Спокойно Панов, та нали Борисов те пази!

Ако по нашите географски ширини приемаме 20-ти март за предвестник на пролетта, вече близо три десетилетия в Швеция отбелязват Деня на приказките и на разказвачите им, като този празник е придобил международна популярност. Изглежда и у нас вече има последователи на разказването на измислени истории при това солидно овластени. Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов реши да компенсира медийното си отсъствие, като в един ден даде цели две интервюта. Ненужно дублиране, тъй като въпросите и отговорите и на двете бяха като писани под индиго. От казаното се разбра, че „съдия №1“ има силно влечение към приказките и най-вече към фантасмагориите.

Няма друго логично обяснение коя може да e причината ръководителят на най-висшата съдебна инстанция в държавата да въвлече куп институции във фантасмагоричен сценарий, в който Панов дори сам е избрал ролята на спящата красавица. Факт е, че от четири години България има за председател на Върховния съд магистрат, който не спира да представя себе си за жертвата, която вечно от нещо се страхува. А обяснението е изключително прозаично. Просто така се опитва да прикрива собствените си нарушения, обвинявайки всеки, който си е позволил да го изобличи или да му потърси сметка, че го атакува.

Да вземем историята с развинтените болтове на автомобила на председателя на ВКС. Мнозина разбраха за случая отпреди две години, съчувстваха на „борбения“ съдия, когото злите сили искат да сплашат като му развият винтчетата. Не са много тези, които знаят обаче, че шофьорът, който е отговорен за техническата пригодност на автомобила е личен избор на Панов. Двамата се познават още от времето, когато са били на един чин в училище.

Това изглежда далеч не е било достатъчно, ако се съди по новите фантасмагории, представени (не на шега) от „съдия №1“. Според Панов, за 20-ти март Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, данъчната администрацията, въззивен състав на Административен съд – София град, Антикорупционната комисия, Съдийската колегия на ВСС, прокуратурата, две-трети от депутатите и кой ли още не – имали пъклен план, чиято крайна цел била да го свалят от поста, на който, както неотдавна бе потвърдено, се е озова в началото на 2015 г. по стечение на обстоятелствата и след недотам прозрачна процедура, включваща предварителни сондажи, с лобирането на поне един бивш, а и на действащ конституционен съдия.

Ако има нещо, което отчетливо стана ясно след двете интервюта на Панов от миналата седмица, то това е, че неумело изрецитираните „опорни точки“ изобщо не предизвикаха търсения ефект, колкото и да бяха препечатвани от определена група сайтове и шервани из социални мрежи от щатни протестъри и НПО-труженици. Извън тесния кръг пряко заинтересувани, малцина изобщо обърнаха внимание на откровените глупости, които някой вкара в устата на председателя на ВКС, а той дори не си бе направил труда да запомни, та се наложи в почти цялото видео-интервю за сайта „Свободна Европа“ да чете от листовете пред него. Никой вече дори не се впечатлява, че думите от устата на Панов нямаха никакво отношение към професионалните му ангажименти, нито към независимата съдебна власт, а звучаха все едно ги рецитира неуспешният бивш правосъден министър и още по-провалил се като партиен лидер Христо Иванов. Да си ги беше изказал той или написал във фейсбук профила, поне нямаше да се налага Панов да се излага и да срича политически речи, които очевидно дори не разбира.

Поне вече сме сигурни, че председателят на ВКС истински се страхува от това, че оставащите му по-малко от три години до края на редовния мандат могат да се окажат и само около три месеца. Основание за това има, като се започне от политическата дейност, която Панов демонстративно развива, мине се през непрестанните атаки и опити за саботаж на правоохранителните институции, използването на ВКС в интерес на подсъдими лица, та се стигне до допуснатите от самия Панов и членове на семейството му нарушения.

Но това са отдавна известни факти. Новото, което ги надгражда, е заключението от пълната данъчна ревизия на фамилията на Панов, която установи недекларирани доходи и активи за над 100 000 лв. През 2017 г., макар и без разкритията на данъчните, институциите имаха достатъчно основания да стартират процедура по импийчмънт на Лозан Панов за политизиране на правосъдието. Само че конкретно предишният състав на ВСС пропусна възможността да изчисти българската съдебна система от най-голямата грешка, каквато очевидно се оказва избирането на почти неизвестния до края на 2014 г. съдия от Върховния административен съд за председател на ВКС.

За да са сигурни, че и този път грешката няма да бъде поправена, Панов, подателят на „опорните му точки“ и стоящите над тях политико-икономически и лобистки кръгове, много държаха да включат в заглавията на интервютата от миналата седмица твърдението, че България вървяла към авторитаризъм. Каква точно автокрация виждат председателят на ВКС и кукловодите му у действията на министър-председателя, защото с тези си твърдения те визират точно него?! Спокойно Панов, та нали Борисов е този, който те пази и спасява! Нека веднъж завинаги да е ясно на апологетите на председателя на ВКС.

