Aко сте потребител на фейсбук, то със сигурност тези дни ви е попаднал несръчно направеният колаж от снимки на телевизионния водещ Беър Грилс и на лидера на ДОСТ Лютви Местан. Посланието, че ТВ-звездата е платил глобата си от 10 000 лв. за убийството на жаба на територията на природен парк „Рила“, докато за убилия дете български политик „глобата“ в същия размер е била отменена, е „фалшива новина“. Това обаче изобщо не пречи колажът да е споделен от десетки хиляди разгневени потребители и да е съпроводен от яростни и нецензурни коментари, които могат да се обобщят с името на една популярна хейтърска песен: „Няма такава държава“.
Лесно би било да обясним множеството наивни „жертви“ на поредната „фалшива новина“ в социалната мрежа с лошото състояние на образователната система, с дефицитите в общата култура на българина или непознаване на юридическата страна на двата напълно различни казуса. Само че така нито решаваме проблема с ширещата се посредственост, нито сме готови да признаем, че вайръл ефектът на въпросната „фалшива новина“ е възможен заради тези, които добре познават обществените нагласи, ползват пропуските в законите, а дори претендират, че трябва да управляват същата тази държава, която наричат „територия“, смятайки, че така причисляват себе си към „жълтопаветния“ квазиелит.
Трагичното в случая е, че е свързан с нещастната гибел на невинно 6-месечно бебе и нанесените травми на опечаленото му семейство. Казусът едва ли би придобил тази обществена известност, ако тежката катастрофа, която отнема живота на детето, не е причинена от лидера на партия ДОСТ Лютви Местан.
И тук идва неприятното усещане, което всъщност породи възможността разпространението на „фалшивата новина“ да достигне толкова големи мащаби. За момента е известно, че на 14 април на пътен възел край Кърджали политикът е причинил ПТП, като е нарушил два текста от Закона за движение по пътищата (чл. 35 и чл. 47), в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на бебето и нанасянето на телесни повреди на останалите трима, пътували в автомобила. Логично е обществото да изпита известни съмнения дали разследващите ще предприемат всички необходими действия, за да установят причината за инцидента, дали, ако се потвърди, че именно Местан е отговорен, ще му бъде потърсена възможно най-тежката наказателна отговорност и т.н. Напълно логично бе прокуратурата да наложи известни ограничителни мерки спрямо обвиняемия, а именно налагане на „парична гаранция“ в размер от 10 000 лв. Още по-логично бе да се стигне и до отнемане на шофьорската книжка на водача, причинил ПТП-то, както и да се ограничи възможността му да пътува в чужбина.
И точно тук започна гоненето като котка и мишка между органите на съдебната власт в Кърджали. В Окръжния съд в Кърджали има десет съдии, част от които изглежда не намериха основание Местан да плаща гаранцията и я отмениха с мотива, че обвинителите не представили данни за имотното му състояние. След като този детайл бе изчистен и данните за влоговете и имотите на Местан бяха вече налице, гаранцията все пак бе потвърдена и политикът трябва да я плати до края на 25 април. Междувременно обаче съдът в Кърджали реши, че не смята за проблемно Местан да продължи да шофира, като уважи жалбата му срещу отнемането на свидетелството за управление на МПС. За да се окаже, че справка на прокуратурата в базата данни на КАТ показва, че политикът има 13 нарушения за 6 години, свързани с шофиране с превишена скорост. Предстои да се разбере дали това ще е достатъчен аргумент съдиите в Кърджали все пак да ограничат правото на Местан да продължи да стои зад волана. Междувременно се оказа, че Окръжният съд в Кърджали не намира за нужно да ограничи и друго право на политика – да пътува в чужбина. Нямало данни, че той ще се укрие. Разбира се, Местан не е турски гастарбайтер, причиняващ ПТП, нито е Фарук Бекташ – шофьорът на турски ТИР, който след като уби двама мотористи край Сливница, бе пратен от Софийския окръжен съд под „домашен арест“, за да изчезне няколко часа по-късно и да бъде издирван и до днес. Пък и на Местан може и да не му се наложи да се укрива в чужбина, след като винаги може да посети турското посолство или резиденцията на посланика, стига настоящият й обитател да не иска да последва съдбата на преждевременно отзования му предшественик.
