В чл. 31, ал. 4 от Конституцията на Република България се прогласява принципът за недопускане на ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. В същото време не е конституционно установен принципът за съответствие на наказанието на престъплението, като това е оставено за Наказателния кодекс. Също така съществуват разпоредби на Конституцията относно наказанието лишаване от свобода (чл. 31, ал. 6[1]) и относно лишените от свобода (чл. 31, ал. 5[2]), а не е намерена конституционна уредба материята, свързана с налагането на наказания, които не включват лишаването от свобода. Действащият Наказателен кодекс обаче предвижда, че преобладаващите видове наказания не са свързани с лишаване от свобода. Всъщност едва 3 вида от предвидените общо 11 вида наказания са свързани с лишаване от свобода. Това в голяма степен определя и голямото значение на наказанията без лишаване от свобода, които освен, че следва да бъдат широко прилагани с много случаи, могат да доведат и до съществени социални и икономически ползи за обществото и държавата ни. В контекста на все по-назряващата нужда от съдебна реформа и нужда от наказателноправна реформа, компетентните държавни институции, практикуващите юристи и специалисти в наказателноправната област следва да анализират и преосмислят видовете и начините за прилагане на наказания без лишаване от свобода както с оглед на зачитане в по-голяма степен на правата на осъдените, така и от гледна точка на обществените ползи. В голяма част от водещите демократични държави в света се преосмислят традиционните видове наказания и се въвеждат иновационни и социално ориентирани форми на наказания без лишаване от свобода, които в най-голяма степен съответстват на нуждите от превъзпитание, промяна на социалната среда, създаване на възможности за придобиване на нови знания и умения, рехабилитация и извършване на дейност в полза на обществото. Наказанията без лишаване от свобода са разглеждани като ефективна мярка срещу нарастващата пандемия от наркотични зависимости и свързаните с тях престъпления в някои държави като напр. САЩ. Освен останалите ползи този вид наказания имат и съществени икономически преимущества, защото водят до намаление на нуждите от свободни места в затворите и свързаните с това значителни разходи. Настоящият труд има за цел да извърши задълбочено изследване и анализ на възможностите, ползите и предизвикателствата пред разширеното прилагане на наказания без лишаване от свобода от гледна точка на правата на осъдените като очертае световните тенденции в тази област и търси път за тяхната приложимост в България.
Правата на осъдените извършители на престъпления са гарантирани в най-висока степен, когато целта на наказанието по отношение на общата превенция и превъзпитание на дееца се постига с възможно най-ниската степен на ограничаване на правото на свобода и личен живот. Това е възможно най-вече, когато се прилагат наказания без лишаване от свобода. Ето защо е необходимо да бъде извършен задълбочен преглед на системата на наказанията както в исторически аспект в българското наказателно право, така по отношение на съвременните международни тенденции в тази област.
Едно такова изследване не би било пълно без исторически преглед на формите на наказанията в най-новата ни история след създаването на Третата българска държава. В първия Наказателен закон от 02.02.1896 г. наказанията се делят на главни и допълнителни. Главните наказания са: смъртно наказание, строг тъмничен затвор, арест и глоба. Допълнителните наказания са: лишаване от права, конфискация на определени предмети и обнародване на присъдата. Единственото наказание, което е без лишаване от свобода и е определено като главно е глобата. В чл. 28 е предвидена заменимост на глобата с лишаване от свобода. Във всяка присъда, която налага парична глоба, трябва да бъде определено, в случай че не се внесе глобата, с колко време лишаване от свобода тя трябва да бъде заменена. Също така осъденият на глоба може да избере, дали да изтърпи изяло или отчасти взаимозаменяемото наказание лишаване от свобода вместо да плати глобата (чл. 29). Глобата следва да бъде платена от наследниците в случай, че присъдата е в законна сила преди смъртта на осъдения. Чрез тази регламентация на глобата се определя основно място сред видовете главни наказания и дори смъртта на осъдения не лишава държавата от правото да изиска глобата, тъй като тя следва да се плати от наследниците му.
