На първа инстанция бяха наложени мерки за неотклонение „домашен арест“ и „парична гаранция“
Състав на Окръжен съд – Ловеч уважи протеста на Районна прокуратура – Ловеч, поддържан от Окръжна прокуратура – Ловеч, и определи най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвинени в нанасяне на средна телесна повреда по хулигански подбуди, в съучастие.
Случаят е от 22 юни тази година, когато край луковитското село Карлуково настъпва леко пътно произшествие между туристически автобус и лек автомобил. Впоследствие на шофьора на автобуса е нанесен побой, в резултат на който му е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупена челюст и счупено ребро. Обвинения за побоя са повдигнати на Р.С.П. и на баща му – С. П. П., които не са били участници в ПТП-то.
На първа инстанция на Р. С. П. беше наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, а на С. П. П – „парична гаранция“ в размер на 2 000 лева. Районната прокуратура протестира в законовия срок определенията на Районен съд – Луковит.
По време на разглеждането на мерките за неотклонение пред въззивната инстанция от прокуратурата и защитата на обвиняемите се представиха допълнителни писмени. Държавното обвинение акцентира върху съдебномедицинска експертиза на пострадалия, според която той има счупване на челюстта и на ребро. Очаква се допълнителна медицинска документация от болница във Варна, където шофьорът на автобуса е на лечение.
Сред доказателствата, представени от процесуалните представители на обвиняемия Р. С. П., е протокол за ПТП, въз основа на който, според зашитата, е видно, че вината за съприкосновението между туристическия автобус и лекия автомобил е на водача на автобуса.
След като разгледа представените до момента доказателства по делото съставът на Окръжен съд – Ловеч се солидаризира напълно с извода на първоинстанционния съд относно съпричастността на обвиняемия Р. С. П. към инкриминираното деяние, за което му е повдигнато обвинение. Този извод е обоснован от съвкупният анализ на показанията на преки свидетели на престъплението.
Съдът прие, че е налице е и втората предпоставка, изисквана от чл. 63, ал.1 НПК, – инкриминираното деяние се наказва с наказание „лишаване от свобода“ от две до десет години. Относно наличието на реална опасност от укриване, съдебният състав сподели констатацията на първата инстанция, че е налице трайна връзка на лицето с конкретното местоживеене и че не е налице реална опасност от укриване на същия. По отношение на наличието на опасност от извършване на престъпление обаче въззивният съд прецени, че има такава. Макар обвиняемият да не е осъждан, механизмът на инкриминираното деяние – извършването му публично място, включително и пред деца, без индикация за провокация от страна на пострадалото лице – представлява брутална демонстрация против установения ред. Деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, което от своя страна води до извод за наличие на реална опасност от извършване на престъпление, постанови съдът.
Относно възраженията, че обвиняемият е с хронично заболяване и трябва да се грижи за съпругата си, която всеки момент ще роди второто им дете, съдебният състав прие, че в ареста Р. С. П. ще може да получи необходимата медицинска помощ, а за съпругата му могат да се грижат близки роднини.
Въз основа на това Окръжен съд – Ловеч отмени определението на първоинстанционния съд и наложи мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Р. С. П.
По отношение на втория обвиняем – С. П. П. съдът прие, че са налице достатъчно доказателства за съпричастността на С. П. П. към извършеното престъпление. Престъплението, за което той е обвинен, също е определено като тежко умишлено и се наказва с лишаване от свобода от две до десет години.
След като съобрази събраните до момента доказателствата по делото, Ловешкият окръжен съд прецени, че в настоящия казус безспорно е установено извършването на деянието на публично място в присъствието на много хора, като по този начин грубо е нарушен обществения ред и едновременно с това обвиняемият е демонстрирал явно неуважение към другите граждани и обществото. Според въззивната инстанция може да се направи извод, че е налица опасност обвиняемият да извърши престъпление, ако не бъде заменена мярката му за неотклонение „Парична гаранция“ в „Задържане под стража“, което може да се изрази в противоправно въздействие върху разпитаните свидетели, тъй като същите не са разпитани пред съдия на този етап. А и самите разпити на същите не са подробни и изчерпателни.
И двете определения на съдебните състави на Окръжен съд – Ловеч са окончателни и не подлежат на обжалване.
