Светът се промени! Всички започнаха да мислят нещата единствено от финансовата им стойност. Забравиха да изпитват удоволствие от това, което вършат. Футболът, който все пак е и отражение, макар и малко, на живота, загуби страстта си. Причината – парите. Ах, тези пари! Завладяха човешките умове, превръщайки всичко във бизнес. Място за чувства няма…
Най-популярният спорт е управляван от хора, които не изпитват сантимент към тази игра. Хора, които разрушиха всичко. Хора, които вдигнаха и цените на мачовете. Има обаче и отбори, които се възползват по прекрасен начин от обстоятелствата: португалските отбори.
Политиката на отборите от Португалия, а именно да купуват футболисти от Бразилия, Аржентина и Колумбия – там, където трансферните суми са ниски, съчетана с прекрасните школи, които имат, дава условия за бизнес. С голяма печалба при това: Порто са спечелили 515 милиона евро от трансфери за последните 11 години. Друг отбор пък от Португалия – Спортинг, е дал началото в мъжкия футбол на Фиго, Симао, Куарешма, Нани, Мигел Велосо, Нани и суперзвездата на Реал Мадрид КРИСТИАНО РОНАЛДО! Неслучайно клубът от столицата на Португалия е наричан „фабрика за таланти“.
Но нека се върнем към болезнената тема, свързана с футбола. Собственици като този на ПСЖ, Манчестър Сити и Монако разрушават футбола. А говорейки за своеобразно разрушаване, то просто няма как да пропусна Флорентино Перес – този, който промени представите на всички нас. След първия мегапроект „Галактикос“, той реши, че не му е достатъчен: трябваше да разруши футбола напълно. Да, събра велики футболисти, но не спечели всичко възможно. Изпълни си все пак целта: показа, че е голям бизнесмен, печелейки пари, въпреки огромната инвестиция, която направи. Успешният план, съставен от Флорентино, бе последван от споменатите вече собственици, които направиха на пух и прах дори и малкото отломки от футбола, който смело мога да твърдя, че бе по – привлекателният за окото.
Като капак на всичко се създадоха и тези огромни цени, които били „еталон за качество“. Това най-вече се отнася за английската Висша лига, която просто поставя цел пред отборите да се представят добре в първенството, докато европейските клубни турнири са „за по-слабите първенства“. Да, ама не. Англия загуби първата си позиция по коефициент в Европа, а от догодина най-вероятно ще стане четвърта. Това веднага ще означава, че ще загубят и един отбор в евротурнирите.
Нещото, което все още ме кара да гледам тази игра, биваща далеч по-интересна преди, са изключенията, които, макар и рядко, но се случва. Лестър води във Висшата лига! Пред всички отбори с 2-3 пъти по-големи бюджети. Невероятен успех не само за клуба, а и за играта като цяло. Но… както и се очаква, приказката на този отбор рано или късно ще приключи. Ще бъдат изпреварени именно от съставите, имащи много класни футболисти, които обаче нямат никакво отношение към клуба, за който играят.
В българското, както и в много други първенства, се появи отбор без никаква история и фенове (поне до преди 5-6 години), който се справи с конкуренцията на „класическите“ ни тимове. Ако някой все още не се е сетил, става въпрос за Лудогорец. Мога само да адмирирам г-н Домусчиев, че е дал пари за спорт, но не мога да скрия истината. „Орлите“ имат отбор, но не и сърце. Имат играчи, но не и легенди. Легенди, каквито имат и Локомотив София, и ЦСКА, но са далеч от А група и блясъка.
Комерсиализацията на този спорт го погуби. Направи го просто съревнование на хора, имащи пари. Не е случайно, че Шампионската лига е наричана „лигата на богатите“, нали?
Трябва най-накрая да осъзнаят, че футболът е за феновете. Със сигурност биха се и зачудили защо сега ще напиша „Футбол“ с главна буква. Все пак парите далеч не са всичко. Има нещо, което те няма да разберат. Нещо, което кара всички нас да обичаме все още този спорт: емоциите, които ни дава. Дава, или даваше?!
Автор: Калоян Кюркчиев
