През август Стефан Цанев и Доротея Тончева ще отбележат юбилей – той става на 80, тя – на 70.
Поетът, драматург и неосъществен политик Стефан Цанев гостува в Информационно-културния център в Троян във вторник. Той трябваше да бъде заедно със съпругата си Доротея Тончева, но поради неразположение тя останала в хотела в Чифлик. Стефан Цанев сподели, че когато неговата съпругата и актриса е с него, му е по-лесно – Доротея рецитира негови стихове и срещите минават. Троянската среща бе без сценарий и определена тема, присъстващите в препълнената зала имаха възможност да питат за всичко, което ги вълнува. Най-напред бяха „Български хроники“ и това, върху което Стефан Цанев работи сега, за ценностите и духовната криза, в която е обществото днес. Гостът каза, че много харесва младите хора, че те носят по-добър заряд и положителна енергия. Посочи като пример за истинска демокрация протестантските държави, където вероятно и религията си е казала думата, изградила е съответния манталитет у хората. Каза още, че иска да бъде ясен и разбран в това, което пише – това е и сред основните достойнства на „Хрониките“, които целият народ е чел с интерес. Цитираната преди време от президента Плевнелиев и предизвикала реакции в обществото мисъл на Левски „Който ще ни освободи – ще ни пороби“, е от пиесата „Тайната вечеря на дякона Левски“ на Стефан Цанев. За думите, които вложил в устата на героя, писателят предположи, че Апостола би ги казал, освен това като източник е ползвал биографията, написана от Захари Стоянов. Стефан Цанев определи Левски като най-умния от нашите революционери – само той гледал в бъдещето, останалите били заети с идеята да предизвикат бунт, за да „се отвори рана“ в империята и да последва намесата на Великите сили. А Левски е мислел и за времето на свободата, за „демократска република“ като форма на управление. Създадената през 1986 г. пиеса за Дякона е играна в Античния театър на Пловдив пред 4500 души през 1987 г., което гостът определи като нещо изключително. Сега я подготвят за есента във Военния театър. Вероятно през есента ще направят и една от новите му пиеси – „Заговорът на Калигула“. Цанев каза, че докато работел върху „Български хроники“ – сам, без екип, преглеждайки стотици страници исторически източници, не написал нищо друго 5 години. Но стихове и сюжети за пиеси „се натрупали“, така че сега се редят пиеса след пиеса. Гостът сподели още, че е искал да стане музикант, в семейството очаквали да стане лекар – в селско семейство какво друго да стане от умното и ученолюбиво дете в ония години. „Не е ясно откъде иде Гласът, който ти казва: Отклони се от пътя на мнозинството и тръгни по този самотен път“, бе отговорът на въпрос за избора, който направил. Римувал още от малък, но в гимназията – бил силен математик и първенец в републиканска олимпиада – му попаднала книга на Иван Радоев. Тогава разбрал какво е истинска поезия и категорично се отказал да пише. После записал журналистика, но нещо отвътре не му давало мира, започнал да изучава стиховете на Радоев, да им прави „дисекция“ – и се научил да пише стихове. По-късно срещнал този поет и в живота, работили заедно в един театър повече от 10 години. „Много е важно да срещнеш в началото един човек, който да те води, когото наричаш „Учител“, заяви с признателност Стефан Цанев. Той припомни, че е държал и надгробното слово на Иван Радоев и в него така го е нарекъл. „Важно е да случиш на Учител във всякакъв смисъл“, подчерта прозрението си писателят. Когато отпечатали първата му работа в сп. „Пламък“ (1960 г.), баща му скептично огледал всичко и попитал колко е получил. Когато му казал, възкликнал: „Че това е повече от цената на едно теле!“ И така синът получил родителското одобрение за избраното поприще. Това поприще го отвело в Пловдив през 1984 г., когато го изгонили от София. Там срещнал най-добрите си приятелства – с пловдивските художници (всички вече покойници), написал най-добрите си неща. Цанев каза, че много обича Пловдив и дори от Русе – където (в Червена вода) са корените му, ревнуват тази привързаност. „В този град има нещо, което те подтиква да създаваш изкуство“, каза поетът. „Цялата ми съдба е свързана с жени“, сподели още гостът, отговаряйки на въпрос от залата. Майка му – като всяка майка, за него била велика. Увековечил я в „Животът – това са две жени“, било интересно да се види на премиерата в Русе как се разпознала в това, което пресъздала актрисата Елена Стефанова. После Багряна станала първата, от която чул, че е поет. Децата му също са от женски пол. Сега е написал на Доротея нова пиеса с дългото заглавие „Възражение на възрастна дама срещу художника, който ѝ рисува портрет“, като художникът ще бъде манекен на сцената, текстът е монолог. Така двамата ще отбележат свои кръгли годишнини – през август той навършва 80, а тя – 70 години. На финала Стефан Цанев припомни какво отговорил на Кеворкян, когато той му забил въпроса „Какво бихте искали да пише на Вашата надгробна плоча?“ – „Тук почива един човек, който цял живот се забавляваше“.
