Шок и Ужас! Хора на Борис Бояджиев свързани с отвличания! Корупция в съда прикрива това, но до кога? Четете и се пазете!!!


Борис Бояджиев бе търсен отново за коментар, но отново се крие, срок до 17:00ч. да даде отговор на мейла на сайта – [email protected] ! Пускаме сигнал до Главния прокурор! 

Бивш служител на МВР-Харманли замесен в отвличане, днес работи в Елпром Харманли. Защо? (следва) Част 1-ва.

Както всички знаем принадлежността на Борис Бояджиев към сенчестата ДС на БКП е доказана с обкръжението му, както във ПФ „Св. Никола“ така и в последствие. Бояджиев няма една сделка, която да е на светло. Беден асеновградчанин известен като „цигането“ доносничи и топи всички и в Пловдивско, после става съдружник на Ген. Гоцев и Мишев, а себе си определя като Светец и свят човек, нежен, чувствителен, раним, фея на зъбчетата, дядо на внучета, баща на син и дъщеря и изключителен професионалист, но в какво?!

1. Създал фонда за масова приватизация ПФ „Св. Никола“ през 1996 и през 2011г. го фалирва като през цялото време той бил изпълнителен директор! Некомпетентност, неграмотност или умишлен банкрут.

2. През 1999г. хиляди акционери във фонда за масова приватизация били ограбени, откраднати им били боновите книжки, озовали се при Борис Бояджиев и така той станал милиардер след фалита на фонда през 2011г.

3. Образувана била пр.пр.7271/2000г. по описа на СГП, а Борис Бояджиев се криел 14 години докато прекратили досъдебното производство водено срещу „бушона“ Спас Андреев, защо мълчи Бояджиев.

4. Борис Бояджиев бил свързан с обира на Алфабанк с 21 000 000 лева , заедно с Петко Митевски – брат на жената на Бояджиев Теменужка Бояджиева (Митевска)

5. През 2011г Бояджиев пуснал молба и за несъстоятелност на Елма-АД, за да разчисти конкуренцията

6 . През 2018г. Бояджиев апортира парцел на заграбеното от фонда за масова приватизация ПФ“Св.Никола“ предприятие „Химатех“АД и прибира 26 млн. лева

7. Борис Бояджиев заграбва и Индустриален Център Искър, собственик на Балканска  Звезда, а така също и Елпром Харманли, както и Химатех, изби, хиляди декари земя и т. н., но обявил фалит на фонда заради 23 000 лева загуба, да двадесет и три хиляди лева загуба! Смеете се, а прокуратурата не разбрала? 

8. Борис Бояджиев е обвързан със сенчести фигури на прехода, а и той самият е свързан с хора третирани като – организатори на умишлен банкрут на фонда за масова приватизация, на палежи, отвличания и т.н. А Борис Бояджиев се нарича Светец! Това е циркът Асеновград!!! Едва  ли някой може да му се върже на тезата, че е фея на зъбчетата или леприконче, той нарича себе си раним, нежен, чувствителен, лабилен и човек с физически и психически смущения, а от какво, от палежите, мокрите поръчки, от фалитите или от лошото управление донесло му милиони/милиарди?! Кое точно! Чакаме прокуратурата да отговори!

Представяме Ви решение на ВАС, на тричленен състав, което чрез корупционни практики е отменено от 5 членен състав на ВАС, за което сме уведомили компетентните органи. Борис Бояджиев бил платил значителна сума за съдебното решение, факт. Ще представим интервю с лице разказващо за корупцията в съдебната система от Борис Бояджиев и от любимите му генерали, посредници. Вижте съдържанието на решението, ще настръхнете. Този човек е Нено Ненов и работи в Елпром Харманли. Ако ходите там, могат и да ви отвлекат и после да кажат, че сте се самоотвлекли? А Петко Митевски къде е ?! Обявен е за национално издирване от години, а парите са при Борис Бояджиев, който е били  последният му работодател в „Химатех“, дано е жив ?!