Макар предсрочното прекратяване на мандата на председателя на ВКС да не зависи от изпълнителната власт, това несъмнено е политически въпрос. И, да, точно защото е такъв, премиерът Бойко Борисов е този, на когото му липсва категоричността да се противопостави на очевидните провокации от страна на Панов и неговите ментори. Министър-председателят не иска да попадне в ситуацията като неговите колеги от Полша, Унгария и Румъния, които доста категорично се противопоставиха на употребата на съдебната система за политически цели, заради което обаче търпят заплахи и натиск от европейските институции. И това много добре се употребява от лобистките кръгове около Панов, за да го ползват за маша в атаките си срещу прокуратурата и органите на специализираното правосъдие от действията, от които изпитват панически страх.

Този път обаче на Панов и на сценаристите му може и да не им се получи. В събота, докато забавляваше участничките в събранието на дамската организация на Жени ГЕРБ, Борисов в типичния си откровен стил повдигна завесата около избора на председателите на ВКС и на Софийския градски съд през 2015 г. В прав текст лидерът на ГЕРБ призна, че във втория му кабинет, докато министър на правосъдието е бил Христо Иванов, на излъчилите го лобистки кръгове е била предоставена възможността начело на двете ключови съдебни инстанции да бъдат поставени магистрати, близки до тогавашните „реформатори“. Изглежда, че Борисов осъзнава този управленски провал, макар да не е могъл да влияе върху решенията на тогавашния ВСС и на предишния държавен глава – Росен Плевнелиев, но все пак е дал политическа подкрепа за избирането на Панов и на Калоян Топалов. Всъщност, не за първи път премиерът намеква, че Панов е направил пътека до кабинета му на „Дондуков“ 1, та е най-добре тези, които внушават, че у нас се настанява авторитаризъм, да си дадат сметка, че ако е така, то те са поне съучастници в неговото реализиране. И точно защото е пресилено да се твърди, че у нас един център ръководи всички институции, крайно време е тези (голяма част по Конституция независими) държавни органи, които Панов отново нападна, най-накрая да докажат смисъла на своето съществуване и да приложат закона такъв, какъвто е.

Инспекторатът към ВСС в настоящия си вид на функциониране изглежда все по-паразитна институция, която, ако не получи по-широки правомощия, по-добре да се сведе до дирекция към кадровия орган на съдебната власт. ИВСС трябва да приключи проверката по искане на Съдийската колегия на ВСС във връзка с демонстративния натиск, който Панов прилага спрямо специализираните магистрати, ангажирани по делото и мерките за неотклонение на заловените с белязани пари отстранена кметица на „Младост“ Десислава Иванчева, нейната бивша заместничка и предишен кмет на софийския район. По този казус Лозан Панов е обект на проверка и ИВСС трябва да действа според правомощията си, начело с главния съдебен инспектор, за чиято именно тежест законодателят е предвидил да се избира с конституционно мнозинство. Така че, ако Панов е притискал специализирани съдии, то това трябва да бъде заявено от Теодора Точкова по възможно най-категоричен начин и да има съответните последствия, включително и отстраняване от поста.

Съдийската колегия на ВСС направи веднъж по-скоро плах опит да покаже на Панов, че политическите му речи влияят негативно върху имиджа и атмосферата в съдебната система. Председателят на ВКС отговори с високомерие и арогантност, та чак и жена му взе, че пак прописа. Кадровиците обаче трябва да действат според обстоятелствата, а те очевидно изискват асиметричен отговор. Защо пък да не блокират работата на ВСС, докато Панов не обясни защо ползва заемания пост за политически цели, за натиск върху неудобни на кукловодите му магистрати, а и докато не се извини за нападките, които вече си позволява да отправя и дори срещу обикновени съдии. Похвално е, че членовете на ВСС все повече пресичат опитите на „съдия №1“ да ползва кадровия орган като инструмент за разправа с опонентите му в съдебната система. Показателен е примерът с това, че единствено Атанаска Дишева, чийто съпруг се провали като кандидат за депутат от партията на Христо Иванов, подкрепи искането на Панов за дисциплинарно производство срещу председателя на Апелитивния специализиран наказателен съд Георги Ушев.

Няма никакво съмнение, че политизираният Съюз на съдиите в България шумно ще премълчи внушението на Панов, че около 20-ти март предстои съдебен състав от ръководения от него в миналото АССГ да потвърди санкцията от 1000 лв. за неподадената имуществена декларация през 2017 г. пред Сметната палата. Поведението на ССБ дори не заслужава внимание, но Съдийската колегия на ВСС трябва да порицае опитите на Панов да влияе върху съдебния състав, посредством направените манипулативни внушения. Нима съдиите, които гледат делото, имат някаква вина, че председателят на ВКС тръгна по съдебен път да си решава кашата, която заради собственото си високомерие, а може би, за да не осветли цялото си имущество, забърка с отказа единствено той от предходния ВСС да спази закона, като не подаде декларация и пред Сметната палата, а само пред Инспектората? Панов можеше отдавна да е платил глобата си от 1000 лв. и казусът дори нямаше да влиза в съда, но не, той обжалва, а съдия Ангел Павлов от Софийския районен съд потвърди санкцията. Нима като коментира предстоящото произнасяне на състав на АССГ Панов не оказва натиск върху съдиите? А, ако утре те поискат да израстват в кариерата или да участват в конкурсни процедури, нали поне още три години срещу тях ще е председателят на ВКС.

