Социалистите най-добре знаят как. Особено тези с топли кремълски връзки. „Социализмът е като СПИН – предава се основно по наследство и по полов път.“ Скандалното изказване на още по-скандалния червен депутат Антон Кутев всъщност най-точно обрисува тесните връзки на руската пропаганда, в която са оплетени т.нар. главен редактор на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов, съпругата му Мария Онучко, баща й Виктор Онучко и православният олигарх Константин Малофеев. Сложната плетеница от различни по ранг и позиция звена е запазена марка на кремълския апарат за дезинформация, чрез който се разчистват с манипулации неудобни лица по пътя за овладяване на стратегически цели в полза на Москва, разкрива в. „Телеграф“, цитиран от агенция „Монитор“.
Последният пример за подобно активно мероприятие, чиито Чобанов и Малофеев, тече и в момента. Става въпрос за предполагемото отравяне на оръжейния бос Емилиян Гебрев, който твърди, че някой се е опитал да го ликвидира с новичок. Причината – военният завод „Дунарит“, заграбван от Гебрев, банкера беглец Цветан Василев и стоящия основно в сянка, но прокрадващ се зад серията сделки за собствеността на оръжейницата Константин Малофеев. Като основен застъпник на версията на Гебрев в публичното пространство пък изпълзя именно Чобанов. БГ емигрант, живеещ в Париж под прикритието на учен и журналист (виж карето – б.р.), женен за рускиня и зет на дългогодишния кореспондент на РИА Новости във Франция Виктор Онучко.
Какво свързва тези на пръв поглед твърде разнородни по калибър играчи? Простият отговор е – Русия. И по-точно връзките им с Москва, които в голяма степен от живота им са се оказвали определящи за тях. Но за да добием панорамна картина на случващото се, ще трябва да се вгледаме в детайлите, които в тази история са много важни. Както и хронологията на събитията. А тя е много дълга. Започва в далечната 1991 г., когато Атанас Чобанов емигрира в Париж. Само 2 години по-рано новоизлюпеният капиталист обаче изповядва други политически разбирания за живота. Правилните такива. В младежките си години Чобанов е комсомолски секретар, а през 1989-а кандидатства за членство в Българската комунистическа партия (БКП). След падането на комунизма „биволът“ се преориентира към новия тренд и става десен. Новите вярвания вървят ръка за ръка с нуждата от пари и политическата амбиция на Чобанов. И почти по Буковски* той открива източника на своя рахат. И съвсем по социалистически всичко се случва по интимна линия. По-точно с излизането на сцената на Мария Онучко -Чобанов.
Младата рускиня също живее във френската столица и се подвизава като журналист. Но за разлика от половинката си работи за явната кремълска пропаганда в проекта „Русия отвъд“ (предишното име е Russia Beyond the Headlines (RBTH) – „Русия отвъд заглавията” – б.р.). Пише главно за култура и образование, като сред творбите й блести материал за коледната елха, подарена от руското посолство във Франция на Париж. Любопитното е, че докато тя хвали инициативата, колегата на съпруга й от „Биволъ“ Димитър Стоянов протестира срещу същия подарък, но в България в края на миналата година.
Онлайн медията „Русия отвъд заглавията” е една от амбициозните идеи на Владимир Путин и московския апарат за влияние на Запад. Проектът е създаден като руска версия на американското „Радио Свобода“ и в съответната държава. Проверка в сайта на „Русия отвъд“ показва, че медията поддържа 14 секции на английски, руски, немски, френски, испански, италиански, португалски, индонезийски, китайски, хърватски, словенски, сръбски, български и македонски, но с един координационен център. Във всичките подразделения на сайта е посочен един и същ адрес за връзка – ул. „Пятницкая“ 25/1, 115035, Москва, Русия. Посочено е също така и че „Русия отвъд“ е проект на независимата некомерсиална организация АНО „Тв Новости“. Всъщност обаче RBTH е основан през 2007 г. от „Российская газета“ – официалния печатен орган на правителството на Руската федерация. Част от международната медийна платформа е и изданието „Руски дневник“, който у нас се печата и като притурка към печатния орган на БСП в. „Дума“.
Преди почти 4 години там са написали, че „изданието („Руски дневник“ – б.р.) е най-мекият вариант на официалната руска пропаганда. В България проектът се реализира на основата на лицензионен договор, сключен между Даниела Малинова – официален представител на RBTH за страната, и „Российская газета“. Даниела Малинова е съпруга на Николай Малинов, бивш член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП, председател на Национално движение „Русофили“ и бивш издател на в. „Дума“. Във визитката обаче липсват няколко изключително важни и показателни момента. Малинов е един от малцината българи, получили държавното отличие на Кремъл „Пушкин“ през 2011 г. по лично предложение от тогавашния президент на Русия Дмитрий Медведев за „съхраняването и опазването на паметни знаци на руско-българската дружба“. Приятел е на „православния“ олигарх Константин Малофеев. Именно той е и човекът, който е запознал Малофеев с Цветан Василев – признание, направено от самия руски олигарх в интервю. Благодарение на тези връзки Малинов за малко да задигне под носа на държавата финансираната с близо 300 млн. лв. кредити от КТБ TV7 с благословията на Цветан Василев и в полза на Малофеев. Сагата с TV7 пък се разигра по времето, когато у нас гастролираше друга пионка на руския магнат – Пиер Луврие, който трябваше срещу 1 евро да придобие 6 от „златните активи“, купени пак с пари на КТБ. За по-непаметливите ще припомним, че сред тях беше и „Дунарит“, за който днес В наши дни „биволът“ лъже, че оръжейният търговец бил тровен именно заради интереса си към предприятието, като обаче хвърля стръв към фиктивни руски връзки, за да прикрие истинските на Цветан Василев и Емилиян Гебрев с Константин Малофеев. Този избирателен подход е матрица в работата и на Чобанов, и на колегите му от „Биволъ“. Като пример може да се даде фактът, че Малофеев, който иначе упорито стои в публичното ни пространство от няколко години, е присъствал само за кратко в техни разработки. Отново свързани с „Дунарит“… /продължението виж тук/
