ставало разпределянето на дела, както и дали умишлено са прикривани следи на нерегламентиран достъп.
Саботажът от страна на чиновниците от ВСС е само един от множеството опити тази система да продължи да функционира без никакъв контрол или външен одит. Всеки опит такъв да се осъществи през годините е бил провален. Повече от странно е, че фирмата, която въвежда в експлоатация системата, отдавна няма действащ договор с ВСС за поддръжка, но въпреки това продължава да изпълнява работата си напълно безвъзмездно.
Очакванията са притеснителните разкрития да станат обект на обсъждане на заседанието на Пленума на ВСС, което макар и онлайн, би трябвало да се проведе на 9-ти април. Засега не е ясно какви действия ще предприемат кадровиците, защото, въпреки че мнозинството от тях подкрепиха извършването на независим одит, групата от членове на ВСС около председателя на ВКС многократно демонстрираха, че не виждат проблем със сигурността на системата. Лозан Панов дори влезе в остър конфликт с министъра на правосъдието Данаил Кирилов, когато той се усъмни в начина, по който делата се разпределят. Темата се оказа особено чувствителна за изданията, собственост или следващи редакционната политика на тези на олигарха Иво Прокопиев. Правосъдният министър стана обект на множество медийни атаки заради твърденията си, че съдебни дела може да се разпределят по нерегламентиран начин поради наличието на технически слабости на компютърната програма.
Демонстрираната загриженост от страна на Панов, Атанаска Дишева и Олга Керелска за очевидно компрометираната и поставяща под съмнение честността на правосъдието в България система има своето логично обяснение и то се крие в това кой и как наложи въпросния компютърен продукт на ВСС в дните между Коледа и Нова година на 2014 г.
Сменяш системата, като подмениш истината
В последните дни като служебен министър на правосъдието в служебното правителство на проф. Георги Близнашки, малко след предсрочните парламентарни избори през октомври 2014 г., Христо Иванов представя стратегията си за реформа на съдебната система, която има за цел постигането на две ключови цели – тотално капсулиране и осигуряване на недосегаемост на съдийското съсловие и драстично ограничаване на правомощията на прокуратурата. С ясното съзнание, че ще остане на поста и в новия коалиционен кабинет на ГЕРБ и Реформаторския блок, Иванов „завещава“ изпълнението на своя наследник, т.е. на самия себе си. За да се постигнат стратегическите цели, обаче, на лансирания от медиите около Прокопиев тогавашен министър на правосъдието са му нужни и серия от скандали, свързани със съдебната власт. Разликата този път е, че Иванов участва в продуцирането им не като представител на Българския институт за правни инициативи, а вече като представител на изпълнителната власт. По отработената схема – първоначално появилите се в медиите на Прокопиев гръмки „разкрития“ (част от които с автори адвокати) за неефективността на действащата към онзи момент система за разпределение на делата, известната като Law Choice, са последвани от „внезапно“ появила се загриженост за правосъдието на група от неправителствени организации, прокарващи лобистки интереси, начело със Съюза на съдиите в България. ВСС и европейските институции, извършващи мониторинг на правосъдието, са затрупани от призиви за проверка и смяна на системата. В началото на декември 2014 г. към сценария е присъединен и дори тогавашният посланик на Франция у нас Ксавие Лапер дьо Кабан, който в предварително режисирано интервю по бТВ отправя твърдения за манипулации по конкретно дело и става своеобразен кръстник на тогавашната съдийка Румяна Ченалова, определяйки я като „гнила ябълка“. По ирония на съдбата, години по-късно дьо Кабан ще се окаже изключително близък с Прокопиев, а прокситата на последния ще са принудени да ползват Ченалова за знаме на неуспешните им опити за тотално овладяване на правосъдната система.