Всичко това показва, че този казус, освен трагичния изход, има своята специфика, която го прави особено чувствителен за обществото. За кого не е ясно, че политик с биографията на Местан се ползва с добри контакти в регион, като Кърджали, включително с познанства в съдебната власт в града. Тук дежурните критици на прокуратурата бързо ще атакуват наблюдаващите прокурори, че са допуснали процесуални пропуски, които са принудили съдиите от Окръжния съд в Кърджали да са така снизходителни към политика. И точно за да няма съмнения в тази посока, а и по искане на родителите на загиналото дете, главният прокурор разпореди по делото методическа помощ да оказват прокурори от Върховната касационна прокуратура. Това може да направи Сотир Цацаров, за да гарантира на опечалените родители, че случаят няма да бъде потулен и влиянието на Местан няма да окаже ефект върху разследващите и го прави.
Какво липсва ли?
Шумното отсъствие на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Той липсва, както винаги се е случвало досега, когато обществото е възмутено от едно или друго съдебно решение. Няма поискана от Панов проверка за случайното разпределение на делата при определяне на съдиите от Окръжния съд в Кърджали, няма реакция на съпричастност към опечаленото семейство, ако не за друго, поне да повярват, че съдиите в града разглеждат напълно обективно исканията на прокуратурата по ограничителните мерки спрямо обвиняемия. Това не е ПР, това не е натиск върху независимостта на съдиите, това е човешката логика, която в случая не може да разбере как и трите искания на прокуратурата – за налагане на парична гаранция, за отнемане на шофьорската книжка и за забрана за напускане на страната, биват незабавно отхвърлени от съда. Панов мълчи, защото така му е разпоредено, точно както му бе наредено да прави всичко възможно, за да минира делото за корупция срещу осъдените вече на първа инстанция Десислава Иванчева и Биляна Петрова. Медиите на покровителите на Панов също мълчат. Липсват дежурните коментари, в които виновни за всичко са прокурорите, а съдиите – така „независими“ и „принципни“, че никой дори не трябва да критикува или да им потърси поне обяснение за техните решения. Всъщност, анализаторите на повикване може и да се появят, ако обществото засили недоволството си към кърджалийските съдии. Тогава можем да чуем дежурното мрънкане и на Съюза на съдиите в България, който ще говори колко недосегаеми трябва да са съдиите и нито ред на съпричастност към гибелта на невинния човешки живот.
Отзвукът от противоречивите съдебни решения по казуса с ограничителните мерки спрямо Местан е показателен за тоталния провал на българското правосъдие в лицето на обществото. „Фалшивата новина“ с колажа го доказва. Снимките на Грилс и Местан, придружени със съответния текст, са и най-яркият пример до какво водят десетките и стотици милиони долари, които чужди фондации, като „Отворено общество“ и „Америка за България“, наливат от десетилетия, за да се гради корпоративно лоби в правосъдната система. Ефектът от милионите на Джордж Сорос е толкова трагичен, че трябва да минат поне две поколения магистрати, които да нямат никакви външни зависимости, за да може обществото да повярва, че българското правосъдие е справедливо и работи в полза на народа.
Ефектът на „фалшивата новина“ е така поразителен, защото той е следствие и от системните атаки срещу правоохранителните институции, провокирани от интересите на подсъдими и обвиняеми собственици или спонсори на медии, на техните адвокати и лобисти в правосъдието. Манипулациите, лъжите и внушенията, че осъдената на първа инстанция Десислава Иванчева все пак е невинна, в крайна сметка водят до това, че хората приемат за истина, че у нас човешкият живот струва по-малко и от една жаба в Рила планина. Същото се отнася и за всички онези, които днес гледат на Лозан Панов като на „месията“, който иска и може да спаси правосъдието, а всъщност не осъзнават, че зависимостите на определена група съдии от икономически, политически и лобистки кръгове, са най-голямата гаранция, че върховенството на закона у нас е невъзможно. Поне засега.
