Главният прокурор поведе борба с ежедневната, битова престъпност и защитава обикновените хора, „малкия човек“, който има нужда от държавна закрила, заяви още проф. Филчев
Шест месеца изминаха от встъпването на Иван Гешев като главен прокурор. Още в първите дни той стартира ударно, като обяви война не само на олигарсите, но и поведе решителна битка срещу битовата престъпност. Така зад решетките се оказват не само маститите милионери от прехода, но и обикновени рецидивисти, които години наред вилнеят из българските села и тероризират възрастните хора. За това дали гласуваното доверие към Иван Гешев се оправдава говори проф. Никола Филчев пред ПИК:
Проф. Филчев, навършват се шест месеца от встъпването в длъжност на главния прокурор Иван Гешев. Когато преди 21 години, през далечната 1999 г., вие навършихте шест месеца като главен прокурор, излезе хвалебствена статия за вас „Шестте месеца на полковник Филчев“. Какво ще кажете сега за главния прокурор Гешев?
Като гледам дейността на главния прокурор, до този момент бих казал: „Шестте месеца на генерал Гешев“.
Много високо го оценявате…
Аз ще посоча само фактите, а хората нека ги оценят.
Първо: Иван Гешев поведе борба с олигарсите, които забогатяха чрез престъпления и превърнаха своята икономическа власт в политическа. Те се намесват в държавните работи, определят политически и законодателни решения. Главният прокурор ясно каза: „Мястото на престъпниците е в затвора“.
Второ: Иван Гешев провежда последователна политика за защита на социално слабите хора, които живеят предимно на село и в малките градове, и са беззащитни срещу престъпни посегателства. Той поведе борба с ежедневната, битова престъпност. Главният прокурор защитава обикновените хора, „малкия човек“, който има нужда от държавна закрила. За олигарха е смешно, ако му откраднат пенсията. Но за „малкия човек“ това е въпрос на живот и смърт.
Трето: Иван Гешев започна проверка на приватизацията на държавното имущество по време на криминалния преход от социализъм към капитализъм. Приватизацията е не просто превръщане на държавното имущество в частно, а социална революция – смяна на обществено-икономическия строй. Тя има определящо значение за живота на всички хора. У нас тя бе извършена по престъпен начин – от алчни властници, които външно се ръководеха от либералните идеи, а вътрешно се стремяха да заграбят, колкото може повече от колективното, държавно имущество.
Четвърто: Иван Гешев предприе стъпки за организационно укрепване на прокуратурата. Съгласно чл. 126, ал. 2 от Конституцията „главният прокурор осъществява методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“. Тази дейност беше занемарена малко или повече през последните 14 години. Новият главен прокурор издаде първите си методически указания относно действията на прокурорите и разследващите органи при разследване на престъпленията по транспорта. В същото време прокуратурата започна анализ на съдебната практика, за да прецени нужно ли е ново тълкувателно решение на Върховния касационен съд относно престъпленията по транспорта.
Пето: Транспортните престъпления са жесток бич за съвременното общество. При пътнотранспортни произшествия загиват шест пъти повече хора, отколкото в резултат на умишлени убийства. Моралните вреди – мъката и страданието на пострадалите, са огромни. България е на едно от първите места в Европа по жертви от транспортни престъпления. Поради това главният прокурор Гешев предложи изменение и допълнение на Наказателния кодекс относно престъпленията по транспорта.
Шесто: Иван Гешев укрепи организационно Бюрото по защита, което изпълнява важни функции за защита на лицата, застрашени при наказателно производство.
Седмо: Иван Гешев създаде експертен съвет, който да го консултира при изготвянето на методически указания до прокурорите, при съставянето на становища по законопроекти в Народното събрание, при издаването на тълкувателни решения на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и по дела на Конституционния съд.
Осмо: Главният прокурор установи злоупотреби със системата за случайно разпределение на делата в съда и постави този въпрос във Висшия съдебен съвет. С всичко това главният прокурор Гешев демонстрира не само много енергия, но и висок интелект при изпълнение на своите задължения.
Но тези забележителни резултати на прокуратурата са невъзможни без подкрепата на изпълнителната власт – на правителството и особено на МВР и специалните служби, нали така Действително без усилията на МВР и специалните служби, без съдействието на останалите контролни органи, не може да се води успешна борба с престъпността. Прокуратурата, без оперативните сили на изпълнителната власт, е само едно деловодство. Отличното взаимодействие на МВР и прокуратурата дава видими, полезни за обществото резултати. За това заслуга имат министърът на вътрешните работи Младен Маринов, главният секретар на МВР Ивайло Иванов, председателят на ДАНС Димитър Георгиев и други. Но основната заслуга е на управляващите и на премиера Бойко Борисов, които имат политическа воля за борба с престъпността и вземат мерки, за да отстранят олигархията от управлението на държавата Тази олигархия беше отгледана при управлението на Костов и Кобурга. С годините олигарсите увеличиха своята собственост и заедно с това – увеличиха влиянието си върху държавните дела. Новият главен прокурор каза: „Стига. Криминалният преход трябва да завърши. Ще сложим край на криминализацията на обществото“.
Защо вие, като главен прокурор през 1999 г. – 2006 г., не направихте това?
