Съдия Емил Дечев от Софийския градски съд (СГС), който е и член на управителния съвет на политизирания Съюз на съдиите в България (ССБ), не изневери на практиката на съмишлениците си от „съдийската партия“ за прилагане на всевъзможни методи за осигуряване на максимален комфорт на обвиняеми и подсъдими лица. Въпреки априори заложената неприязън на членовете на цитираната организация към всичо свързано с държавното обвинение, водещият лайтмотив в идеологията на ССБ за охраняване на интересите на обвиняеми, подсъдими и техните адвокати, успя да спаси прокурора от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Георги Асенов, обвинен в хулиганство и повреждане на чужда собственост в болница в Плевен, от налагането на каквато и да било мярка за неотклонение.
Припомняме, че според държавното обвинение на 04 юли 2020 г. е постъпил сигнал за извършени хулигански действия в УМБАЛ „Георги Странски“. На място пристигнали служителите на МВР, които установили, че Георги Асенов е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и демонстриращи явно неуважение към обществото. Асенов се е държал грубо със служителите на фирма, осъществяваща охрана на болничното заведение. Мъжът отказал да изпълни разпорежданията им във връзка със спазване правилата за достъп на външни лица до сградата на УМБАЛ „Георги Странски“, разпоредил им да напуснат и нанесъл удари със служебната си карта в лицето на един от охранителите. Независимо от отправените предупреждения за спазване на реда, прокурорът изтръгнал личен мобилен телефон от ръцете на друг служител на охранителната фирма. Счупил телефона, след което отправил реплики към охраната – „Знаете ли кой съм аз, бе, ще видите какво ще ви се случи, аз съм прокурор!“
Към управителката на охранителната фирма пък се обърнал с думите: „Ти ква си, ма? Бягай от тука“.
Сблъсъкът на тези и няколко „спасителни“ обаждания
По време на заседанието, по настояване на защитата, пред съдия Емил Дечев показания даде балдъзата на прокурор Асенов, която заедно със съпругата му водела баща си в болничното заведение. Още на входа охранителите казали на Асенов и придружаващите го дами, че в болницата, заедно с възрастния мъж, може да влезе само един придружител. По думите на балдъзата на прокурора, придружаващите баща й, в това число и Асенов, настояли да бъдат пуснати заедно до стаята, в която трябвало човекът да бъде настанен, след което последвало агресивно поведение, удари и провокации от страна на охранителите. В крайна сметка Асенов, съпругата му, сестра й и бащата на жените влезли в болницата без да им е позволено и въпреки заповедите на здравния министър относно спазването на противоепидемичните мерки. Свидетелката все пак не отрече Асенов да е отправял цитираните реплики.
Съвсем обратната теза на разказаното от балдъзата на прокурор Асенов подкрепи обаче прокуратурата, в лицето на наблюдаващия делото прокурор Иван Кадев. Според него, има съвсем обосновано предположение, че колегата му от ВКП е извършил хулигански действия, че е нанесъл удар със служебната си карта в лицето на единия от охранителите и се държал недопустимо. За това свидетелствал и видеозапис от мобилния телефон на един от свидетелите на сблъска, както и показанията на други присъстващи.
Прокурорът Асенов най-накрая дори накарал пристигналия на място полицай да говори от собствения му телефон с началника на районното управление във връзка със случилото се, вероятно, за да се опита да прикрие случая и да се уреди въпроса, стана ясно още от думите на обвинителя Кадев. По-късно, в обясненията си и самият Асенов призна за такъв телефонен разговор както с началника на полицията, така и с окръжния прокурор на Плевен. „Същият е магистрат към ВКП. Подходил е самоуверено, като с това е нарушил етичните норми и е скандализирал присъстващите на място свидетели“, посочи още наблюдаващият делото прокурор, като подчерта, че опитът на Асенов да ходатайства пред началника на управлението за покриването на случая крие и опасност от извършването на последващо престъпление и повлияване на свидетели.
Защитата на обвиняемия от своя страна базира тезата си основно на разказа на балдъзата на Асенов, като посочи, че не той е бил виновният, а по-скоро е бил жертвата в създалата се ситуация. Нещо повече – адвокатите на върховния магистрат посочиха, че свидетелските показания, на които се базира част от обвинението, са неверни и респективно не водят до извода, че клиентът му е извършил каквото и да е престъпление.
„Ще ви помоля с решението си да преустановите тази гавра с един почтен, честен и уважаван човек и магистрат“, коментира от своя страна защитата на Асенов и сподели мнение, че описаните от държавното обвинение обстоятелства в обвинението, по отношение на действията на върховния магистрат, не представлявали грубо нарушаване на обществения ред. След което помоли съда да освободи прокурор Асенов без мярка за неотклонение.
