Новини от Троян, региона и у нас

Позорно! Грандиозен скандал! Експертиза закова Христо Иванов-Пинокио – фалшифицирал е документи

Мандатът на Иванов премина през поредица от скандали, по-голямата част от които бяха свързани с безпрецедентни атаки на представители на изпълнителната власт към магистратурата. Дни преди да се навършат две години от позорното абдикиране на провалилия се „активен борец”, мимикрирал в партиен лидер, където отново се провали, ще представим още факти за щетите, нанесени на авторитета на институциите от злополучния Христо Иванов-Пинокио, пише „Труд“ в обзор по темата. 

„През май 2015 г. прокуратурата бе сезирана от гражданска организация, като в сигнала се сочеше, че министърът на правосъдието, който по Конституция е „пазител на държавния печат”, е допуснал фалшифицирането на документи.

Ставаше въпрос за министерска заповед за прекратяване на служебно правоотношение и за възлагане на правомощия на служители от администрация на министерството за извършване на финансови разплащания. Докато бе министър, Иванов игнорираше обвиненията, че подписът на човека, който преподписва указите на държавния глава преди да бъдат обнародвани в Държавен вестник, е фалшифициран. Като провален политик по-рано тази година, Иванов се опита да атакува прокуратурата, като я обвини, че го разследва заради политическите му позиции.

Още тогава от държавното обвинение уточниха, че разследват не него, а този, който е изготвил, подписал и подпечатал фалшиви документи и как те са попаднали в документооборота на Министерството на правосъдието. Поръчковите сайтове, вестници и телевизии на кукловодите на Христо Иванов прикриха, обаче, съществения факт, който бе установен при проверката на прокуратурата.

А именно – фалшифициране на министерския подпис, т.е. фалшиви подписи на Христо Иванов – има! При това, на поне два документа, които са били обект на изследването – Заповед ЧР-01-482/29.12.2014 на МП и Заповед ЧР-01-91/11.03.2015 на МП. Дали те са единствените фалшифицирани документи, това би трябвало да установи друга проверка, но е видно, че фабрикуваните заповеди са изготвени в различни периоди от време, между които има цели четири месеца отстояние.

И още нещо, фалшифицирани са били подписите и на още 6 служители на правосъдното министерство – главен секретар, директор на дирекция, началници на отдели, главен юрисконсулт, старши експерт. В същото време, обаче, тези заповеди са подпечатани от оригиналния печат на министерството на правосъдието. Изброените дотук факти, логично, водят до следните хипотези:

1. Като министър Христо Иванов е допуснал други служители на политическия му кабинет да се подписват от негово име и от името на други служители на ведомството, като след това са полагали оригиналния печат на МП (много вероятно).

2. Служители на политическия кабинет на министъра на правосъдието са фалшифицирали подписа му и тези на останалите висши служители на администрацията на МП, като това е ставало без знанието на „подписалите”, а след това е поставян и оригиналният печат на институцията (малко вероятно).

3. Документи на Министерството на правосъдието са били изготвяни извън институцията от неустановени лица, които са фалшифицирали подписите както на министъра, така и на работещи в институцията служители, а след това – лице с достъп до оригиналния печат на МП е подпечатвало документите (много вероятно).

Която и от хипотезите да е точната, то по никакъв начин вината на Христо Иванов не може да бъде смекчена, защото тук не става въпрос за фалшифициране единствено на неговия подпис, а на фабрикуване на подписите на висши служители на постоянната администрация на ведомството, които заемат постовете си по силата на Закона за администрацията. Сам по себе си фактът, че като министър, със или без негово знание, Иванов е допуснал от институцията да излизат официални документи с подправени подписи, при това издадени в период от четири месеца между тях, може да се разглежда като тотално непознаване на установения ред и погазване на правилата за работа в държавните институции, а най-вече и за тоталната липса на необходимите качества, които едно лице би следвало да притежава, за да изпълнява управленски правомощия. Що се отнася до доказателства за фалшифицирането на официални документи на Министерството на правосъдието в краткия мандат на Христо Иванов комплексната експертиза е категорична: “Подписите в графи „Министър” на представените за изследване заповеди имат смесена транскрипция, състояща се от буква „Х”, един ъгловат или вълнообразен елемент и два примковидни елемента; същите са положени със средно обработени, големи по размер, десен наклон свързани движения. При сравняване на тези подписи с образците от подписа на Христо Иванов се установиха различия по общи / транскрипция, опит на обработеност/ и такива по-характерни частни признаци, като форма, направление и количество на движението; вид на свързването; относително разположение на точките на начало, край и пресичане и др. при изписване на началната, средната и заключителната част на подписите. Установените различия са съществени, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че подписите не са положени от Христо Иванов”. Същото е установено и за подписите на 6 служители на МП. Що се отнася до заключението на експертизата, тя е категорична: печатът върху документите с фабрикуваните подписи е оригиналният на правосъдното министерство. За момента няма данни прокуратурата да е установила авторите на престъплението, нито да са снети обяснения от одиозния бивш правосъден министър, останал с прозвището „Пинокио”.

Припомняме тези факти, за да не забравяме нито за миг какви, всъщност, са претендентите да седнат във въртящите се кресла на властта. В последните седмици няма ден, в който Христо Иванов да не се опитва отново да натрапи себе си дали през пръкването на поредното генно-модифицирано политическо прокси, наречено „Български манифест за Европа”, дали през „медиите”-бухалки на подсъдими олигарси, които неуспешно се пробва да брани с всевъзможни „активни мероприятия”, дали чрез познатите от битието му на „чужд агент” похвати на заливане на европейски институции с доноси и компромати срещу политически опоненти, при това фалшиви като собствения му подпис.

И всичко това – с ясното съзнание, че си допуснал фалшифициране на официални документи на институцията, призвана да бъде мост между изпълнителната и съдебната власт, институцията, която съхранява държавния печат на Републиката. Излиза, че служителите на същото това министерство с право са нарекли Христо Иванов – Пинокио, защото всичко, изказано и сторено от него, накрая се оказва фалшификат.

Коментари