Цените на горивата у нас достигат исторически стойности и тенденциите са повече от притеснителни. С наближаването на студените месеци все повече български семейства ще изнемогват финансово и резултатите от национално безотговорното поведение на управляващата коалиция могат да доведат до криза, каквато някои от депутатите в залата дори не помнят през съзнателния си живот.
Пред лицето на тази сурова действителност, българският премиер реши да си играе на геополитика, сякаш става дума за търговия със съмнителни хранителни добавки. Първо бяха прибързаните санкции срещу Руската федерация, които подкрепихме без да се замисляме за последствията. После дойде безумният отказ за плащане на доставките на газ и спешната визита в Съединените щати, където господин Петков трябваше да измоли някакви спешни доставки с неясен хоризонт в бъдещето. Стигна се и до кулминацията в управленското невежество, на което станахме свидетели наскоро. По-католици от папата, ние успяхме да изумим света, като прогонихме 70 служители на страна, с която нямаме никакъв практически интерес да прекратяваме отношенията си. Колкото и сложни да са отношенията на Русия със запада днес, ние няма как да „преместим“ залежите на природни ресурси, на които разчита цяла Европа, и това е ясно дори на децата. Такива са фактите и никакви евроатлантически заклинания не са способни да ги променят. Напротив, всички в тази зала трябва да сме наясно, че когато става дума за жизнения стандарт на българите, всякакви идеологически клишета, всякакви лични убеждения и всякакви политически предпочитания трябва да бъдат на заден план. За да бъдем адекватни на ситуацията е нужно едно простичко нещо – да работим на базата на реалностите.
А реалностите са, че около 70% от преработвания у нас нефт е с руски произход. Реалностите са също, че с такъв произход е и над 90% от дистрибутираното у нас дизелово гориво. Всеки отговорен политик би трябвало да е наясно, че Лукойл Нефтохим Бургас е едно от най-мощните промишлени предприятия дори на европейско ниво и генерира близо 10% от брутния вътрешен продукт на България. Тук изниква един въпрос. Способни ли сте, уважаеми колеги, да погледнете на положението трезво, извън идеологическите концепции на задграничните си… партньори? Защото от Организацията на страните износителки на петрол са категорични, че не България, а целият Европейски съюз към днешна дата няма алтернатива на доставките на руски петрол.
В медиите се срещат изказвания на колеги от Продължаваме промяната и Демократична България, които щедро раздават твърдения на алангро, как България лесно може да намери алтернатива на руските суровини. Всъщност, дори такава алтернатива да съществува, да си го кажем честно, тя ще ни струва много, много по-скъпо. Според експерти евентуални доставки с танкери от Турция или Гърция биха били с чувствително по-висока крайна цена. Има ясни ограничения за тонажа на корабите, които преминават през Босфора. Ако имахме икономическа полза от такава „диверсификация“, то със сигурност нямаше нужда да чакаме Русия и Украйна да са във война, за да я реализираме. Непосилно скъпо ще ни излязат, колеги, нашите общностни ангажименти и вашият комсомослки плам да ги браните до последната стотинка в бюджета на българските семейства.
Междувременно от Възраждане разбрахме, че за първото шестмесечие на тази година у нас са разтоварени 24 млн. барела суров петрол, докато за същия период през миналата година количеството е било 17 млн. барела. Смятам, че е повече от ясно за къде заминава повечето от получените след преработка горива – за Украйна. Но никак не е ясно какви са преките ефекти от този износ за българския пазар и каква част от българските компании биха разчели, че е по-изгодно да продават горивата си на украинския пазар, където изкупните цени са чувствително по-високи.
Вчера стана ясно, че Руската федерация работи по конкретни ответни мерки срещу безпрецедентната и политически инфантилна импровизация на премиера Петков да изгони десетки дипломатически представители и много служители без такъв статут. Скоро ще разберем какви ще са те и доколко поправими ще бъдат преките последствия за двустранните отношения, но най-вече за живота на обикновения българин.
Уважаеми колеги, в реалната политика няма място за детински импровизации, защото те винаги водят до реални последствия. Няма място за сантименти и предпочитания, когато става дума за благоденствието на българските граждани. Ние от Възраждане винаги сме заявявали, че общностните ангажименти често се разминават с националния интерес и е дълг на всеки български политик да поставя именно него като свой основен приоритет.