Лишаването от права макар и предвидено като допълнително наказание също заема важно място в системата на наказанията, тъй като то може да бъде налагано под 7 различни форми. На първо място това е лишаването от право осъдения да заема държавни или обществени длъжности или „определени длъжности” (чл. 30, ал. 1). Следва лишаването от право осъденият да носи знакове или отличия, както и да бъде избирател или избираем. Също така е предвидено лишаване от право осъденият да бъде член в някой роднински съвет, управител по назначение от съд, настойник над непълнолетни и на лица, лишени от гражданските си права (чл. 30, ал. 4). Лишаването от права може да включва и упражняването на определени звания, изкуства, занаяти или търговия. Като отделен вид лишаване от права е определено лишаването на лицето да бъде началник, възпитател или учител. На седмо място е предвидено лишаване от право на осъдения да бъде свидетел при извършването на всякакви актове и договори, които според закона трябва да бъдат скрепени със свидетели (чл. 30, ал. 7). В някои определени от закона случаи осъденият на смърт или строг тъмничен затвор за не по-малко от 5 години губи своите родителски или съпружески права, а разводът между такива лица се допуща само по настояване на останалия на свобода съпруг. Осъдените на строг тъмничен затвор се поставят под запрещение и не могат да се разпореждат със своята недвижима собственост освен чрез завещание (чл. 34). Сроковете за лишаване от права могат да надминават сроковете на главните наказания най-много с до 5 години. Предвидена е и конфискация на предмети, които са забранени за разпространение, притежание или пазене, както и вещите, които са послужили за извършване на престъплението. Последното и най-леко от наказанията без лишаване от свобода е обнародване на присъдата за сметка на осъдения.
В първия Наказателен закон от 02.02.1896 г. само глобата е определена като главно наказание без лишаване от свобода. Всички останали наказания без лишаване от свобода са допълнителни и те се налагат заедно с налагане на лишаване от свобода или глоба. Въпреки второстепенното значение на наказанията без лишаване от свобода може да се направи извод, че те са многообразни и заемат важно място в системата на наказанията в България още от края на 19-ти век.
След промяната на държавното устройство в България след Втората световна война и налагането на социалистическия обществен строй се приема Наказателния кодекс от 1951 г., който си поставя като основна задача „да пази Народна република България и установения в нея обществен строй и правен ред”[3], което налага и съществени промени в системата на наказанията. Определят се четири цели на наказателната отговорност, които включват обезвреждане на враговете на народа, отнемане на възможността на дееца да върши други престъпления, поправяне и превъзпитаване на дееца „към спазване правилата на социалистическото общежитие” и оказване на възпитателно въздействие върху другите членове на обществото (чл. 21, НК от 1951 г.). Наказанията вече не се делят на главни и допълнителни и са седем вида, изброени според сравнителната им тежест, както следва: лишаване от свобода, поправителен труд без лишаване от свобода, глоба, лишаване от права, обществено порицание и като временна и изключителна мярка се предвижда смъртно наказание чрез разстрелване за най-тежките престъпления, заплашващи основите на Народната република, както и други особено опасни престъпления. Като изключим лишаването от свобода и временното въвеждане на смъртното наказание, всички останали наказания са без лишаване от свобода и това определя тяхното голямо значение. Поправителният труд без лишаване от свобода е наказание, което е характерно за социалистическия обществен строй и се основава на тогавашното виждане, че трудът следва да се полага в ползва на държавата и да има голямо превъзпитателно въздействие. Поправителният труд се налага от един ден до една година, като може да се извършва на обичайната месторабота на осъдения или на друга работа и от възнаграждението на осъдения се удържа до 25% в полза на държавата и времето на този труд не се зачита за пенсия и изобщо за трудов стаж. В случай, че осъденият откаже да работи, наказанието му се заменя с лишаване от свобода за срока на поправителния труд. Целта на поправителния труд е да окаже на престъпника нужното превъзпитателно въздействие, без да го изолира от обществото и да го лишава от контакта му с неговите роднини и приятели. Тази концепция на наказанието поправителен труд се основава на тогавашното виждане, че трудът е основно право и задължение за всички членове на социалистическото общество. Общите блага в социалистическата държава са били плод на социалистическия труд и неговото полагане не в лична, а в обществена полза. Трудът се е полагал в рамките на трудови колективи, които са функционирали под непосредствения надзор и участие на партийните структури на Българската комунистическа партия. Партията е имала решаваща роля в ръководството на трудовия процес в държавните предприятия и е имала възможност да осъществява строг контрол върху осъдените на поправителен труд, както и да играе роля в тяхното превъзпитание в духа на социалистическите ценности. Поправителният труд е имал и ефект на финансова санкция, тъй като 25% от възнаграждението на осъдения се е отнемало в полза на държавата. В следствие на полагането на този поправителен труд се е очаквало осъденият да бъде превъзпитан в духа и ценностите на социалистическото общество и партия. Въпреки силната си идеологична обоснованост наказанието поправителен труд е дълбоко хуманно и оказва превъзпитателно въздействие на осъдения, без да го лишава от семейната му среда и социални контакти. Икономическите ползи от това наказание също са съществени, тъй като освен че пестят разходи за издръжка на осъдения в място за лишаване от свобода, носят и приходи под формата на удръжка от възнаграждението на осъдения.
