По-долу ви представяме пълната пресконференция на Джо Лин Търнър, която се проведе на 18.06.2016 година в кабинета на г-жа Донка Михайлова – кмет на община Троян.
Джо Лин Търнър: Много се радвам, че съм в Троян и съм много, много щастлив. Благодаря ви. Няколко пъти съм идвал в България, но никога не съм бил в Троян. Идвам за пръв път. Имам много български приятели, а сега ще имам още повече.
Донка Михайлова: За Троян е чест, че Джо Лин Търнър е наш гост. Радваме се, че г-н Търнър е тук по повод на „Рок-академия 2016“. Ние приемаме неговото участие не само като концерт на една световноизвестна звезда, а и като подкрепа за младите български рок-банди, които Троян подкрепя с рок-академията в рамките на вече четири години. Казах на г-н Търнър, че той има много фенове в нашия град и Троян очаква с нетърпение неговия концерт.
Джо Лин Търнър: И аз очаквам много. Благодаря ви.
Симеон Чешмеджиев: Преди концерта имаше надпревара между седем млади рок-банди, които сега търсят пътя си.
Джо Лин Търнър: Все от някъде трябва да се започне. Пожелавам им успех.
Симеон Чешмеджиев: Всички тези млади музиканти са тук заради вас тази вечер и искат да се научат как се представя на живо едно истинско изпълнение от една истинска звезда.
Джо Лин Търнър: Благодаря, надявам се, че ще успея да ги науча на нещо.
Симеон Чешмеджиев: Затова сме кръстили това състезание „Рок-академия“, защото има академици, които преподават китари и барабани, а тази година най-големият учител ще е вокалистът.
Джо Лин Търнър: Благодаря ви. Разбрах, че кметът ви е рок-фен и смятам, че това е отлично, защото чрез музиката оставаме вдъхновени, силни и млади. Музиката движи света. Според мен тя е най-важната форма на изкуство, защото при нея е без значение на какъв език говориш, в коя държава живееш, какъв цвят на кожата имаш или каква религия изповядваш – ти чуваш и чувстваш. Музиката ни е богатство, защото достигаме до сърцата и душите на хората. За нея не е нужно да отидеш в Париж и да посетиш Лувъра, където са картините, а можеш да си позволиш да я слушаш навсякъде. Това, което правим всички ние, е много важно, защото така опазваме младите от улицата, а да се надяваме и от наркотиците и престъпленията, даваме им цел в живота и ги караме да мечтаят. Поздравявам ви за академията и за това, което правите за тези деца, за мъдростта и любовта, които им предавате. Това е изключително важно.
Г-н Търнър е пял на най-големите сцени в света. Кои са най-странните места, на които е пял и Троян ще влезе ли сред тях?
Джо Лин Търнър: Странно е силно казано, но мисля, че една от най-важните сцени, на които съм пял беше в Ирак преди три седмици. Не, защото подкрепям Буш и неговото решение да нападне тази държава, а подкрепям войниците – момчета, които живеят при 40 градусови жеги в пустинята и се борят срещу неприятелски огън. Там беше неописуемо. Тези хора имаха нужда да разпуснат и смятам, че ние помогнахме на мнозина. Това е най-странното и екзотично място, на което съм бил. Свирил съм на стадиони със стотици хиляди, но Ирак ми въздейства най-много. Имам една чудесна история в тази връзка. Групата, с която свирих, беше с няколко известни участници от други известни групи. Басистът беше от групата на Ози Озбърн, барабанистът – от AC/DC и т.н. Разбирате. Ние свирихме „Highway to Hell” („Магистрала към ада“) и един войник скочи на сцената, аз му дадох микрофона и той запя припева. След това разбрахме, че това е местният свещеник. Мисля, че беше изключително забавно.
Тук също е много горещо, така че може и Троян да се нареди сред най-странните места, на които сте пял.
Джо Лин Търнър: Възможно е.
Г-н Търнър е пял в България, работил е с българи, чувал ли е нещо за нашенското злокачествено музикално образувание, наречено „чалга“?
Джо Лин Търнър: Да. Чувал съм. От мениджъра ми и неговите приятели. Чалга. Да, знам за нея и не мисля да коментирам повече.
Какво ви привлича толкова в България, че се връщате няколко пъти?
Джо Лин Търнър: Първо да ви кажа, че съм италианец. Смятам, че италианците и българите имаме еднакъв дух. Ние сме добросърдечни, отворени, даващи. Много ми е лесно да се впиша във вашата култура, но освен това България е един от най-големите пазари за рок музика. Хората тук имат страст и обичат рока. Мисля, че тук има и много таланти, но те имат нужда от развитие. Точно това правите вие – развивате таланти. Кой знае, може би една от тези групи ще стане много популярна. Тук има много мечти, които вие се стремите да реализирате. Освен това храната е страхотна.
Трудно ли беше вписването в звездна група като “Deep Purple”?
