Камери в патрулните коли и микрофони на реверите на катаджиите с цел контрол на корупционни практики. Така е вече няколко години, след като поредица от случаи с подкупи на пътя доведоха до промени в дейността на терен. На фона на това и днес научаваме за случаи с опити за рушвети. При един от последните подобни примери разследващи полицаи от Главна Дирекция „Гранична полиция“ бяха задържани заради корупционни практики, дни по-късно водач без книжка беше задържан след като опита да подкупи полицай в Свиленград. Два примера само за седмица.
И още – само преди ден стана ясно, че в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) е постъпил законопроект за изменение Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Идеите включват въвеждането на моментално връчване на фиш на пътя директно от служители на МВР. Комисията обаче вижда „сериозен корупционен риск“ в така направени предложения.
Защо случаите на корупция в системата продължават да са част от ежедневието ни и какви са последствията след установени или реализирани опити?
„Правен свят“ разговаря с експерта по национална сигурност проф. Николай Радулов.
Проф. Радулов, камери и микрофони наблюдават и слушат полицаи и шофьори по време на проверките по пътищата с цел да няма нарушения и подкупи. Опитите обаче не спират. Защо?
Мисля, че изкушението да добавиш още една заплата, ако не и повече, към получаваните легално пари за работа е твърде голямо. При това полицаите са също хора, от същото „тесто“, като другите граждани в България, славеща се в Европейския съюз (ЕС) с корупцията си. От тях не остават тайна забогатяването и фантастичните имоти както от страна на управляващите, които и да се те, така и сред собствените им началници. Спомням си как един колега ми разказваше с ирония за собствения си началник как идвал на работа, паркирал луксозния си автомобил на две преки от работата си и го сменял с ръждясала 20-годишна кола. Всеизвестното мнение, че в КАТ се изкарват много пари, привлича като кандидати за работа с наклонности към бързо забогатяване и несъобразяване със законите. Но трябва да забележим, че КАТ във всички страни е със славата на място, където се получават подкупи. Като пример – в края на миналата година в Малта уволниха всички служители на КАТ, които заедно с началника се бяха сдружили да изнудват шофьорите по пътищата.
Прави впечатление, че в последните години в системата на МВР се виждат нови и млади лица. Погледнато от тази гледна точка – кои служители са по-склонни да нарушат правилата – новите или тези с натрупан стаж в системата?
Всъщност това зависи от начина на подбор на кандидатите за служители и последващата работа с новоназначените. През последните години кандидатите за служители толкова рязко намаляха, че критериите бяха неимоверно снижени. Независимо от това, кандидатите за работа в КАТ не само че не са намалели, но и сред служителите открито се говори, че за да те назначат или преназначат там трябва да си платиш. Що се отнася до младите или старите служители, то разликата е само в опита. Когато си склонен към нарушения, то трудно можеш да бъдеш превъзпитан. Старите рушветчии просто са по-опитни. Така че опитът и стажът обикновено служат като оправдание на началниците, за да обяснят защо дадено нарушение се е случило в тяхното поделение. Ако направим преглед на извършени простъпки през последните 10 години в полицията ще видим, че те не показват ясна тенденция, свързана със стажа.
Има ли обаче нови модерни методи за нарушение на правилата, предвид напредването на технологиите със социални мрежи и приложения за чат и разговор? Подобен пример беше оповестен съвсем скоро, но може ли и как да се установи контрол върху тях?
Несъмнено комуникацията между участниците в една група се осъществяват с помощта на модерни технологии. Това се отнася и до полицията. Ако работата бъде високо технологична, то и нарушенията ще се развиват в технологична насока – развалени или манипулирани камери или радари, променена калибровка на уредите за проверка и пр. Полицията е място, където високотехнологични решения могат много да помогнат в противодействието на престъпността и едновременно с това да гарантират сигурност на полицаите и гражданите. Например непрекъснато включени видеокамери, използването на „умни“ очила, криптирана комуникация, от една страна рязко повишават качеството на контрол и управление от страна на ръководството на дадена структура, въздействат дисциплиниращо и предпазват от злоупотреби от страна на полицаите и същевременно пък фиксират реално случили се събития, така че да защитят служителите от лъжливи обвинения, отправени от престъпници и нарушители с цел да ги злепоставят или да избегнат отговорност.
Какви са процедурите в установените случаи на рушвети – съответно за служителя и за гражданина?
Обикновено такива случаи са резултат от целенасочена акция на службите за вътрешна сигурност в полицията, но има такива, които са резултат на направени от потърпевшите записи. Извършват се обиск и изземване на взетите пари, попълват се протоколи съгласно НПК, задържат се рушветчиите. По-рядко се случва арестуване от проверяващ полицай на предложил му подкуп гражданин-нарушител, тогава също се прави протокол, документира се действието, описват се банкнотите и пр., нищо по-различно.
Какъв е ефектът от камерите в патрулните автомобили? Повече възпитателен или повече реално ефективен резултат даде обновяването на метода на проверки?
Ефектът е положителен, ако е съчетан с необходимите технологични устройства, които записват местоположението на апарата, включват се и се изключват само от центъра за управление, притежават тайминг, така че да е ясно всеки заснет материал кога е направен. Монтажът и мястото му да са такива, че да не позволяват излизане от фокуса на камерите или разместване. Всъщност отдавна съществуват технически решения и се ползват в развити в технологично отношение полицейски управления – например в Хонг Конг, в Пекин, които позволяват виртуално възстановяване при необходимост на цялото дежурство на дадено полицейско управление, действат профилактично, повишават качеството на управление и интензифицират добрата полицейска работа. За съжаление нашата полиция е твърде далеко от такова ниво на екипиране. Нека все пак да подчертая, че това не могат да бъдат качествени локални решения. За да е наистина ефективно ползването на такива решения, то те трябва да са мрежови, с непрекъснат контрол от центровете за управление, така че всеки полицай да може да се ползва от качествена комуникация, да се увеличи безопасната му работа, защото във всеки един момент може да получи помощ от централата и най-близките си колеги. Камерите които се използват у нас в момента са обикновени, записват и ако се наложи се преглежда записа.
Ефективна ли е борбата с корупцията на национално ниво, след като в подобни практики влизат и лица под пагон?
Няма място в държавата в което борбата с корупцията е постигнала поне минимално ниво на ефективност. Заловените и изобличените са ограничен брой, при това независимо, че в цялата система на полицията се знае, че в повечето случаи извършителите са покровителствени от горните управленски нива, то има един или два случая, в които са били засегнати ръководители.Независимо от всичко, трябва да се знае, че все пак такава работа се върши в МВР и това, което се забелязва е фактът, че през последните години службата за вътрешна сигурност подобрява работата си.
Има ли нужда от още модернизиране на системата и в коя нейна част?
От технологична гледна точка българската полиция е на изключително ниско ниво. Некачествена комуникация, изостанала и архаична система за криминалистически изследвания и експертиза, фактическо разрушаване на Института по криминалистика към МВР. ДНК-анализът през последните години все повече се извършва от частни лаборатории. Възможно и нужно е технологично обновяване на всички структури и дейности, както е и нужно подходящо образование и подготовка на всички управленски нива, тъй като в момента не са в състояние да използват актуални технологични решения, дори и да бъде отделен ресурс за това.
Проф. Николай Радулов е експерт по национална сигурност, бивш главен секретар на МВР. Завършил е Академията на МВР със специалност „Управление на обществения ред и сигурност“. Защитил е докторска дисертация във Военната академия в София. От 2012 до 2014 г. е доцент в Нов български университет, а от 2014 г. е и професор в същото учебно заведение.