Има такъв разказ, но вече не помня Джек Лондон ли беше авторът, или някой друг. На един кораб избухва епидемия – разболял се почти целият екипаж. Само двама от най-презрените моряци на борда не се разболели – постоянно били къркани до козирката и вирусът, бактерията или каквото там било дяволското изчадие, не успява да оцелее в спиртосаните им организми.
Няма майтап, потвърждава го косвено и директорът на Националния център по паразитни и заразни болести проф. Д-р Тодор Кантарджиев.
“Коронавирусът е много податлив на дезинфектанти. Умира много бързо от спирт“, заяви преди броени дни пред БНТ професорът.
И ние така подозирахме, проф. Кантарджиев! Като гледаме колко весели пияници са постоянно на открито и в контакт с други хора, без маски, без сапун, а пък грипът не ги лови.
Затова против коронавирус и против всякакъв друг вирус пийте силен пунш с лимон. Ние тук в България „пунш“ казваме на подсладен чай с ром, но напитката всъщност произхожда от Индия и се казва „пунш“, което значи пет, понеже първоначално се състояла от пет вида съставки.
Оригиналната рецепта обикновено съдържа някакъв вид алкохолна напитка в комбинация с плодов сок и различни плодове. С други думи, популярното у нас студентско коктейлче водка с натурален сок и резенче лимон си е вид пунш.
Това не са пиянски приказки, а самата истина. Пуншът е лекарство две в едно. Спиртът убива вирусите и микробите. А плодовият сок, особено ако е от истински прясно изцедени плодове, съдържа порядъчно количество витамин С, който е пръв приятел на черния дроб и заклет враг на скорбута. Има и приятни странични ефекти – приповдигнато настроение, приказливост и палаво отношение към противоположния пол.
Така че с малко алкохол и цитрус ще бъдете здрави и щастливи като ноемврийска зелка. Разбира се, в умерени количества, това лекарство не трябва да се превръща в оправдание за алкохолизъм. Всяко лекарство в големи дози се превръща в отрова, както и всяка отрова в малка доза е полезна, нали така.
ПОСЛЕПИС:
Така и не успях да си спомня кой беше този разказ на Джек Лондон и дали изобщо беше от него. Но, ровейки се в библиотеката, си припомних забавното разказче „За здравето на пътника“ от мистър Дж. Лондон (Превод: Сидер Флорин):
— Сипвай!
— Слушай, Кид, няма ли да стане малко силничко? Уиски със спирт е вече доста силно, пък като му сложиш и, коняк, и от лютивката, и…
— Сипвай! Кой всъщност прави тоя пунш? — И Мейлмют Кид добродушно се усмихна през облаците пара. — Като постоиш в тая страна, колкото съм стоял аз, синко, и се похраниш със заешки следи и спомени за сьомга, ще разбереш, че Коледа идва веднъж на годината. А Коледа без пунш е като златна мина без зрънце злато.
— Виж, това е права приказка! — одобри думите му Големия Джим Белдън, който беше слязъл от участъка си:а Мейзи Мей, за да прекара Коледата с тях, и който, както всички знаеха, последните два месеца беше прекарал само с еленско месо. — Ами помниш ли ракията, дето я варихме на река Танана, а?
— Как да не помня! Момчета, щяхте да изпоналягате от смях, ако бяхте видели как цялото племе взе да се бие, като се изпонапи, и то само да знаете от какво: захар, ферментирала с кисел квас! Това стана, преди да дойдеш тука — добави Мейлмют Кид, като се обърна към Станли Принс, млад минен инженер, който беше по тия места само от две години. — Тогава тука нямаше нито една бяла жена, а Мейсън искаше да се жени. Бащата на Рут беше вожд на племето Танаиа и беше против, против беше и цялото племе. Трудно положение, казваш? Да, тогава похарчих последния си фут захар; най-хубавото нещо от тоя род, което съм правил през живота си. Трябваше да видите как ни гониха по реката и по брега!
Ами индианката? — заитересува се Луи Савой, високият канадски французин, понеже беше чул за този безразсъден подвиг по време на престоя си на Четиридесета миля предишната зима.
Найс, а? А като си спомня, че по наше време на Джек Лондон му викаха детско-юношески писател…