В допълнение към историческия преглед на системата на наказания без лишаване от свобода в България е необходимо да бъдат проследени и съвременните тенденции, в някои водещи демократични държави. През последните години в САЩ все по-популярно става виждането, че твърде много престъпници изтърпяват наказание лишаване от свобода, без да има необходимост и полза от това наказание. Ярък пример в тази насока е град Филаделфия, където се осъществява огромна реформа в системата на затворите[4]. През април, 2018 г. е обявено затварянето на един голям затвор с 91 годишна история, поради отпадане на необходимостта от намиращите се в него места за лишени от свобода. Това е резултат на двегодишна реформа, която е довела до намаляване на броя на затворниците във Филаделфия с 33%. Преди провеждане на реформата затворниците твърде често са попадали в порочния кръг на рецидивизма. След изтърпяване на наказанието си в затвора те са се връщали на улицата, където отново са извършвали престъпления и са попадали отново в затвора.
Осъществената реформа се основава главно на съществено намаление по отношение на налагането на мярката за неотклонение задържане под стража, на по-често допускане на предсрочно освобождаване при по-дългите наложени наказания на лишаване от свобода, както и на засилени програми за рехабилитация на престъпници. С помощта на Асоциацията на адвокатите по наказателни дела е била проведена пилотна програма, по време на която служебни адвокати са били изпратени в районните полицейски управления, за да представляват задържаните за престъпления непосредствено след арест и по време на съдебното заседание за определяне на мярката за неотклонение. Това е осигурило по-пълноценна защита на обвиняемите при определяне на мерките им за неотклонение, тъй като служебните защитници са имали възможност да представят пред съда информация не само за извършеното деяние и предходни криминални прояви, но и за миналото на техните клиенти, работата и начина им на живот. От друга страна, прокуратурата във Филаделфия също е преосмислила нуждата от искане на налагане на мерките за неотклонение парична гаранция и задържане под стража. През февруари, 2018 г. новоизбранияt окръжен прокурор Лари Краснер (Larry Krasner) е обявил, че ще преустанови практиката да се иска парична гаранция за престъпления с по-ниска степен на обществена опасност, като това ще бъде по-справедливо за бедните и цветнокожите. Няма причина извършителите на криминални деяния, за които няма риск да се укрият или да извършат друго общественоопасно деяние, да остават задържани под стража при липса на финансова възможност да заплатят наложената им парична гаранция. Извършените реформи са подкрепени и от съдиите във Филаделфия и те са започнали да налагат по-рядко мерките за неотклонение парична гаранция и задържане под стража. Преди тези реформи Филаделфия е бил градът в САЩ с най-голям процент от населението, изтърпяващо мярка за неотклонение задържане под стража, като това често е водело ненужни вреди за обвиняемите и техните семейства, водейки до загуба на работните им места и възможността да осигуряват сами издръжката си. Налагането на парична гаранция също е оказвало неблагоприятен ефект върху бедните и обвиняемите от малцинствата, на които се е налагало преди реформите да останат задържани, докато за същите обвинения по-заможните са били освобождавани след плащане на гаранция.
Втората мярка във Филаделфия, която е оказала положителен ефект върху намаляването на броя на затворниците е по-честото допускане на предсрочно освобождаване. Прокурорите са започнали да подпомагат затворниците при изготвянето на техните молби за предсрочно освобождаване и съдиите са допуснали предсрочно освобождаване при близо 60% от случаите. По този начин се намалят и разходите за издръжка на затворниците, които са около 160 щатски долара на ден. От друга страна, намаляването на броя на затворниците увеличава възможностите за рехабилитация на оставащите в затвора. Така те имат по-голям шанс да се възползват от програми и услуги, целящи да подобрят тяхното образование и квалификация.
