Според библейския разказ на Богоявление, или Йордановден, при Йоан Кръстител на реката Йордан дошъл Исус. Има предание, че свети Йоан Кръстител потапял до шията всеки човек, когото кръщавал и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове.
Когато видял Исус, Йоан Кръстител веднага се поклонил и казал, че той трябва да се кръсти при него. Но Исус влязъл във водите на река Йордан и тогава над него се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и духът божий във вид на гълъб слязъл върху кръщаващия се Господ. Чул се глас, който казал: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение“.
Млади мъже се хвърлят, въпреки студа и ниската температура, и изваждат кръста от водата – който го хване, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек, свещеникът наръсва хората за здраве. След изваждането му от водата, се чете тържествена литургия, наречена Велик водосвет. Светената вода в православните храмове се обновява и всеки отнася от нея вкъщи, тъй като пречиства душата и предпазва от болести. Светената вода се съхранява през цялата година и се използва в трудни за семейството моменти.
В Троян множество от хора, изпълни до краен предел Пешеходния мост до музея и двата бряга на река Бели Осъм и около 10 млади мъже,всички, заредени с очакване.
Отец Станимир хвърли кръста и разпятието полетя във водите на реката, под кафене “Антик”. Най-бърз се оказа 33-годишният Мирослав Сираков от Троян. Той бе понесен на ръце от другарите си и аплодиран от публиката.
Снимки: Ралица Бенчева
