До сряда на места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици
Четвъртък и петък ще са най-горещите дни у нас през юни, като за София се очакват 33-34 градуса. От този четвъртък до почивните дни през тази седмица ще има повишение на температурите в страната – до 38-39 градуса на отделни места. Предстои ни седмица и период в страната, през който температурите ще се повишат бързо и от ден на ден все на по-малко места ще има валежи, но те ще са отново с локален характер. Това обяснява в интервю за БТА главен асистент д-р Анастасия Стойчева, ръководител на Отдел „Метеорологични прогнози“ в Националния институт по метеорология и хидрология /НИМХ/. Тя съобщи, че след сряда и по българското Черноморие ще стане много топло, ще е с температури над 30 градуса, като те ще са съчетани с високата влажност. Но и в сряда на места в страната, главно в Източна България и в планините, ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. По-съществени количества валежи се очакват отново в Североизточна България и след това – от четвъртък нататък, с температури от 33 до 38 градуса, а в петък – между 34 и 39 градуса, вероятността за валежи ще е много малка, прогнозира Стойчева.
В цялата страна ще е сухо. В самия край на седмицата температурите ще се нормализират.
Ако за предстоящите два-три дни температурите станат по-високи от обичайните за юни и времето ще е горещо, то с това понижение на температурите към неделя и понеделник, те ще са нормални за края на юни. В повечето райони ще са между 31 и 36 градуса или между 30 и 35 градуса. С това понижение на температурите ще има и краткотрайни следобедни валежи, които ще са придружени отново с гръмотевици. Много голяма е вероятността отново да има и градушки, но това са метеорологични явления, които са обект на по-близките прогнози, обясни Стойчева. Тя каза, че след този по-горещ период, който ни очаква и ще е първият с по-високи температури за това лято, ще има краткотрайно понижение на температурите. Това ще са обаче нормалните температури за края на юни и за началото на юли.
По морето това лято няма да има продължителни периоди с валежи всеки ден и температурите да са ниски
Лятото засега не дава индикации да е различно от обичайното лято в нашата страна, каза Анастасия Стойчева, попитана какво ще бъде то – сухо и топло, или хладно и дъждовно, каквато беше пролетта. Ще правим статистически оценки за това каква беше пролетта, защото тя приключи на 21 юни, когато в 6:32 часа започна астрономическото лято, уточни метеорологът.
Според сезонната прогноза на НИМХ, лятото у нас ще е с температури, близки до нормалните, или по-високи. Бихме очаквали да има периоди с температури, които са по-високи от климатичните норми и със сезонни количества валежи, близки до нормалните или по-малки. Това означава, че се очаква да има и сухо време през лятото, защото е обичайно, когато очакваме температурите да са около и малко над нормите, валежите да са около и малко под нормите. Но това не означава, че някъде няма да има повече валежи, обикновено това е в районите на Западна и Централна България, главно в планинските райони, докато на изток е по-сухо.
И юли, и август са подходящи за лятна почивка по българското Черноморие, каза Анастасия Стойчева. Тя обясни, че Черноморието ни е с бризова циркулация и тя „размива“ атмосферните фронтове, които идват от запад и северозапад, и дават валежи в Западната и Централната част на страната. На морето през това лято няма да има продължителни периоди, през които да има валежи всеки ден и температурите да са ниски. Когато и да превали там, то е за кратко, обясни синоптикът.
Най-много валежи, надминаващи с два-три пъти нормите за месеца, е имало до 20 юни в североизточна България
Значителни количества валежи до 20 юни, които надминават с два и три пъти нормите за месеца, имаше в Североизточна България. Те бяха свързани с циклонална област, която дълго време циркулираше в нашия район и водеше до това, че въздушната маса беше много неустойчива, каза Анастасия Стойчева. Тя обясни, че се е развивала конвективна облачност, главно в следобедните часове и до полунощ. При такава облачност падат локални, с неравномерно разпределение валежи.
Като цяло, за юни, в по-голямата си част валежите бяха по-съществени в Североизточна България. В повечето райони на страната количествата на валежите достигнаха климатичните норми. По-сухо остана времето досега в западната част на Горнотракийската низина, както и в северозападните райони от страната, но не планинските – а тези, които са в ниското – покрай Дунав, обобщи синоптикът.
Най-високите летни температури, измерени в България, се наричат абсолютни екстремни температури и това означава, че са най-високите температури за съответния месец от всички метеорологични станции в наблюдателната мрежа на НИМХ. За юни най-високата температура е 43 градуса и е измерена в Раднево на 26 юни 2007 г., като това е абсолютният екстремум за юни у нас. Този месец юни не очакваме такива високи температури, съобщи Атастасия Стойчева.
Тя обобщи, че като цяло, най-високите температури у нас са през юли, когато са т.нар. горещници – в последните три дни на юли. И в София, най-високата температура е през юли, като тя е измерена на 5 юли 2000 г. – била е 40,2 градуса. Абсолютният екстремум – най-високата лятна температура в България, е 45,2 градуса и е измерена в Садово през 1916 г. Това е най-високата температура у нас, откакто има метеорологични изследвания преди повече от 130 години, информира ръководителят на Отдел „Метеорологични прогнози“ в НИМХ.
Настъпиха ли климатичните промени в България?
На въпрос дали проливните валежи, при които на дадено място пада количество дъжд като месечната норма, хладната и влажна пролет, гръмотевичните бури и градушките, означават, че са настъпили климатични промени у нас и няма ясно разграничени четири сезона, Анастасия Стойчева отговори, че това категорично не е вярно. Ще си имаме четири сезона и в умерения климатичен пояс тези сезони са с различен характер. Има години, в които пролетта е влажна и по-хладна, и години, в които е точно обратното, обясни синоптикът.
Тя припомни, че 1901 г., 1924 г., 1932 г., 1940 г. и 1955 г. са били години, в които много е валяло през юни. В по-голямата част от нашата страна юни е един от най-дъждовните месеци. През юни у нас обикновено вали от седем до десет дни, дори и в тези години, когато няма ясно изразен такъв хладен и дъждовен характер на пролетта. Юни е месец, през който трябва да вали, защото после настъпва климатично засушаване и ако е нямало достатъчно валежи през юни, след това настъпва суша. В планините един път на десет години през юни вали и сняг, както това стана през миналата седмица у нас, отбеляза Стойчева.
Максимумът на валежите през юни у нас е отчетен на Петрохан през 1901 г. – 373 литра на квадратен метър. Това е доста значително количество валеж, като климатичната норма за планината е от 90 до 140 литра на квадратен метър, коментира синоптикът. В Кнежа през 1924 г. са отчетени 330 литра на квадратен метър, общо за месец юни. Имало е и други години, например 1938 г., когато на места /50 процента от територията на България/ изобщо не е валяло.
Промяната в климата е част от характеристиките на климата. Това не е странно и необичайно, но обществото ни вече е чувствително за всичко, както и за промените, свързани с времето, коментира Анастасия Стойчева.
източник: Nova.bg