Джо Лин Търнър: Да, понякога, защото някои групи са като лош брак – имаме спорове, несъгласия, хората са егоисти и понякога нещата стават откачени. Това, което е при връзките, се отнася с пълна сила и за групите. Бракът ми е по-успешен от връзката ми с тази група. Мисля, че това е така, защото момчетата от рокендрола започваме прекалено млади и израстваме с това – с пресата, с хората. Живееш в хотели, камериерки се грижат за теб, носят ти храната в леглото. Това е лудост и не е истинският живот. Имаме нещо, което хората наричат „развитие в застой“, защото не успяваш да съзрееш, да поемаш отговорности за истинския живот. Очаквате всички да ви харесват, а това е невъзможно. Баща ми, Бог да го прости, винаги ми казваше: „Помни кой си. Гледай в облаците, но стъпвай здраво на земята и винаги бъди човек.“. Това е най-великият урок, който съм получавал от баща си, и му благодаря за него.
Имате университетска степен по английска литература. Кое е вашето любимо литературно произведение и кой е любимият ви автор?
Джо Лин Търнър: Учих много за Шекспир. Прочетох всичките му пиеси. Разбира се, чел съм класиците – Толстой, Достоевски, Хемингуей и т.н., но когато мисля за Шекспир, откривам, че целият живот е описан в творбите му.
Изглеждате чудесно. Как поддържате тази перфектна форма?
Джо Лин Търнър: Жена ми ме принуждава да ходя на фитнес. Кара ме да се храня здравословно и да не пия много, но ми спасява живота. Благодаря ѝ за това. Повечето хора го знаят, а мъжете ще ме разберат най-добре, но зад всеки успял мъж, стои една страхотна жена. И ако се вслушате в съветите на жена си, ще разберете, че тя обикновено е права. Само че ние сме мъже и не се съгласяваме. Съпротивляваме се. Аз споря по-малко, а тя ми отговаря: „Край! Без повече секс!“. Аз отвръщам: „Добре, ти си права!“. Това е силата на жените.
Как намирате Троян и какво е първото ви впечатление от града?
Джо Лин Търнър: Току-що дойдох, взех си душ и веднага дойдох за пресконференцията, затова ми е доста трудно да споделя каквото и да е впечатление, но се надявам, че ще знам много след тази вечер. Обаче жена ми каза: „Иска ми се да останем няколко дни тук. Толкова е спокойно.“, затова мога да обобщя, че първото ми впечатление е, че е доста спокойно.
Какво знаете за българския фолклор и бихте ли работили с български национали хорове?
Джо Лин Търнър: Жена ми е от Беларус и нейният и вашият фолклор имат много общо. Нещата се преплитат. С удоволствие бих работил с оркестри или хорове и бих приел идеята да направим нещо различно. Мисля, че ще се получи страхотно. Вчера (17.06.2016) бях в Монтана, където изнесохме концерт срещу трафика на деца. Всичко беше благотворително. На площада имаше детски хор, само от момичета. Страхотни млади дами, които пееха и танцуваха. Беше невероятно.
Коя е любимата ви група, ако не включваме „Deep Purple” и “Rainbow”?
Джо Лин Търнър: Ако трябва да се върна към миналото, се сещам за Джими Хендрикс, който е бил за мен като духовен наставник, но има много групи, които не получават никакво внимание. Днес нещата са много трудни. Има една шведска група, която в момента харесвам. Казва се Dynazty. Понякога свиря с тях. Друга такава е “Skintrade”, които са шведско-италианска група. Повечето хора не са чували за тях, но са невероятни. Затова на младите изпълнители им е толкова трудно в днешни дни. Никой не си купува дискове, музиката се сваля нелегално и така се ограбват музикантите. Можеш да правиш пари само от изпълнения на живо и от реклама на различни продукти. Трудно се печели само с това при младите, защото звукозаписните компании вече не подкрепят никого. Дават много малко пари, за да направят запис и да го пуснат, а ако се получи – добре. Вече не ги интересува. Светът е различен, но се надявам, че ако всички се постараем, ще го направим по-добър.
Вие сте голям посланик на рок-музиката по цял свят. Мислите ли, че рокът може да спаси света и музиката като цяло?
Джо Лин Търнър: Мисля, че музиката вече е успяла и е спасила повечето от нас. При мен постоянно идват хора, които казват: „Слушах песните ти, когато бях на 12. Бях депресиран и исках да се самоубия. Не знаех какво да правя. Обаче чух песента ти и бях вдъхновен.“. Това е най-невероятният подарък, който можеш да получиш от хората. Казвали са ми го стари, млади и въобще хора на всякаква възраст. Най-хубавото нещо в България и в някои други държави е това, че родителите пускат тази музика на децата си. Дечица, като тези от снощи, дойдоха при мен и ми казаха: „Знам тази песен“. Бяха толкова малки. Ние вдъхновяваме цяло едно ново поколение и го караме да мечтае, а точно мечтите са това, което ще спаси света.