По стара традиция Панов атакува вербално и институции извън правосъдието. Вместо да се отчита проформа за работата си през 2018 г., Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) отдавна трябваше да е приключила преписката по установеното несъответствие в доходите на семейство Панови. Нима в Антикорупционната комисия не осъзнават, че с отказа си да се яви за обяснение Панов не само осветли личните данни на двама секретни агенти, което само по себе си е закононарушение, но и даде алиби на всеки властимащ да отказва да дава обяснение за произхода на средствата си с мотива, че така му се оказва натиск? Само че, ако за друг това едва ли ще остане без последствия, то за момента така и не е ясно – откъде са над 100 000 лв., които фамилия Панови са „спестили“ да декларират. И, да, има защо Панов да се опасява, че прокуратурата може и следва да се намеси, защото тук става въпрос за състав от Наказателния кодекс, свързан с укриването на данъци в особено големи размери и държавното обвинение е длъжно да изпълни закона. За целта обаче е нужно КПКОНПИ да приключи проверката, но е добре и да направи действията си публично достояние, за да се даде знак на обществото, че недосегаеми, за какъвто очевидно се смята председателят на ВКС, няма!

Докато четеше от листовете с предварително принтираните отговори на видео-интервюто си от миналата седмица, съдията Панов си позволи да атакува и основното право на народните представители – на законотворчество. Нещо в предложените поправки на Закона за съдебната власт, свързани с мандатите на инспекторите не се е харесало на Първия от съдиите. Освен, че отново нарушава разделението на властите с политическите си коментари, дори на проектозаконови текстове, Панов всъщност индиректно признава, че с тълкувателната дейност на ВКС, върху която с оглед на правомощията му може да влияе, той се опитва да дописва и дори да променя смисъла на част от законите. Добре е все пак Панов да си дава сметката, че вносители на поправките в ЗСВ са депутати от партии, които са получили около 20 пъти повече гласове отколкото партийното ГМО, за чиято липса в Народното събрание председателят на Върховния съд си позволи да съжалява, пак във видео-интервюто, в което четеше написаните от провален партиец отговори.

Двете интервюта на Панов имат още една трета цел, освен отбелязването на Международния ден на приказките и фантасмагориите и опитите да запази поста си – и тя е свързана с международния имидж на страната. Докато т.нар. „Черен лебед“, нейният съпруг и читателите на „Правен свят“ четат тези редове, малка група служители на Европейската комисия вече провеждат поредицата си от срещи с представители на органите на съдебната, изпълнителната и законодателната власт в София с експерти, журналисти и отделни магистрати. Европейските гости са у нас за редовната мисия по подготовката на следващия доклад по Мониторинга за сътрудничество и проверка. Точно това е и другата причина, която обяснява и изненадващата медийна активност, съдържаща фантасмагоричните твърдения, на председателя на ВКС или по-скоро на неговите ментори. Само че този път Панов изпитва известен дискомфорт от факта, че съвсем наскоро се разбра, че част от скандалните му действия, свързани с неизяснения произход на средства, ползването на ВКС за саботиране работата на антикорупционните власти, натискът върху магистрати и други, са станали достояние на експертите на Европейската комисия, които бяха сезирани от участници в Гражданския съвет към ВСС.

Заради това менторите на Лозан Панов използваха удобни медии, с предварително спуснати въпроси и готови отговори, за да опитат да заблудят европейските експерти, като отново представят председателя на ВКС в образа на невинната жертва. И за да не им се получи, сега е точният момент кадровиците от ВСС, инспекторите от ИВСС, ръководството на КПКОНПИ и на прокуратурата, а и министърът на правосъдието, които също ще имат срещи със служителите на ЕК, да им разяснят много подробно, че атаките, които Панов предприема срещу различни институции и техните ръководители, са в услуга на лобистки икономико-политически кръгове у нас, за които е жизнено необходимо запазването на Мониторинговия механизъм над България и Румъния и след тази година. И все пак, ако Комисията „Юнкер“ не приеме решение за слагане на край на продължаващия вече 12-та година мониторинг, най-вече заради противоречията в правосъдната система на Румъния, то това не трябва да се разглежда единствено от негативната му страна. Защото ще отвори възможността българските власти да отговорят на евробюрократите с пролетно почистване на съдебната власт, като се започне от нейните върхове, все пак да не забравяме, че пролетта настъпва след 20-ти март.