Ортаците на Борис Бояджиев – и зверствата им! Цветан Начев и банката на ПГУ-ДС

Припомняме, че управителният съвет на ПФ „Св.Никола“ се състои само и изцяло от ченгета на мракобесната ДС на БКП Цветан Начев … ето и Протокол №6 от заседанието на фонда с дата 12.03.1997г. 

Борис Бояджиев се кълне, че няма нищо общо с ДС, а всички около него са най-големите агенти на ДС… Как така?

Цветан Начев поема банката и фонда. Ето как!

Помните ли изборите за кмет на София през 2005 г.? Тогава наред с Борисов, Дончева, Велчев, Гаврийски имаше и един кандидат-кмет на име Цветан Начев. Яви се като независим, но зад него застанаха покойният Иван Татарчев, Кръстьо Петков, Иван Гранитски, Румен Данов, Румен Леонидов. По това време Цветан Начев водеше предаването „Това не е истина“ по телевизия СКАТ, която напусна в края на февруари 2007 г. с аргумента, че не може да бъде в „крайната десница“. Каква крайна десница? Начев е представител на лявото крило в БСП. А миналата година официално беше потвърдена принадлежността му към ДС като щатен офицер на Първо главно управление на ДС.

Цветан Начев е роден през май 1958 г. Син на активен партиец, последователно заемал в началото на 70-те години поста заместник-министър на тежката промишленост и на труда и социалните грижи. Завършва юридическия факултет в Софийския университет. Негови състуденти са кумът му Янаки Стоилов, Цецка Цачева, Кирил Йорданов, Яни Янев, Тодор Батков, Николай Свинаров (първи братовчед) и други известни днес българи. 
След едногодишен стаж като съдия, следовател и адвокат през май 1984 г. започва работа като юрисконсулт в ДСО „Българско пиво“. Още през февруари обаче е подал молба да го назначат в ПГУ. Докато го изучава, полк. Г. Данчев установява и оперативен контакт с него. Записал е, че Начев с желание изпълнява поставените задачи. Заключението от изучаването е благоприятно и на 19 юни 1984 г. е направено предложение да бъде назначен като разузнавач в ПГУ със звание лейтенант. Включен е в двугодишния курс на ВСШ „Георги Димитров“ в Симеоново за изучаване на турски език. През 1986 г. е назначен в т.нар. културно-историческо разузнаване (14 отдел на ПГУ) за работа по турското направление и по-конкретно за изпълнение на особено важните задачи по Възродителния процес.

Съгласно легендата Цветан Начев работи от август 1984 г. в МВнР в отдел „Балкански страни“. За да „укрепи“ тази легенда, получава пропуск за МВнР и периодично посещава отдела „Балкански страни“. Паралелно е разработен план за навлизането му в новата работа в 14-и отдел. Най-важните точки в плана са да се запознае със задачите по Възродителния процес, с изготвянето на пощи до резидентурите в Анкара и Истанбул, да изучи обектите за агентурно проникване (ОАП) на територията на Турция и да се запознае с делата на оперативен отчет. Наставлява го капитан Алипи Алипиев. На 14 януари 1987 г. Начев се явява на изпит пред комисия, за да бъде оценено навлизането му в работата. Партийният секретар на 112 ППО Владимир Кънчев докладва, че Начев се е подготвял в движение, защото наред с теоретичните занимания е имал и текуща работа по делата на оперативен отчет и по-специално по плана на отдела по Възродителния процес. Изпълнил е дори конкретни задачи при посещението на агент „Католичката“ през октомври 1986 г. – планиране и ръководство на агентурно-оперативни мероприятия. Като цяло оценката за работата му е положителна.

През 1988 г. е изпратен на петмесечен оперативен курс в ПГУ-КГБ, който завършва с много добър успех: „…грамотно решал вопросы работы с агентурой, приобрел навыки работы по выявлению наружного наблюдения, спокойно и естествено держался на проверочных маршрутах“. В края на годината вече е старши лейтенант, старши разузнавач и завеждащ турското направление в отдела. Работи упорито по мероприятията на Възродителния процес, води делата на 2-ма агенти, една агентурна разработка и ръководи 3-ма секретни сътрудници. Очевидно началниците на 14-и отдел са доволни, защото през септември 1989 г. увеличават „агентурните“ пари на Начев, както и на колегата му Цвятко Д. Цветков за активна и резултатна агентурно-оперативна дейност. Припомням, че последният е водещият офицер на президента Георги Първанов.

