На този свят едва ли има по-тъжно нещо от това да си олигарх на повикване. Уж си милионер, а парите ти не са твои. Уж си господар на маса „умни и красиви“ слуги, пък самият ти си нечий слуга и при всяко позвъняване на „важния“ телефон (за свръзка с теменужената градина в Драгалевци) трябва да ставаш прав и чинно да козируваш и да изпълняваш. Даже някакви битовизми като какво да ядеш и къде да живееш не са плод на твой личен избор. И като каже началникът – „минаваш само на рукола“ и други веган изгъзици, или „хващаш самолета за Сингапур“, това е закон за теб.
В едни ей такива тъжни дни и нощи минава битието на един от десетките произведени в олигарси от Иван Костов бивши пионки от комунистическата Държавна сигурност.
Даже на радости като „Каолин“, получени като дар Костов, не може да се порадва разградският олигарх Иво Прокопиев. Прокуратурата и КПКОНПИ душат като хрътки около далаверите му, в спецсъда тече дело за аферата „ЕВН“, при която миноритарния дял на дружеството е харизан с Прокопиеви врътки за мижави пари. А самият Прокопиев е в положението на собствените си служители, които се оказаха заложени по банков кредит, барабар с бюрата и компютрите в редакциите на флагманите на фалшивите новини у нас – „Капитал“ и „Дневник“. И разградският олигарх, милият и той е така – инвентар в игрите на бащицата Костов.
На фона на цялата тази „радостна“ съдба на олигарси като Прокопиев и другите му събратя – Цветан Василев, Огнян Донев, Сашо Дончев, какво им остава? Нищо. Да слушат, да изпълняват и да скачат по поръчка. А тя – поръчката обичайно е една и съща – атакувайте Пеевски. Депутатът от опозиционната ДПС и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски се е превърнал в ежедневен кошмар за задкулисните играчи и техния ментор с необяснимия си за тях ищах да ръчка по аферите им и да ги вади на светло. Я законопроект, посичащ далаверите им, ще внесе в съда, я някое голямо и подплатено с доказателства разследване срещу олигарсите ще публикуват медиите му. И затова той е
„обичайният заподозрян“, който изданията
на олигарсите атакуват с „умно-красиви“ лъжи.
Освен него – в списъка на Костов и отрочетата му има и други имена: прокуратурата, МВР, Антикорупционната комисия и куп други държавни органи. Понякога в този списък влиза и съда, ама откакто Костов успя да уреди друг веган с власт в Темида – в лицето на скандалния Лозан Панов и още по-скандалната му жена – Бети, черните тоги явно не създават толкова проблеми на задкулисето у нас.
Така, за да се множат дописките и да се мултиплицират лъжите, комсомолчета на Прокопиев и другите олигарси се налага да обединяват лицата от списъка и да им пришиват различни мантри. Обичайната е – „Пеевски контролира държавата“ и за да не се повтаря понякога тази теза се разделя на подтези – „Пеевски държи прокуратурата“ и т.н. За публикуването им пък е нужно само обаждане по „драгалевския телефон“. И лъжите се пишат и публикуват дори да звучат шизофренично – както в случая със заличената с безпрецедентно прокуроско решение марка на вестник „Телеграф“. Дори за подобна гавра със свободата на словото прокопиевата чета намери вътрешни (може би финикийски) подбуди да издраска, че държавното обвинение козирувало на Пеевски. А ако е така – защо закрива „Телеграф“ (който е доста неудобен изменно за Костов и неговите подчинени), не става ясно. Ясно е само, че има команда да се атакува Пеевски и тя се следва сляпо и безапелационно.
Какво значат тук някакви си доказателства, след като олигархът и пионките му са получили партийно поръчение, нали? А когато над теб е само Костов – който държи и хляба и ножа, поклащаш олигархична глава и тръгваш да изпълняваш мръсните поръчки. В противен случай милионите си ще ги гледаш през крив (сингапурски) макарон…
