В изминалите дни обществото бе залято с крясъци за независимостта на съда и сигурността на отделни негови представители. Напълно неоправдано и същевременно очаквано, с оглед стореното от състав на Апелативен съд – София. Активирани бяха всички ресурси на мрежата от зависимости, оплела в себе си ключови съдилища, икономически и политически структури, медии и адвокатура, за да бранят двама от магистратите, освободили предсрочно убиеца Джок Полфрийман. Макар същите двама съдии да сме свикнали да виждаме да атакуват, маркират и назидават. Днес те са „жертви“, защото така им е удобно и се крият. Вече две седмици отказват да дадат обяснение за решението си – имало мотиви, които Лозан Панов публикувал дори на сайта на Върховния касационен съд, сякаш това не е официалната страница в интернет на най-висшата съдебна инстанция, а грантово финансиран блог на грантови съдии.
Един от най-яростните защитници на Калин Калпакчиев и Весислава Иванова: първият – действащ председател на Съюза на съдиите в България, вторият – бивш изпълнителен секретар на същата организация, се оказа един от доайените на адвокатурата у нас – Даниела Доковска. Това не е изненада. Доковска все пак е носител на наградата на Българския Хелзински Комитет (БХК) – „Човек на годината“ за 2010-та, пет години преди в същия конкурс да бъде номиниран и Джок Полфрийман. А Калпакчиев цели два пъти печели второто място в „Човек на годината“ на БХК – през 2013 и 2016 г.
Не е изненадващо и нахалното размахване на пръст към членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, дръзнали да изразят съчувствие към близките на жертвата. Дори е жалко, че докато говори за „поканата за линч на съдиите“, носителката на 41-годишен стаж като адвокат всъщност потвърждава всичко онова, което вбеси внушаващо мнозинство от българите и много бързо им припомни истинската причина за проваленото българско правосъдие – симбиозата между шепа съдии и близките им адвокати, в името на обслужването на общи и изключващи върховенството на закона интереси… повече виж ТУК.