Много от престъпниците във Филаделфия попадат под ударите на закона, заради деяния, свързани с наркотиците. Често се извършват кражби, грабежи и измами, чиято цел е да осигурят средства на наркозавимите, с които да си купуват опиати. Ефективният подход към този тип престъпления е не извършителите да бъдат лишавани от свобода, а да бъдат включвани с рехабилитационни програми, имащи за цел да изкоренят наркотичната зависимост на първо място.
Освен случващото се във Филаделфия, интерес представлява и град Глоучестър, щата Масачузетс, САЩ, където е проведен иновационен пилотен проект, който има за цел да се бори с престъпленията, породени от наркотични зависимости[5]. В продължение на дълъг период от време в щата Масачузетс съществува задълбочаващ се проблем свързан с нарастващата употреба на хероин. Преди няколко години губернатор Девал Патрик (Deval Patrick) публично е обявил опиатите за бедствие, застрашаващо общественото здраве. През 2014 г. е отбелязан рекорд от 1000 смъртни случая в щата, дължащи се на предозиране с хероин. Като отговор на тази криза през декември, 2014 г. в град Глоучестър е стартирал пилотен проект под името „Програма ангел” („Angel Program”), в хода който вместо да бъде започвано разследване за престъпление срещу наркозависимите от местната полиция, те са изпращани в центрове за лечение на наркомани. Началникът на полицията в Глоучестър г-н Леонард Кампанело (Leonard Campanello) и местният бизнесмен Джон Розентал (John Rosenthal) са създали съвместно неправителствена организация под името „Инициатива, подпомагана от полицията, за зависимости и възстановяване” (Police Assisted Addiction and Recovery Initiative (PAARI)), която цели да подпомага пилотния проект „Програма ангел” и неговото разпространение в други градове. Този проект не е първият в САЩ, тъй като през 2011 г. в Сиатъл започва подпомагане на наркозависими рецидивисти от социални работници вместо изпращането им в затвор. Откакто е започнала програмата в Сиатъл са подпомогнати много наркомани с ниски доходи, които не могат да си позволят заплащане за лечението си със собствени средства и вместо да се лекуват са влизали често в затвора. Постигнато е 60% намаление на арестуваните наркозависими сред участниците в програмата в сравнение с контролната група.
За разлика от САЩ, където нивата на престъпност са едни от най-високите в света, Япония е една от развитите страни в света с най-ниски нива на престъпност. Интересно е да се проследи какъв е делът на отделните видове наказания, с които се наказват престъпленията там. През 2012 г. 408 936 подсъдими са били осъдени с наказателни присъди (по данни от 2012 White Paper), като от тях едва 10 са смъртни присъди[6]. 38 души са били осъдените на доживотен затвор. 84% (344,121) от осъдителни присъди обаче предвиждат наказанието глоба. Повечето останали са били осъдени условно с наказание до 3 години лишаване от свобода с условие за полагане на труд (8% или 32855 осъдени, като от тях осъдените с налагане на пробация са 9.4%[7]) или са били осъдени ефективно с полагане на труд за над 3 години (6.2% или 25360, повечето от които с налагане на труд в затворите). Останалите под 2% осъдителни присъди са предвиждали други видове наказания, сред които и дребни глоби. Един от основните принципи в Закона за затворите от 1908 г. и неговите последващи изменения (Prison Act of 1908) e, че осигуряването на работа в затворите и образователни курсове, ще доведе до повишаване на мотивацията на затворниците за рехабилитация и ще развие собствената им възможност за приспособяване към нормите на обществото. Също така е важно да се отбележи, че се извършват психологически изследвания на всички новопостъпващи в затворите като през 2012 г. 21% от тях са били с коефициент на интелигентност под 70. В исторически план броя на затворниците след Втората световна война е бил много голям, като през 1949 г. е възлизал на 96609, но след това постоянно е намалявал и е достигнал едва 45082 през 1992 г., след което е имало рязко повишаване до 81255 през 2006 г. и намаление до 67008 в края на 2012 г[8]. Преобладаващата част от осъдените мъже са в затвора за кражби (33.5%), като на второ място са осъдените за престъпления, свързани с наркотични вещества (24.4%)[9].