РЕШЕНИЕ

№ 4562
София, 29.03.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделениев съдебно заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДОБРЕВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Н. Т. Н. от [населено място], против заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № К-12255/27.10.2010 г.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваната МЗ, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина – на 11.05.2010 г., като свидетел на инцидент, при който е нарушен обществения ред, не е предприел действия за пресичане на деянието, с което не е изпълнил задълженията си по чл. 58 от ЗМВР и е нарушил норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК) поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), е наложено дисциплинарно наказание на жалбоподателя „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за изпълняваната от него длъжност разузнавач в група „Криминална полиция“ към Районно управление „Полиция“, Х. (РУП) към Областна дирекция на МВР Х. (ОДМВР).
Недоволен от заповедта, Н. я обжалва. Счита същата за нищожна като противоречаща на нормите на ЗМВР, ППЗМВР и АПК и неправилна като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната `и. Претендира присъждане на направените от него разноски по делото.
Ответната страна – министърът на вътрешните работи (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна.
Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Н. е заемал длъжността, служебното правоотношение за която е прекратено с обжалваната МЗ.
На 11.05.2010 г., в около 16,30 ч. Н. бил в кафене „Кристал“ в [населено място] като посетител, заедно с А. П.. На съседна маса станал скандал, при който група младежи нанесли побой – удари с ръка и счупили чаша по главата на лицето Р. А.. Последният бил бит и изнудван за пари, след което бил принуден да излезе от заведението, качен в автомобил и изведен извън града.
Жалбоподателят станал свидетел на извършеното нарушаване на обществения ред. Въпреки това, не се намесил лично като служител на МВР за прекъсването му, нито известил за станалото колегите си от РУП за да се намесят. Така описаното негово поведение съставлява нарушение на чл. 58 от ЗМВР, задължаващ полицейските органи да предотвратяват, пресичат, разследват и разкриват престъпления, както и на т. 5, т. 7, т. 57, б. „а“, т. 64 и т. 66 от ЕК.
Като полицейски служител, Н. е запознат с ЕК, видно от приложения в административната преписка „Списък на служителите от РПУ Х., запознати с ЕК на 30.11.2006 г.“ в който е включен под № 6.
Със заповед рег. № П-5 ЯХр-62/12.05.2010 г. на началник РУП, е разпоредено да се извърши проверка срещу Н. за станалото в кафене „Кристал“ и е определена комисия за извършването `и. Освен вземане на сведения от присъствалите лица, в хода на проверката, на 14.05.2010 г. обяснения е дал и жалбоподателят. Комисията е изготвила Справка рег. № ЯХр-5572/25.05.2010 г. с която е предложила на началника на РУП същата да се изпрати на министъра за вземане на отношение предвид данните за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина. Междувременно, жалба от пострадалите при инцидента лица от бездействието на Н. е постъпила в РУП, адресирана до министъра и директора на ОДМВР и заведена в РУП с вх. № ЖХр-11/18.05.2010 г.
Директорът на ОДМВР е изготвил Предложение до министъра рег. № 11266/28.05.2010 г. за образуване на дисциплинарно производство против Н.. С МЗ рег. № К-6621/08.06.2010 г. министърът е образувал такова, отстранил е временно Н. от длъжност, определил е състав на комисия, която да извърши разследването и 30-дневен срок за приключването му. Впоследствие, с МЗ от 06.07.2010 г., 17.08.2010 г. и 09.09.2010 г., срокът е продължаван предвид отсъствието на Н. от работа поради болнични. Комисията е извършила проверка, като отново е снела обяснения от свидетелите на инцидента относно поведението на жалбоподателя и от него лично и е изготвила Обобщена справка рег. № 20124/28.09.2010 г. Предложила е на министъра да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“. Същата комисия е изготвила и Становище рег. № 20874/07.10.2010 г., с което е потвърдила предишното си предложение. По време на разследването, предвид ползването на отпуск по болест от Н. и престоят му в лечебни заведения за които не е давал данни на комисията, са правени многократни опити да бъде запознат той с министерските заповеди, касаещи разследването и изготвените от комисията материали. Станалото на 11.05.2010 г. е било отразено в местния печат и по този начин е доведено до знанието на обществеността в [населено място]. На 27.10.2010 г. е издадена обжалваната МЗ, съобщена при отказ да бъде приета от Н. на 09.11.2010 г.
Видно от представеното по делото Прокурорско постановление от 20.12.2010 г. за прекратяване на наказателното производство, воденото такова за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК против лицата И. Муртазали, И. И., С. В., М. А. и А. Я. – участници в скандала на посочената дата, е прекратено поради недоказаност по безспорен и категоричен начин.
При така установеното от фактическа страна, жалбата против МЗ се явява неоснователна.
Обжалваната МЗ е издадена от компетентен орган, съгл. чл. 228, т. 1 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на изискванията за съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, след изпълнение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Същата съответства на целта на закона.
Първият довод, изложен от Н. е за нищожност на заповедта. Той е обоснован с противоречие „с изискванията на ЗМВР, ППЗМВР и АПК“. Д. е неоснователен. Изложените впоследствие в жалбата на доводи за нарушения на производствените правила и материалния закон могат, ако бъдат съответно доказани, да доведат до неправилност и евентуарна отмяна като незаконосъобразна на заповедта, но не могат да доведат до нищожност.
