Кметът на Тетевен бе сред говорителите в дискусията „Интегрирано управление на общинската културна и образователна инфраструктура“ по време на Годишната среща на българските местни власти

В периода 13 – 15 октомври 2024 г. Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ проведе своя най-голям форум – Годишната среща на българските местни власти /ГСМВ 2024/. В тридневния форум се включиха над 800 участници – кметове, общински съветници, представители на Европейския парламент и Европейската комисия, Комитета на регионите на ЕС, централната власт и дипломатическия корпус.

В програмата бяха предвидени панелни дискусии, пленарни сесии и работни срещи по всички важни задачи на общините за мандат 2023 – 2027, свързани с подобряването на качеството на живота на гражданите.

Кметът на Община Тетевен член на УС на НСОР – д-р Мадлена Бояджиева бе сред говорителите в дискусията за „Интегрирано управление на общинската културна и образователна инфраструктура“. Модератор на панела бе кметът на община Свищов и председател на Постоянната комисия по култура – д-р Генчо Генчев, а останалите говорители бяха Павел Попов – заместник-кмет на Община Варна и заместник-председател на ПК по култура, общинският съветник от Бургас Васил Загорчев и председателят на Фондация „Народни читалища“ Юрий Вълковски.

„Няма българска община, за която образованието на децата да не е приоритет. Всеки от колегите ще потвърди, че независимо от недостига на средства в редица общински дейности, инвестициите в образование винаги са на първо място“, сподели кметът на Тетевен д-р Мадлена Бояджиева.

Тя припомни, че през годините значителни средства бяха вложени в подобряване на материалната база, държавата възприе трайна политика за повишаване привлекателността на учителската професия, осигурени бяха целеви ресурси за подкрепа на уязвимите групи, за разнообразяване на извънкласните дейности, за изграждане на съвременна образователна среда.

„С какво всички тези мерки, помогнаха за подобряване на качеството на образователния процес? Нашите ученици учат най-малко в сравнение с връстниците си от други държави, образованието ни продължава да е насочено към наизустяване на информация, а не към придобиване на умения, учениците ни заемат незавидни места в международни проучвания като PISA“, подчерта кметът на Тетевен.

Много от конкретните действия, които трябва да бъдат предприети, не зависят от общините, споделиха участниците в дискусията. Всички сме наясно, че са необходими кардинални промени в учебните програми, в начините за преподаване, в организацията на учебния процес. Наясно сме и че нашите права по отношение управлението на образователните институции са силно ограничени, категорични са представителите на местната власт и подчертаха, че не могат да остават безучастни към задълбочаващия се упадък в образованието на децата.

 „Да извадим децата от класната стая, да им покажем реалните измерения на наученото, да ги доближим до истинските житейски предизвикателства, с които ще трябва да се справят за в бъдеще“ – са част от предложенията, за които настояват общините.

Общините и държавата финансират разнообразна палитра от културни институции – музеи, библиотеки, читалища и т.н. Много от техните ръководства са проактивни – създават културни продукти с добро качество, кандидатстват за допълнително проектно финансиране. Но ползват ли се техните възможности за подкрепа по-доброто образование на децата? Именно тук се къса връзката между двете системи, обърна внимание д-р Бояджиева. Тя припомни, че НСОРБ води разговори с различни ръководства на МОН за по-широко включване на културните институции в образователния процес.

По предложение на общините, през 2020 г. беше сключено Споразумение между министерствата на образованието и науката и на културата и в Национална програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“ бяха включени два нови модула – „Библиотеките като образователна среда“ и „Културните институции като образователна среда“. Поради незадоволителните резултати, през следващата година тези два модула бяха изключени от обхвата на националните програми за образование. Два са изводите, които можем да направим от този опит за по-добро интегриране на образователна и културна сфера, подчерта д-р Бояджиева:

Първият е, че образователната система продължава да се капсулира – явен е стремежът всички дейности да се провеждат в училище, за което да се осигурява необходимата материална база. Показателен е интересът към развитие на училищните библиотеки, но не и към възможностите за използване на другите обществени библиотеки, които разполагат не само с по-богато съдържание, но и с по-добре подготвени кадри. Средствата отиват отново в училищата за на практика дублиране на дейност.

Вторият е, че почти липсва инициативност както от страна на учителите, така и на културните дейци. И ако за първите можем да намерим обяснение в доста доброто им финансово осигуряване, то липсата на активност от страна на ръководствата и на заетите в културните институции е необяснима. И ние в общините, а и НСОРБ непрекъснато сме информирани за недофинансирането в сферата на културата, исканията за повишаване на средствата са постоянни. На този фон е неразбираемо да не се използват подобни възможности, които освен всички други ползи, ще осигурят допълнителен финансов ресурс за съответната културна институция.

Кметът на Тетевен увери, че НСОРБ ще продължи да настоява пред МОН за възстановяване на тези два модула по националната програма, но паралелно ще предложим в учебните програми да се включат задължителни часове, които да се провеждат изнесено в културните институции.

„Ние, общините трябва да станем инициатори за отваряне на системите, съгласуване и допълняемост на дейностите им, споделянето на кадри и ресурси. Само така ще можем да гарантираме качество на образованието и нещо още по-важно – успешна житейска реализация на бъдещите поколения“, каза по време на форума д-р Мадлена Бояджиева – кмет на Тетевен и член на УС на НСОРБ.