СКАНДАЛНО! Плагиатката Киселова продължава с натиска върху Конституционния съд

„Режимите, които са взели властта с насилие и узурпация, често прибягват до тероризъм в отчаяните си усилия да задържат онова, което са откраднали“. Това казва в реч пред Камарата на общините в английския парламент големия Уинстън Чърчил.

Емблематичният политик описва ситуацията с болшевиките в СССР, но думите му могат да се приложат и днес към всяка една узурпирана не по демократичен начин власт. Или с други думи – крадена власт най-трудно се връща. Защото крадецът предполага, че втори път няма да успее да се добере до нея. 

Подобна е и ситуацията със скандала „Конституционен съд“, който беше изкуствено създаден от кръгове около президента Румен Радев и обслужващите го партийни субекти и вече дни наред продължава да се тиражира в различни публицистични предавания.

Въпреки, че новоизбраните от квотата на парламента съдии Десислава Атанасова и Борислав Белазелков вече официално положиха клетви, станаха част от състава на институцията и както казаха повечето политици и експерти „казус няма“. 

Казус обаче има за „ Дондуков“ 2, който отчаяно се опитва да запази превеса на силите в тази иначе призвана да брани фундамента на демокрацията институция.

Просто защото досега с узурпация на държавата и блокиране на основните й органи Радев успяваше да се окопае в различни контролни институции и по един или друг начин да поеме контрола над тях, дори влизайки през задния им вход.

В случая с КС – заради провокираната от президентството институционална криза в последните близо 3 години, Народното събрание не успя да попълни навреме изтеклата квота на двама от съдиите в КС.

И така институцията не просто работеше с двама по-малко, а реално заради малкия общ брой на съдиите (12), превесът на силите в КС се прехвърли именно към „ Дондуков“ 2. Всичко това в разрез с конституционното правило, че България е парламентарна република, в която е висше право избора на суверена. 

Така на „бойното поле“ на медиите от седмица е пусната да обикаля една от приближените до президентството конституционалистки – Наталия Киселова.

Интересното при нея е, че макар да се доближава до вица, че вече ни е страх да си отворим консервата в хладилника, за да не изскочи и от там, Киселова не успява да намери юридически обосновани аргументи, с които да обори избора и клетвата на двамата нови съдии в КС.

И затова прибягва до обтекаемото „моралът и каузите“, с които тя лично припознавала Десислава Атанасова. Защо не казва нищо за Белазелков, чиято кандидатура се оказа доста по-спорна от тази на бившата шефка на ПГ на ГЕРБ, не е ясно.

Може би хората на Радев, а оказва се и на предшественика му Плевнелиев (Киселова беше правен съветник и при него) все още пазят в сърцата си сантимент към ПП-тата, които се родиха под юмрука на президента и затова избягват да закачат техните кандидатури. Това разбира се са само предположения, но със сигурност в тяхна подкрепа могат да се открият доста повече факти от аргументите на Киселова срещу Атанасова. 

В телевизионните интервюта на бившата съветничка от „ Дондуков“ 2 обаче се забелязва и нещо друго, което е още по-притеснително. Доста очевиден опит да влияе върху дейността на КС като им нарежда как трябва да постъпят в определена ситуация.

Наглост, която малко хора, като изключим най-близкия кръг на Радев, са си позволявали досега. Така например Киселова директно обяви, че Атанасова и Белазелков не можели да участват в вземането на решение по казуса с двете жалби срещу процедурите по избора им, защото никой не можел да бъде „сам съдия на себе си“.

И дори заяви, че имало вероятност Конституционният съд да обяви и двете решения за противоконституционни – за избора на двамата и за продължителността на техните мандати, но е възможно и само частично решение. 

Каква е истината? Самата Киселова малко по-късно сама призна, че жалбите на Радев и партийните му другари по кремълска линия от БСП и „Възраждане“ не касаят избора на Атанасова и Белазелков по същество, а оспорват (при това доста неаргументирано) самите процедури. Тоест делата пред КС не засягат пряко и двамата и настояването те да не участват в това решение е просто пореден опит да се увеличи по изкуствен начин влиянието на Радев в институцията. 

Нещо, което и друг бивш работодател на Киселова от „ Дондуков“ 2 – Росен Плевнелиев също обяви в друго телевизионно интервю. В което напомни и, че Радев е успял чрез доста непрозрачни, кабинетни процедури да вкара свои хора в КС, сред които и ярки партийни функционери като Янаки Стоилов.

Това, което и Плевнелиев и Киселова обаче удобно пропуснаха да споменат е, че при обжалването сега Радев не ползва аргументи срещу личностите на новоизбраните (за разлика от случая с Венета Марковска, срещу която течеше дори проверка на прокуратурата), а просто математически се пробва да отстрани двама души от парламентарната квота.

Защото крадената власт, която той получи в последните няколко години, най-трудно се връща. И както казва и Чърчил трябва да се готвим да станем свидетели на терористични действия – срещу правовата държава и парламентаризма у нас. Първите проявления на който вече започнаха да се случват и ако не бъде спрян навреме окончателно ще разруши демократичния ред в страната.