Д. за незаконосъобразност на МЗ поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е деклариран (стр. 2, абз. 7 от жалбата), но неконкретизиран и необоснован нито в жалбата, нито в пледоариите по съществото на делото. Предвид липсата на конкретност, ВАС не може да изложи становището си по това твърдение. Предвид подробно описаните по-горе действия на министъра и подпомагащите го органи, съдът не констатира наличие на такова нарушение при издаването на заповедта.
Д. за допуснати нарушения на материалния закон се излага от Н. основно в насока, че на въпросната дата, в заведението не е станало нищо, което би могло да бъде квалифицирано като нарушаване на обществения ред. В подкрепа на твърдението си се позовава на постановлението от 20.12.2010 г. и показанията на разпитаните от съда свидетели Т. Г. Ч. и Р. Д. З.. Д., според ВАС е неоснователен. Прокурорското постановление е становище на един държавен орган, което не е задължително за съда и останалите такива предвид липсата на сила на присъдено нещо на тези актове. То решава единствено въпроса, че посочените в него лица не са извършили престъпление по чл. 213а, ал. 2 от НК – квалифицирано изнудване. В същото време, в самото постановление се потвърждава извършване на нарушение на обществения ред. На стр. 2, абз. 2 от него, се говори за нанасяне на удари, счупване на чаша в главата на Р. А. и изобщо – за „скандал“. Т.е. нарушението на обществения ред, за предотвратяването на което Н. не се е намесил, е констатирано и от прокурора и описано в неговото постановление.
Скандалът в заведението се се потвърждава и от разпитаните свидетели. Св. З. е разпитвана неколкократно и е давала обяснения за станалото. Саморъчни нейни такива по делото има от датите 11.05.2010, 17.05.2010 и 29.07.2010 г. Във всички тях тя категорично заявява, че между въпросните младежи е станал скандал, придружен с нанесен побой с ръце и счупване на чаша в главата на Р. А.. Този скандал е впечатлил неприятно всички присъстващи в заведението, вкл. колегите `и. Неприятно впечатление е направила (довело до критично отношение на свидетелите) и ненамесата в скандала на жалбоподателя, когото всички са познавали като служител на МВР. В същата насока са показанията на Т. М. – барман в заведението, дал саморъчни обяснения на 13.05.2010 и 29.07.2010 г., дошлият малко по-късно И. К., дал обяснения в които възпроизвежда отношението на очевидците на 18.05.2010 и 28.09.2010 г., битият Р. А. – дал обяснения на 13.05.2010, 29.07.2010 и 09.08.2010 г., неговият приятел Н. М. – на същите дати като Р., изложеното от последните двама в тяхна жалба вх. № ЖХр-11/18.05.2010 г., както и обясненията на седящия заедно с Н. в заведението А. П., дал обяснения, заведени в РУП с вх. № ЯХр-5399/19.05.2010 г. и № 16501/06.08.2010 г. П. дори свидетелства за изразено от него отношение към Н. за необходимост последният да уведоми органите на МВРП и отказ на жалбоподателя по несъществени причини.
С оглед на всички посочени доказателства, събрани по време на дисциплинарното разследване, ВАС не дава вяра на показанията на св. З., дадени по време на съд. заседание по делото, проведено на 07.03.2012 г. Последните са в явно противоречие с изброените обяснения, вкл. и от самата З., поради което казаното пред ВАС следва да се приеме като опит от нейна страна за оказване помощ на Н..
Неоснователни са доводите, че изложените фактически основания и законови текстове са дадени бланкетно и неконкретизирано, като не съдържат конкретни нарушения, даващи основания ангажиране на за дисциплинарната отговорност на служителя. ВАС, преценявайки същите счита, че вменените нарушения са достатъчно точни и конкретни, а в заповедта са посочени нарушените с тях норми от ЗМВР и ЕК. В МЗ липсва позоваване на „други актове“, които не са били доведени до знанието на жалбоподателя. Това твърдение се явява също необосновано с оглед многобройните доказателства за неуспешното търсене на Н. от разследващата комисия за запознаване с относимите МЗ и събраните доказателства. 
Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на чл. 225 от ЗМВР. Съгласно неговата алинея първа, „Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му“. Откриването на нарушението от своя страна, съгласно чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР става, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. То, съгласно ал. 2 е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Съобразно датирането на поставената резолюцията на министъра от 17(27?).10.2010 г. върху обобщената справка от 28.09.2010 г. и становището на дисциплинарно разследващия орган от 07.10.2010 г., това е и датата на която, съгласно посочения член 223 от ППЗМВР, министърът е открил нарушението, като го е установил, вкл. самоличността на извършителя. До издаването на обжалваната МЗ на 27.10.2010 г. е изминал срок по-малък от законовопредвидените от 2 месеца и от 1 година от извършването на нарушението на 11.05.2010 г.
Съответствието на наложеното наказание на тежестта на извършеното е елемент от оценъчната дейност на дисциплинарно наказващия орган и неговата оперативна самостоятелност. Наказанието е наложено при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което следва да се приеме, че министърът е спазил изискването за законосъобразност на акта по реда на чл. 169 АПК.
Предвид изложеното, жалбата на Н. се явява неоснователна и следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н. Т. Н. от [населено място], против заповед на министъра на вътрешните работи № К-12255/27.10.2010 г.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението на страните пред 5-членен състав на Върховния административен съд.

Особено мнение:

Източник: Линк към решението в системата на Върховен Административен съд:
http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/f891e589be3c6727c22579ce00367a99?OpenDocument

Коментари