Два месеца по-късно Начев е изпратен на двумесечен стаж в резидентурата в Анкара, където активно се включва в работата. Резидентът Горан Симеонов високо оценява стажа и способностите му. През март 1990 г. е преназначен от отдел 08 в отдел 01 на НРС заради подходящата квалификация и придобития агентурен опит. На 13 февруари 1991 г., след като е работил няколко месеца на прикритие в 7-и адвокатски колектив, Начев подава рапорт за напускане. Това накратко е истинската биография на Цветан Начев от времето на комунизма. Ето обаче детайли от визитката му в предаването „Пирамида“: „Завършил е висше юридическо образование и висша дипломатическа академия в Съветския съюз [=петмесечен курс в КГБ]. Първата му работа е като валутен дилър в най-голямото външнотърговско предприятие („Минералимпекс“)[?]. От средата на 80-те става дипломат [води се на работа в МВнР]. Завършва кариерата си през 1990 г. като пресаташе и секретар на посолството ни в Турция [двумесечен стаж в резидентурата в Анкара]. В годините на демокрацията е член на управителния съвет на Частна земеделска инвестиционна банка, която фалира с множество скандали заради източване и злоупотреби. Опита си на юрист и икономист [?] прилага в Международна ортодоксална банка „Св. Никола“, където е учредител и основен акционер. От 1990 г. до днес е адвокат. Вписан е в Софийската адвокатска колегия“. Валутен дилър, дипломат, банкер, икономист… видно е, че легендите продължават.

По-интересно в случая е друго. Нека припомним с какво се занимават някои от гореспоменатите лица след 1989 г. Резидентът в Турция Горан Симеонов е председател на Асоциацията на разузнавачите. Освен това със сина на бившия началник на ПГУ ген.-лейт. Васил Коцев – Емил Коцев (също офицер от ПГУ), е в управата на фирма „Аримекс“. През 2000 г. Емил Коцев пък получава удостоверение от Върховната касационна прокуратура, подписано от прокурор Славова, в качеството си на председател на Надзорния съвет на „Нефтинвестбанк“ АД (преименуваната Международна ортодоксална банка).

Цветан Начев заедно с ген. Любен Гоцев, Владимир Кънчев и Стоян Мишев (офицер от ПГУ, вербувал и ръководил бившия управител на БНБ Любомир Филипов) са в управлението на прословутата фирма „Филимко“, регистрирана през 1997 г., където партньор е и бившият министър на НДСВ Даниел Вълчев. Преди това обаче на 16 декември 1994 г. е учредена Международната ортодоксална банка „Свети Никола“ АД – т.нар. банка на ПГУ. Впоследствие нейното име се променя два пъти – през 1998 г. в ТБ „Нефтинвестбанк“ АД, а през 2002 г. – в ТБ „Инвестбанк“ АД. Така или иначе, Владимир Кънчев и Цветан Начев получават лиценз за банката благодарение на друг офицер от ДС – управителя на БНБ Тодор Вълчев. Всъщност банката е куха, защото те не разполагат с необходимия съгласно закона капитал. В банката, а впоследствие и в Националния приватизационен фонд „Свети Никола“ АД участват отново ген. Гоцев, Стоян Мишев, Кънчев, Начев и още един офицер от ПГУ – Марин Петков. Служител в МОБ е и Цв. Цветков – водещият офицер на президента Първанов. А вероятно и още знайни и незнайни офицери и секретни сътрудници на ПГУ.

Как продължава сагата с МОБ и офицера Начев? През 1997 г. проверка на банков надзор за капиталовата адекватност на Международната ортодоксална банка (МОБ) установи, че от записания основен капитал от 32,2 млрд. стари лева в наличност са само 2,2 млрд. Оказва се, че Цветан Начев чрез сключване на симулативни сделки, в резултат на които е източен почти целият собствен капитал на банката, е обогатил трети физически и юридически лица и е предизвикал неизбежни имуществени вреди за банката. Такова е заключението на Софийската градска прокуратура. Срещу него, бившия шеф на дирекция „Инвестиции и капитално строителство“ Светослав Иванов и Владимир Кънчев е повдигнато обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери – около 2 милиарда стари лв. Междувременно в МОБ влизат живи пари чрез Петя Славова и Митко Събев – доведени са от ген. Гоцев, който е член на надзорния съвет. Започва съдебен спор между групата около Начев и хората на Славова и Събев. БНБ удря рамо на Събев, като разрешава „Юкос петролиум България“ АД, трансформирана по-късно в „Нафтекс“, чийто собственик е изгоненият от България Денис Ершов, да стане най-голям акционер на МОБ с 25%. И си затваря очите за 54% на 12-те офшорни компании, за които се предполага, че са свързани с „Юкос“.

В крайна сметка Начев не успява да влезе „с двата си крака“ обратно във владение на МОБ, каквито изявления прави пред медиите. Но че той и приближените му са си поживели охолно покрай източването на банката, показват например някои документи като заповедите за командировка във Виена от март 1996 г. на жена му Жанина (днес съдия във ВКС) и на Даниел Вълчев за установяване на банкови контакти. Двамата са командировани от Цветан Начев, а на заповедите има резолюция да им се дадат по 1000 щатски долара за вътрешен транспорт (във Виена?!). Прекрасна разходка с доста добри за времето си джобни.
Този разказ е много малък щрих към навързаните и обвързани със зависимости, фирми и пари служители и агенти на ДС. Където има откраднати пари и скандали, винаги ще ги откриете.