Публикуваме текст за рехабилитационна програма за затворници – в четири от затворите на нейно величество са „отворени“ луксозни ресторанти, в които затворниците са обслужващ персонал. От главния готвач до сервитьора. Чудесна идея, някой някъде по света е помислил, че затворниците имат нужда от социализация, след като излежат присъдата си. За да се впишат в обществото. Важно е и за тях, и за обществото. Превенция срещу евентуални нови престъпления. У нас никой не мисли за това. И си имаме немалък брой професионални затворници. Излизат за малко и пак обратно. Но не това ми е мисълта. Под статията веднага се появява коментар: „Нека се погрижим за децата за възрастните пенсионерите а след това за друго…“ Друго е с приоритет, според коментиращия. И няма лошо – всеки се вълнува от различна кауза. Не разбирам обаче едно – защо у нас…