Олигархията беше създадена при управлението на Костов и Кобурга. Костов употреби своите възможности за две неща. Първо, той организира разграбването на държавата под формата на приватизация. Със закон Костов отстрани прокуратурата и съда от контрола върху приватизацията, а на МВР забрани да се занимава с приватизационните сделки (по свидетелства на неговия министър на вътрешните работи Богомил Бонев и директора на НСБОП Кирил Радев). Хищническото разграбване на държавното имущество доведе до опустошаване на страната – както на икономиката, така и на духовната сфера. Тогава възникна и олигархията – група новобогаташи, които забогатяха чрез престъпления, които влияят върху държавните работи и контролират общественото мнение чрез медиите си. Вместо насилие олигарсите използват корупция за постигане на своите престъпни цели. Те издържат държавния апарат, а той им осигурява безнаказаност. Приватизацията на Костов остави много поколения българи без бъдеще и без надежди. Пагубни са промените в здравеопазването, образованието, социалното дело (заплати, пенсии) и демографията. Българите се превърнаха в най-бедните, най-болните и най-необразованите хора в Европа. Заедно с това Костов създаде и отлично работеща система за контрол и оклеветяване на своите политически противници и на независимата прокуратура. Костов, чрез МВР и Националната служба за сигурност (днес ДАНС), следеше и подслушваше масово всички свои опоненти и преди всичко – мен като главен прокурор. Това показва проверката, която прокуратурата извърши тогава на използването на специални разузнавателни средства. А медийната машина на неговия олигарх Прокопов, известен като „разградския гризач“, разпространяваше клевети и зловония срещу прокуратурата и мен. Костов опита да ликвидира прокуратурата, като я превърне в агенция към Министерския съвет, но се оказа, че тая хапка не е за неговата уста. Задави се. И когато нямаше възможност да краде от държавата, Костов ме окраде мен лично. В мемоарната си книга за прехода този семпъл счетоводител публикува няколко мои статии по наказателно право и криминология като негови. Що се отнася до Кобурга, той пипаше по-тънко, по европейски. Около него кръжаха като грабливи птици два кръга – на юпитата от Англия (тогава министри, а днес скромни капиталисти) и на юристите (бивши комунисти, тогава монархисти, а днес демократи). Те не подбираха средства, за да забогатеят на гърба на държавата. Днес повечето министри и депутати на Костов и Кобурга, тези „слуги на народа“, са горди собственици на хотели у нас и в чужбина, на банки, заводи, летища, пристанища, язовири и други благини, придобити в служба на народа.Те притежават тлъсти банкови сметки, яхти, самолети и луксозни коли. Затова се крият като мишки. Чакат да мине време, да се забравят „кражбите“, да си изперат парите, да дойде друго поколение. За да излязат от скривалищата и „целите в бяло“ да станат съдници на обществото, да учат на морал простолюдието.
Неведнъж са ви питали сигурно, но защо вие не обвинихте виновните за престъпната приватизация ?
Приватизацията се осъществява от три колективни органа – Агенцията за приватизация, приватизационен посредник (това е обикновено експертна фирма оценител) и Министерския съвет. Съгласно закона те извършват действия, които се допълват и взаимно се обуславят. Посочените колективни органи „си подават топката“ и никой не може да вземе самостоятелно крайно решение. Действията на всеки орган зависят от действията на другите органи. Само физически лица носят наказателна отговорност, ако извършат престъпление. А приватизационните органи са колективни и поради това те не отговарят наказателно за своите действия. Следователно не може да се търси наказателна отговорност за най-важната дейност при приватизацията – за вземането на решенията по същество от Надзорния съвет на АП, от експертната фирма – посредник и от Министерския съвет. А това са най-важните решения, които определят купувача и съдържанието (условията и срока) на приватизационния договор. Дори решението на Министерския съвет (съответно на АП) да нарушава закона и да е престъпно, то МС не носи наказателна отговорност, защото е колективен орган. За прокуратурата остава възможността да търси дали има второстепенни, периферни, процедурни действия на длъжностни лица, които нарушават закона и са престъпни. Става дума за междинни действия на физически лица, които свързват, опосредяват основните актове на колективните органи (избор на приватизационен посредник, класиране на офертите, определяне на купувач и на съдържанието на договора, сключване на договора, последващ контрол). За тези второстепенни, процедурни действия може да се търси наказателна отговорност, ако са престъпни. Впрочем преди двайсетина години прокуратурата повдигна обвинение на множество длъжностни лица точно за такива второстепенни, процедурни действия при приватизацията на държавното имущество. Въпреки съпротивата на премиера Костов (и подчиненото му МВР) и въпреки липсата на правомощия, прокуратурата тогава даде на съд хиляди приватизатори за престъпления, извършени при приватизацията на държавното имущество. Само през 2002 г. прокуратурата образува 1577 дела за престъпления по служба, свързани с приватизацията. Но прокуратурата отговаря само за обвинението. Прокурорът обвинява въз основа на доказателствата, събрани от МВР и следствието. А осъждането е работа на съда. По мое време Върховният касационен съд и работата на съдилищата се ръководеше от лицето Иван Григоров, който публично заяви: „Аз съм костовист”. Представете си на какво е способно „костовисткото правосъдие”. И още – през периода 1999 г. – 2006 г. прокуратурата многократно атакува с протести пред Върховния административен съд решения на Агенцията за приватизация, с които се одобряват приватизационни сделки (например – решението на АП за приватизация на БТК, решението на АП за приватизация на Авиокомпания „Балкан“, решението на АП за приватизация на „Атоменергоремонт ЕАД – Козлодуй и други). Във всички тези случаи Върховният административен съд остави без уважение протеста на прокуратурата.
Каква роля ще играе Експертният съвет към главния прокурор, на който сте член?
Главният прокурор решава този въпрос. Но поначало такива експертни съвети имат твърде ограничени функции. Така и трябва да бъде. Прокурорът решава и той отговаря. Никакви съвети или съветници не могат да осъществяват прокурорски функции. Що се отнася до предложението към проф. Мръчков и към мен да участваме в този съвет от двайсетина души, то аз го възприемам като акт на учтивост към предишните главни прокурори и нищо повече.
