„От нас зависи да извадим мафията от изпълнителната власт, да изхвърлим мафията от прокуратурата, която е използвана от мафията за политически щит и репресии. В тази битка ще бъдем заедно – всички, които милеят за България. Страхливият умира всеки ден, смелият – само веднъж. Ще си върнем България! Мутри, вън! „.
Не, цитираните думи не са на лидера на „Да, България“ Христо Иванова, не са дори и на този на БСП – Корнелия Нинова. Думите са на действащия президент на Република България Румен Радев, който преди няколко дни оглави организираните от цитираните по-горе личности протести против правителството, като с това наруши Конституцията. Малко по-късно, след патетичните революционни слова, Радев директно призова за оставките на правителството и главния прокурор Иван Гешев.
Дотук фактите са ясни, а едва ли има и български гражданин, който да не е запознат с тях. От това обаче произтичат поредица важни за ситуацията въпроси, на които вероятно няма по-подходящ човек от самия Румен Радев, който би могъл да даде отговор. Най-важният от тях е – кой даде микрофон в ръцете на президента, за да се опита от трибуната на институцията, която оглавява, да върже ръцете на държавното обвинение? И още – какво е обещано на Румен Радев в замяна на погазването на Конституцията и откровеното заплюване на държавността.
Отговорът на първия въпрос може би не е чак толкова сложен, особено като се има предвид, че именно Радев бе и държавническата фигура, която се ползваше с най-висок рейтинг в обществото напоследък. Неговото привличане като знаме на чужди за интересите на хората у нас каузи само по себе си означава успех за враговете на България, но и унищожаване на репутацията на един иначе славещ се с достойнството си военен. Слушайки същината на думите на президента, много ясно прозира едно – мантрата за „овладяната държава“ и „всевластната прокуратура“, принадлежаща на олигархията, която през последните години се повтаря от няколко свързани с нея партии и организации с точно определени имена, се възпроизведе през словото на държавния глава. Именно неуспешните опити на кръговете от обвиняеми и подсъдими лица с невероятен финансов ресурс да дискредитират до момента дейността на прокуратурата и на практика да вържат ръцете й, за да останат недосегаеми, вероятно са и основният мотив точно президентът Радев да бъде приласкан за техен говорител.
Последното обаче не следва да е толкова просто, колкото би било изваждането на Христо Иванов на площада или пращането му с гумена лодка на плаж, не е толкова лесно и като пращането по телевизионни студиа на адвокати, изградили си с годините славата на лични пресаташета на въпросните олигарси. Трябва да има доста по-сериозен ресурс и определен значителен личен интерес, за да бъде убеден държавният глава на България да наруши правомощията си, да загърби Конституцията и да поиска пълно овладяване на държавата от мафията. Защото безспорно точно това е целта, а служебно правителство, назначено от Радев, и предсрочни избори в този момент е равно на самоубийство. Това означава кабинет, в който ще бъдат назначени именно поръчителите на държавния преврат или техни представители, поне половин година неработеща държавна администрация и хаос и то само, за да се направи опит да бъде свален от поста му главният прокурор, да се измени Конституцията, както призовават олигархичните кръгове около подсъдимия Иво Прокопиев и политическата партия в съдебната система – Съюзът на съдиите в България – и да се вземе надмощие над съдебната система, която в крайна сметка ще решава съдбата на тези обвиняеми и подсъдими лица.
Иванов, Прокопиев и ССБ не успяха да постигнат тези цели, а само се дискредитираха в обществото и в професионалните си среди, но сега страшното и опасното е, че президентът е на път да го направи, макар последиците, които ще последват за него от това. Колкото до интереса на Радев – спорно е и не е коректно да се каже, че става дума за финансов аспект. Несериозно е обаче да се твърди, че агресията и злобата на президента, който именно назначи настоящия главен прокурор Иван Гешев преди около шест месеца, произтича единствено от акцията срещу членовете на администрацията му. Отговорът тук, който трябва да бъде даден лично от президента, едва ли ще се чуе в следващите месеци, а може би и години. Сигурното обаче е едно – ставайки слуга на олигархията Румен Радев не си прави добра услуга, а емоциите и омразата определено са доказали, че не са добър съветник.