Така в последните два месеца на 2014 г. информационната буря е в ход. Правосъдният министър в новото коалиционно правителство между ГЕРБ и „реформаторите“, заедно с няколко от кадровиците от тогавашния ВСС, начело с Калин Калпакчиев, активно се заемат с прокарването на решение на кадровия орган, което да доведе до проверка на системата Low Choice, което от своя страна пък да приключи с изработването на нов софтуер. Ето и конкретната хронолигия – след серия от публикации в медии, собственост или гравитиращи около Прокопиев, на 12 ноември 2014 г. ССБ праща писмо с твърдения за съмнения в разпределението на конкретно дело в СГС. Още същия ден кадровиците Галина Карагьозова, Юлия Ковачева и Калин Калпакчиев внасят въпроса за обсъждане на заседанието на ВСС на 13 ноември. Приема се решение за извършването на проверка, като в комисията освен кадровици и служители от ИТ-дирекцията на ВСС, изненадващо е включен и „външен експерт“. Това е Васил Величков, който е представен като съветник в политическия кабинет на вицепремиера Румяна Бъчварова, а преди това е заемал същия пост при служебния вицепремиер Илияна Цанова. Освен че е повече от странно представител на изпълнителната власт да проверява работата на съдебната система, общото между Величков, Бъчварова и Цанова е отношението към тях в изданията на Прокопиев. Във въпросните медии Васил Величков дори има авторски статии, а дъщерята и зетят на Бъчварова са журналисти, докато за Цанова – изданията се ползват, за да градят позитивен имидж, т.е. за лансирането й в публичния живот у нас. Всъщност за Величков също има ПР-статии в „Капитал“. Едва няколко години по-късно ще се разбере, че макар да е представян като съветник, ИТ-експертът от Министерския съвет Васил Величков всъщност е имал консултантски договор. А в предишен период участие в Българската асоциация по информационни технологии, в чието управително тяло по това време е и Теодор Захов, съдружник на Прокопиев и съиздател на „Капитал“ и „Дневник“. В същите медии през годините Величков е представян и като „бизнес ангел“, нищо, че фирмата му е обявена във фалит в момента, в който договорът й с Агенцията по вписванията е прекратен.
За броени дни Христо Иванов, като министър, Калин Калпакчиев, като член на ВСС, а Васил Величков, като „ИТ-експерт от МС“, лансират в публичното пространство, че системата Low Choice e „пробита“ и трябва незабавно да бъде подменена. На 17 декември 2014 г. ВСС приема, че незабавно трябва да стартира процедура по ЗОП за избор на Централизирана система за разпределение на преписките и делата на случаен принцип, със ситуиран във ВСС сървър. Още на следващия ден министър Иванов атакува ВСС, че не търси спешно решение, а тепърва ще обявява обществена поръчка, която ще забави във времето въвеждането на нова система.
На последното за годината заседание на кадровия орган на 18 декември 2014 г. става ясно, че Васил Величков е стигнал „много напред“ в осигуряването на подходящия изпълнител на случайното разпределение на делата. Той вече е организирал събирането на три оферти за краткосрочно решение на проблема, едната за 12 000 лв., а другата за 16 000 лв. Пред кадровиците Величков лансира идеята Low Choice да се подмени незабавно: „Взимате решение, ако прецените, поръчвате системите за краткосрочно решаване на проблема. Те са готови след шест седмици и така се запушват всички дупки, свързани със сигурността“. Оказва се, че другите двама ИТ-експерти, които „разследват“ действащата към онзи момент система за разпределение на делата, участват в две от фирмите, чиито оферти са представени от Величков на вниманието ВСС.
Едва ли може да се очаква от кадровиците да са ИТ-експерти, за да знаят, че с подмяната на системата ще се стигне до подмяна на истината, но притиснати от предварително режисирания медиен и външен лобистки натиск, под упреците на министъра на правосъдието и близките му членове на ВСС, а и вероятно защото са идвали Коледно-новогодишните празници, лансираното от „ангела на Прокопиев“ решение е взето. Така на 29 декември 2014 г. между ВСС и „Смарт Системс 2010“ е сключен договор на стойност 8 000 лв. за разширяване и адаптация на функционалността на действащата система за управление на делата. На същия ден ВСС сключва договор и с „Декстро груп“ на стойност 16 000 лв. за разработване на нова централизирана информационна система.
И както винаги се получава – временното решение се оказва постоянно. Пет месеца по-късно ВСС ще се откаже от услугите на „Декстро груп“ и ще приеме системата за случайно разпределение на делата на „Смарт Системс 2010“. Година след временното решение, ВСС приема анекс към договора и за въведената Централизирана система за разпределение на делата са платени 12 000 лв., за да се разбере пет години по-късно, че новата система изглежда с нищо не се различава от старата. С тази разлика, че ключът за манипулациите при разпределението на делата е в правилния човек. Това пък обяснява и защо бе тази неистова съпротива срещу извършването на външен одит, при това от същите кръгове в съдебната система и извън нея, които през 2014 г. твърдяха, че всяко дело може да бъде разпределено „нарочно“, вместо случайно.
И да не забравяме кои са мутресите на съда – Владислава Цариградска и Антоанета Симеонова