„Много ми е трудно да съм на това място. Не искам да обяснявам на съда в какво състояние съм вече трети ден. Не ми беше дадена възможност да обясня случилото се, въпреки изричното ми настояване. Разследването не отговаря на елементарни принципи в НПК за събиране на доказателства. Няма да навлизам в подробности на фактологията. Един житейски случай се интерпретира по един недопустим за мен начин. И аз от жертва се превърнах в обвиняемо лице. За мен е унизително мястото, на което се намирам, не само като прокурор, но и като човек, който се опита защити близките си от четирима изключително агресивни обвинители. Аз не съм някакъв побойник, хулиган, скандалджия. Просто се изплаших от тях и исках да ги респектирам със служебното ми положение, но последва физическа агресия, опити за поставяне за белезници, снимане, заплахи. Не можах да направя нищо, за да се предпазя. Да, обадих се на колеги в Окръжната прокуратура и в ОДМВР, за да може да дойде по-бързо полицията, за да ни спаси. Съжалявам, че попаднах в такава ситуация, в която всеки нормален гражданин би реагирал така. Само, че, ако не беше служебното ми качество, не съм сигурен, че щеше да се стигне дотук. Мисля, че случаят се използва, за да бъде очернено доброто ми име, за което съм се борил с години“, каза пред съда прокурор Асенов.
„Не качеството на обвиняемия, а цялостното му непристойно поведение са обосновали преценката на държавното обвинение, че обвиняемият е извършил престъплението“, отговори наблюдаващият прокурор, съобщавайки, че това не е първата агресивна проява на обвиняемия. На практика, той се оказва „рецидивист“ в непристойното поведение, особено към представители на други власти, институции и организации, като от думите на прокурор Кадев стана ясно, че има писмени свидетелства за подобно арогантно поведение от страна на Асенов и в предходни случаи. Последното се удостоверявало и от налични докладни записки по тези поводи.
Попитан от съдия Дечев относно твърденията на прокуратурата за предходни агресивни прояви, Асенов посочи, че единствените му съприкосновения с властите досега са били по време на извънредното положение с пътните полицаи по КПП-тата, но „без сериозни конфликти“, което на практика потвърди и тази теза на държавното обвинение.
За политическите мотиви на един магистрат
В крайна сметка съдията Дечев счете, че прокуратурата е успяла да събере „някакви“ доказателства по делото, но те не били в достатъчен обем, тъй като при първоначалния разпит на обвиняемия не му била дадена възможност сам да предостави на разследването свидетели, които да представят и неговата гледна точка за случилото се.
„Да, съдът осъзнава, че ще стане обект на критиката, както и че оправданието ще бъде, че всички недостатъци на разследването се дължат на неговия начален етап. Този аргумент обаче не може да бъде приет като сериозен и основателен, тъй като краткото време и началният стадий не са били пречка само за събирането на доказателства в полза на обвинителната теза, но са били презка за събиране на такива в полза на обвиняемият“, мотивира се Дечев загатвайки за продължаващата над 20 минути откровено политическа атака срещу държавното обвинение.
Нещо повече – за съда било очевидно, че е имало конфликт, който е довел до спор, като всички участници в него били претърпели последици. Не това обаче било важното, смята съдия Дечев. Същественото, според него, било, че на този етап няма доказателства в полза на невиността на прокурор Асенов, което за него се явявало притеснително. Последното е и сред куриозите в мотивите на Дечев, тъй като, макар и шизофренично, е основа на констатацията му, че това води до извода за липса на обосновано предположение, че върховният магитрат е хулиганствал в плевенската болница.
Политическите пристрастия на съдия Дечев проличаха в особена степен в момента, в който в произнасянето си относно мярката на прокурор Асенов, той изневиделица започна да прави разрез на съдържанието на заповедите на здравния министър Кирил Ананиев относно противоепидемичните мерки, критикувайки тяхната състоятелност. Членът на ръководството на ССБ стигна дотам, че практически иззе фукциите на административното правораздаване, макар да се намира в наказатлен процес, като се „произнесе“, че заповедите на Ананиев „не пораждат никакви правни последици за гражданите, тъй като не са преминали през обществено обсъждане“, като респективно обвиняемият прокурор Асенов не бил длъжен да ги спазва, както му били оказали охранителите на лечебното заведение.
Във връзка с обвинението, че е повредил телефона на един от гардовете, съдията Дечев отново се фокусира върху факти и обстоятелства със спорна относимост към производството, като този, че счупеният апарат струвал с 500 лв. по-малко, отколкото техническата експертиза е доказала. Последното, Дечев използва, за да мотивира извода си, че няма обосновано преположение Асенов да е извършил и това престъпление.
Накрая, в опитите си да оправдае обвиняемия още преди той да е станал подсъдим, градският съдия залитна към откровено сражение с държавното обвинение по принцип, заемайки ролята по-скоро на адвокат на Асенов, вместо на безпристрастен арбитър в процеса, като дори заговори за съпоставка между настоящото дело и това срещу обвинения в шпионаж в полза на Русия Николай Малинов, изтъквайки факта, че последният е на свобода срещу 50 000 лв. гаранция (?!). Вероятно цитираната аналогия трябваше да послужи на съдията за критика към искането на прокуратурата за налагане на най-тежата мярка за неотклонение на обвиняемия, но остави усещането единствено за неприкрита тенденциозност.
След тежката защитна пледоария в полза на невинността на Асенов, макар и в производство по мярка за неотклонение и в ролята не на защита, а на съдия, Дечев очаквано счете, че освен липсата на достатъчно доказателства, нямало и опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление. В резултат на което обяви, че не намира нужда да налага някаква мярка за неотклонение на обвиняемия.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Софийския апелативен съд.