По отношение на пробацията в Япония се прилага специален Закон за рехабилитация на престъпниците от 2007 г. (Offenders Rehabilitation Act of 2007). Пробацията има две основни функции: първата е упражняване на надзор над част от осъдените условно на лишаване от свобода до 3 години, а втората е упражняване на надзор над предсрочно освободени от затвор лица. Не съществува самостоятелна пробационна мярка, тъй като пробацията се налага винаги във връзка или с условно осъждане или с предсрочно освобождаване от изтърпяване на присъда. Институтът на пробацията в Япония е зависим в голяма степен от доброволци. Има около 800-1000 професионални пробационни инспектори, които обаче се занимават главно с организирането и администрирането на дейността на около 50000 пробационни инспектори доброволци (hogoshi). Пробационните инспектори доброволци упражняват основно директен надзор над осъдените, като средно на един доброволец се падат 5 осъдени и срокът на пробацията в преобладаващата част от случаите варира от 2 до 5 години. Друга специфика на пробацията в Япония е, че пробационните срещи се изпълняват основно в домовете на пробационни инспектори доброволци или в дома на осъдените лица. Въпреки че това е много ефективно от гледна точка на разходите, съществува все по-голяма загриженост по отношение на нарастващата възраст на пробационните инспектори и тяхната възможност ефективно да упражняват надзор над по-младите извършители на престъпления.
Японският наказателен кодекс позволява предсрочно освобождаване на затворници, които са изтърпели поне една трета от наложеното им наказание или 10 години в случай на доживотна присъда. Делът на предсрочно освободените е намалявал за 6 последователни години от 2005 до 2010 г. на 49%, но през 2012 г. се е увеличил на 53.5%. През 2012 г. 15033 осъдени са били освободени предсрочно като 77% от тях са изтърпели над 80% от наказанието си. От 2009 г. японското Министерство на здравето, труда и социалната политика работи по специална програма за взаимодействие със социални домове, за да подпомага настаняването в такива институции на по-възрастни затворници и затворници с увреждания, които срещат затруднения в самостоятелния си живот след изтърпяване на присъда и нямат дом[10].
Историческият преглед на наказанията без лишаване от свобода и съвременните тенденции относно тях във водещи демокрации като САЩ и Япония ясно очертават необходимостта на осъвременяване и по-широко използване на системата на наказанията без лишаване от свобода в България. Все по-назряващата необходимост от реформа на правосъдната ни система следва да отчете и новите видове наказания без лишаване от свобода чрез рехабилитационни програми, които успяват да постигнат добри резултати както по отношение на поправяне на личността на осъдения, така и по отношение на социалните и икономически ползи от тях.
[1] Конституция на Република България, чл. 31, ал. 6: „Наказанието лишаване от свобода се изпълнява единствено в местата, определени със закон“.
[2] Конституция на Република България, чл. 31, ал. 5: „На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата“.
[3] Наказателен кодекс от 1951 г., чл. 1.
[4] Jackman, Tom. The Washington post. “Justice reforms take hold, the inmate population plummets, and Philadelphia closes a notorious jail”. April 23, 2018. www.washingtonpost.com.
[5] Hasan, Shafaq. Nonprofit quaterly. “Boston considers adopting Gloucester’s “Angel” Program for drug offenders”. June 17, 2015. www.nonprofitquarterly.org
[6] Hamai, Koichi and Ellis, Tom. Crime and Punishment in Japan. p. 8. www.researchgate.net/publication/299402695_Crime_and_Punishment_in_Japan
[7] White Paper on Crime, 2012, p. 8. www.researchgate.net/publication/299402695_Crime_and_Punishment_in_Japan
[8] Hamai, Koichi and Ellis, Tom. Crime and Punishment in Japan. p. 10. www.researchgate.net/publication/299402695_Crime_and_Punishment_in_Japan
[9] Hamai, Koichi and Ellis, Tom. Crime and Punishment in Japan. p. 10. www.researchgate.net/publication/299402695_Crime_and_Punishment_in_Japan
[10] Hamai, Koichi and Ellis, Tom. Crime and Punishment in Japan. p. 13. www.researchgate.net/publication/299402695_Crime_and_Punishment_in_Japan
източник: legalworld.bg
