Народното събрание прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който значително разширява приложното поле на неизбежната отбрана. Горещата тема продължава да се разгаря с пълна сила в обществото. Потърсихме за коментар Никола Филчев. Ето как главният прокурор в периода 1999-2006 г. и професор по Наказателно право отговори на въпросите на управителя на БЛИЦ Ивайло Крачунов.
– Проф. Филчев, преди дни НС прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който значително разширява приложното поле на неизбежната отбрана. Вие какво мислите по темата като професор по наказателно право и като дългогодишен върховен съдия?
– През 1997 г. като заместник-министър на правосъдието ръководех работната група при Министерството, която трябваше да подготви реформата на нашето наказателно правосъдие. Задачите бяха две: Първо, да се приспособи наказателното ни законодателство към новата криминологическа реалност – към новите форми на престъпност, които възникнаха в резултат на прехода. Второ, да се хармонизират нашите закони с правото на Европейския съюз. Това е най-мащабната реформа на наказателното ни законодателство след 1968 г. – През 1997 г. бяха извършени около 80 промени в Наказателния кодекс и още толкова в Наказателнопроцесуалния кодекс.
– Кои социални явления на прехода доведоха до тези промени на наказателното законодателство?
– В резултат на отслабването на държавно-правния контрол бурно нарасна организираната престъпност и корупцията. След 1990 г. страната беше буквално залята от престъпност. Многобройни тежки посегателства срещу личността и собствеността бяха ежедневие. Гражданите се чувстваха незащитени.
– Но нали една от функциите на държавата е да защитава гражданите от престъпни посегателства?
– Отслабването на социалния контрол има своята икономическа основа. Държавата рязко и категорично се отказа от управление на собствеността, на производството и разпределението на материалните блага, без да е създала условия за справедливо развитие на пазарното стопанство, основано на частна собственост. Административно-командният контрол на държавата отмря, а нови форми за контрол (производствен, финансов, банков, данъчен, митнически, пограничен, приватизационен и т.н.) още не бяха създадени. Това позволи да се извърши престъпната приватизация на Костов – масово раздържавяване на общонародната собственост, което прилича повече на разбойническо завладяване на държавното имущество. В резултат населението обедня, а класовата диференциация , т.е. разделението на обществото на бедни и богати, се задълбочи.
Състоянието, структурата и динамиката на престъпността се промениха – образуваха се мощни икономически групировки, които трупаха капитал по престъпен начин, а мръсните пари корумпираха държавните служители. Тези престъпни групировки изместиха държавата от производството и търговията. Така възникна „сивата икономика”, а върху нея – организираната престъпност, с присъщите й посегателства срещу личността и собствеността (убийства, изнасилвания, телесни повреди, грабежи, изнудвания, измами и т.н.).
– Излиза, според Вас, че бумът на престъпността тогава е довел до промени в института на неизбежната отбрана през 1997 г.?
– Да. Историческата правда изисква да се каже, че правителството на Съюза на демократичните сили имаше воля да се справи с битовата престъпност. Нужен беше юридически инструмент, който позволява на гражданите и сами да защитават своите права. За това трябваше да се разшири обхвата на неизбежната отбрана по чл. 12 НК. В Министерството на правосъдието създадохме работна група, като поканихме всички хабилитирани учени от университетите, видни представители на Върховния съд, Главна прокуратура, Националната следствена служба, Висшия адвокатски съвет и разбира се – на МВР. Най-активно участие взеха проф. Димитър Михайлов и проф. Милчо Паликарски. След изработване на законопроектите Министерският съвет одобри предложенията на работната група и ги внесе в парламента. В Правната комисия на НС се водиха разгорещени спорове. Отличи се народният представител Велислав Величков. В крайна сметка Народното събрание прие предложените промени в НК, които разшириха обсега на неизбежната отбрана.
Продължението виж ТУК.
