Областна
администрация подреди документалната изложба „Безпределният космос на човешкия
ум“, посветена на проф. Виден Табаков (1919–2015) – българският учен, който
участва в космическата програма на САЩ и допринася за провеждането на първия
космически полет по програма Аполо до Луната. Представянето на изложбата се
случва със съдействието на Областен управител и Държавен архив Ловеч, и
Фондация „Визия за научен и технологичен растеж“.
Паната проследяват с документи и фотографии изключително интересната съдба на
този блестящ учен. Проф. Виден Табаков учи и работи в Берлин по време на
Втората световна война, избира пътя далеч от родината в превратните години след
септември 1944 г., живее в Аржентина по времето на режима на генерал Хуан
Перон, а по късно и в САЩ, където се превръща в пряк участник в космическата
надпревара между Западния и Източния блок, и развива блестяща академична
кариера.
През 2017 и 2018
г. Фондация „Визия за научен и технологичен растеж“ предостави документи от
личния архив на проф. Виден Табаков в Държавна агенция „Архиви”, заведени под
фонд № 1536 в Централния държавен архив и достъпни за изследователи и широката
публика.
Днес след откриването от областния управител Ваня Събчева, началникът на
Държавен архив Ловеч Павлина Петрова представи проф. Табаков пред публиката.
Кой е Виден Табаков?
Роден на 14 декември 1919 г. в с. Стакевци край
Белоградчик в семейството на заможен търговец. Завършва Мъжката гимназия във
Видин, след което учи инженерни науки първоначално една година в Карловия
университет в Прага, а след това и в Берлинската политехника, където се
дипломира, защитава докторска дисертация и през 1946 г. става доцент по
аероинженерство.
След Втората световна война и последвалите повратни събития в България Виден
Табаков решава окончателно да напусне родината и през 1948 г. заминава за
Аржентина. Там заедно с италиански и немски инженери участва в разработването
на първия аржентински свръхзвуков самолет.
През 1958 г. Виден Табаков започва работа като професор по космическо
инженерство в университета в Синсинати, щата Охайо, където развива блестяща
академична кариера. Както споменах в началото той има много важна роля в програмата
„Аполо“. Когато тя стартира, се оказва, че сплавите, които се използват за
ракетните двигатели, не могат да издържат на високите температури. Затова
ръководителят на програмата Вернер фон Браун го привлича към екипа на „Аполо“.
Българският учен разработва необходимите високотехнологични сплави и дава
конструктивните решения, които позволяват ракетата да издържи на изключително
високите температури, развиващи се при космическия полет. Лабораторията, в
която е работил в Университета в Синсинати днес е наречена на неговото име.
Проф. Виден Табаков има над 400 научни публикации
в специализирани издания. Член е на Американския институт по аеронавтика и
астронавтика и на Американската асоциация на машинните инженери. През 2014 г.
Той е обявен за почетен професор на НАСА.
През 2017 г. документи от личния архив на проф. Виден Табаков постъпват в
Централен държавен архив в София. Те са предадени от проф. Аватеф Хамед от
Университета в Синсинати (САЩ) чрез г-жа Румяна Атанасова, която е изпълнителен
директор на Фондация „Визия за научен и технологичен растеж“. Година по-късно е
регистрирано второ постъпление към фонда, отново дарено от Румяна Атанасова.
Съхранените документи са свързани с живота, научната, преподавателска и
служебна дейност на проф. Виден Табаков. Сред тях са грамоти и отличия от
Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото
пространство – НАСА и Американското дружество на машинните инженери. Запазени
са също така негови статии и доклади, публикувани в специализирани издания в
областта на космическото инженерство, лекции и записки от курсове, които той
води към Департамента по аерокосмическо инженерство и инженерна механика при
Университета в Синсинати, служебна и лична кореспонденция, снимки с Нийл
Армстронг, негови колеги и близки. Една голяма част от тези документи и снимки
са включени в изложбата.
За личността на проф. Табаков говориха и Председателят на фондация „Визия за научен и технологичен растеж“ Дейвид Хемпсон и Гари Роуланд от Института по механика към БАН, придружаващи документалната изложба.
