– Кой е Мишо Ланджев?
– Един софиянец, живял и учил до първи клас в село Добромирка /родното място на поета Пеньо Пенев/. Човек и добре да живее, все някога отива в София. Завърших кино факултета във ВИТИЗ и от 1990 се занимавам като режисьор с телевизия /”КуКу”, скрита камера „Пирон”, „Шаш”, „В неделя х 3” с Митко Цонев”, в момента „Туризъм Бг” на БНТ1 и др./, документално кино /”5 минути София”, „Докоснати от древността” Казанлък, Хисаря, Каварна, Троян и др./ … и селски туризъм.
– Защо режисьорът Мишо Ланджев загърби живота в София и избра живота на село, в Лесидрен?
– Човек и добре да живее, все някога ще иска да се махне от София. Не съм загърбил живота в София, просто избрах комбинацията „и в града, и на село”. Напрежението в работата и лудницата на големия град са причината да търся спокойствието на селския живот. Разбира се и фактът, че в детството си имах две села, в които изживях едни от най-прекрасните си мигове – приключения, приятелства, първата любов. В село Добромирка дядо ми Димитър ме научи да разпознавам природата. Там научих какво е земеделие, какво е животновъдство, пчеларство, билки, гъбарство. В Лесидрен имам къща от 11 години.
– Защо избрахте да си купите къща точно в Лесидрен, а не на някое друго място?
– Стана на случаен принцип. Решихме да си купим селска къща в северна България. В продължение на месец тръгвахме с колата по магистрала Хемус и на всяка отбивка се отклонявахме да търсим села. Спираме, питаме кмета, оглеждаме, прибираме се. Скравена, Осиковица. Един ден стигаме до село Галата. Питаме един мъж, а той страшно изненадан казва „Тука искате да си купите къща, така ли?!“. Отиваме при кмета, и той страшно изненадан ни пита „Искате да си купите къща тук, така ли?!“. Така стигнахме до Лесидрен, харесахме мястото, защото беше в края на селото и двора беше с много дървета. Година по-късно разбрах защо в Галата бяха така изненадани, че софиянци искат да купят къща точно там.
– Колко време прекарвате в Лесидрен през годината?
– Целогодишно. Разбира се, стига да няма конкретен проект. Дърва – бол, зимнина също. Магазини колкото щеш. Добър интернет.
– Разкажете ни как прекарвате времето си в Лесидрен?
– Като селянин. С добавката, че съм от София. Ходя със скъсани дрехи, ремонтирам къща и огради, боря се с къпини, копая, плевя, поливам. Заедно с майка ми Роза и тъщата Ваня поддържаме малка градина, в която отглеждаме зеленчуци. Домати, краставици, лук, чушки, моркови, грах, боб, подправки, тиквички, патладжан, сладка царевица, фъстъци, ягоди, тикви. В двора засаждам и се грижа за малини, арония, ябълки, круши, сливи, лешници, вишни, череши, една кайсия, три ореха /съвсем млади са още/, бял бъз от който правим сок и разбира се грозде – два големи асмалъка, с три сорта грозде. Засадих си дъб и бреза. Садим цветя и поддържаме много рози. Дори имам три вида маслодайни рози, от Карлово. Подарък са ми от мой приятел, който произвежда розово масло в района. Като остане време, с дъщеря ми Балена тръгваме за гъби – масловки, манатарки, булка гъба, челядинки, пачи крак. Ядем, сушим или мариноваме. Правим си компоти, туршии, бабе по рецепта на майка ми. Правя сладко от люти чушки. Тази година ще си изградя сам и пещ, поне такъв е плана. Е, мъкна си и компютъра и работя дистанционно от село.
– Кое е това, което най-много харесвате в Лесидрен и защо?
– Много са преимуществата. Може би най-важното е, че в селото свършва пътя. През Лесидрен не се минава, за да стигнеш до някъде. Уредено село е. Автобуси От и До София. Действащо читалище, много магазини, аптека, здравна служба и лекар, прекрасен ресторант-градина с невероятното име „Люспата”. Между другото, градината му е изключителна и добре изградена. Това никак не е типично за село. Централният магазин се зарежда с месни продукти с много добро качество, директно от производителя /кооперация „Доверие”/, който се намира също в селото. Казвам го без капка лицемерие, защото имат магазини и в София и нямам познат, който да не го е хвалил Прекрасни пътища, наскоро подновиха асфалта на централната улица и на пътя до село. Борката Нешев – кметът на селото, винаги е насреща ако се появи проблем. Хората са страхотни и винаги ще ти помогнат. Дори, едни от съседите ми са семейство – Тошко и Катя, които отглеждат защитена порода кози – българска бяла млечна и произвеждат козе био мляко. Безкраен балкан с невероятни места и рекички. Съвсем близо е и язовир Сопот. Какво повече?!
– Известни личности от Вашия бранш идвали ли са на гости в
Лесидрен и какво мислят за селото?
– Е, разбира се. Идва ли са ми на гости Камен Воденичаров, Милен Цветков. Често ни гостува и едно холандско семейство – Тон и Ада Делемаре, което от 40 години представя българското изкуство в Холандия. Мои познати художници, юристи, лекари, актьори от Столичния куклен театър.
– Вие в момента снимате туристически дестинации в България с „Туризъм БГ” по БНТ1. Кога да очакваме с БНТ да посетите Лесидрен?
– Надявам се да е скоро. Не само за Лесидрен, защо не и за Угърчин. Там например има едно изключително атрактивно събитие – празника на трюфела. Когато за пръв път чух за това събитие преди години, не можах да повярвам. Никой от познатите ми не беше чувал нито за Угърчин, нито за този празник. Дори не ми вярват, че точно тук има такъв празник. А заслужава да се популяризира, особено с възможностите на интернет пространството. Смятам, че трябва да се помага на регионите. Трябва да се популяризират възможностите, които предлага провинцията. Два милиона и половина вече живеят и работят в София. Това е една трета от населението на България! Бюджетите на общини и области се ръководят централизирано от столицата. Необходима е децентрализация.
