С добро планиране и съвестна работа ще обезсмислим вицове като този, че всички пътища водят към Рим, а българските – към автосервиза
Министър Нанков, наскоро проведохте среща с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ). Какви са основните теми, по които ще работите с Камарата? Кои са въпросите, които са на дневен ред за бранша?
Строителният сектор е един от двигателите на икономическия растеж през 2017 г. Смятаме, че положителните тенденции ще се запазят и през 2018 г., затова за нас е важно браншът да работи в здрава, конкурентна и устойчива бизнес среда. За постигане на тази цел разчитаме на сътрудничеството с Камарата. Затова постоянните контакти са от полза и за двете страни. На последната ни среща например беше коментиран начинът за определяне на т.нар. девизни (прогнозни) цени в строителството. Факт е, че има случаи те да не са достатъчно актуални. И причината е много проста – от датата на определянето им до датата на сключване на договор с изпълнител понякога минават години заради безброй обжалвания на процедурите. А междувременно конюнктурата на пазара се е променила. Затова смятам, че е необходимо да се изработи методика за определянето им. Радвам се, че КСБ изяви готовност да подпомогне този процес със своя опит и експертиза.
Камарата инициира промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), съгласувани с всички браншови организации в сектора. Тези предложения ще бъдат анализирани внимателно, за да приложим най-добрите идеи в законодателството.
Браншът се вълнува и от реализацията на инфраструктурни проекти чрез публично-частни партньорства и мога ди Ви уверя, че тепърва се откриват големи възможности пред бизнеса. По този модел например биха могли да се реализират мащабни обекти като изграждането на тунел под Петрохан, тунела под Шипка и др.
Предстои подписване на споразумение с КСБ за постоянно действащ консултативен орган. Какви ще бъдат неговите цели?
Този орган трябва да планира и координира равномерността на инвестициите в сектора, да работи по нормативната уредба и да ползва експертизата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и КСБ за подобряване на бизнес климата.
Ще има ли типови договори и за пътните проекти, ръководени от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ)?
АПИ и Камарата започнаха разговори по тази тема. Целта е да се създадат типови договори, базирани на FIDIC. В работната група има инженери, проектанти, юристи, тъй като трябва да се прецизират всички етапи – от проектирането до изпълнението на проекта, включително и на мерките за безопасност – знаци, маркировка, ограничителни системи и т.н. Надявам се скоро да бъде постигнат положителен резултат. На едно мнение сме с бранша, че стандартизацията на документацията е от полза за прозрачността на процедурите и тяхната оперативност.
Направихте първа копка на нови 9,3 км от АМ „Хемус“. Как ще продължи реализацията на този ключов инфраструктурен обект?
Отбелязването на първа копка на новите 9,3 км от автомагистрала „Хемус“ не беше формален акт. Срокът за завършване на обекта по договор е 2 г., но съм убеден, че след година и половина, предсрочно, ще режем лентата на този участък.
Общата дължина на АМ „Хемус“ е около 420 км. В момента са изградени близо 170 км, или остават още 250 км. До два месеца ще стартират и реалните строителни работи на още 16,5 км от АМ „Хемус“ от п.в. „Белокопитово“ до п.в. „Буховци“. Срокът за реализация и на тази отсечка е две години, но и тя ще бъде изпълнена предсрочно за година и половина. Паралелно с това се извършва проектиране на 52 км от „Боаза“ до разклона за Плевен – Ловеч. Новият проект на този участък спестява около 350 млн. лв. на държавния бюджет, защото няма да бъдат изградени 3 тунела и 17 други съоръжения – мостове, виадукти, които са скъпи за изпълнение и поддръжка. Тази година ще бъде стартиран търгът за строителство и ако няма обжалвания на процедурата и времето позволява, реалните строителни дейности ще могат да започнат още през есента. Отделно се извършва проектиране на още 85 км до пътя Русе – Велико Търново. Отсечката отново ще е разделена на три лота и ще се реализира на инженеринг. В строителство тази година могат да бъдат 77 км, а другите ще се проектират. Паралелно ще се ремонтират мостови съоръжения и тунели по АМ „Хемус“.
В интерес на всички е магистралата да бъде завършена час по-скоро. Възможно е при добра мобилизация АМ „Хемус“ да е изцяло готова през 2024 г. и до Варна да се пътува така спокойно и бързо, както до Бургас. Мисля, че не е нужно да убеждавам никого колко е важно „Хемус“ да бъде завършена – та първата й копка е направена, преди да се родя – през 1974 г.! Амбицията ми е като министър максимално да форсирам строежа и към края на мандата да сме поставили основите за завършването й в цялост. А през следващия мандат, живот и здраве, ще режем лентата.
Кои са другите ключови проекти за Северна България?
Направлението Видин – Ботевград е приоритетен проект в инвестиционната програма на АПИ и министерството до 2022 г., тъй като е важен не само за развитието на региона, но и за цяла България. С модернизацията на трасето от „Дунав мост 2“ ще се осигури бърза и удобна връзка между автомагистралите „Хемус”, „Тракия” и „Струма”.
С изпълнението на проекта транзитният трафик ще бъде изведен от населените места, с което ще се повиши безопасността на движението и ще се ограничи вредното въздействие на шума и замърсяването на околната среда. Добре е, че вече стартира обществената поръчка за участъка от Мездра до Ботевград, който е с дължина 33 км и е с прогнозна стойност 302 млн. лв. Освен че ще се рехабилитира, той ще се разшири до габаритите на скоростен път с по две ленти за движение в посока. Предстои да бъде обявен и търг за отсечката Видин – Ружинци.
По отношение на тунела под прохода Петрохан кабинетът ще подготви проекта за концесия. Предвижда се още през май тази година Агенция „Пътна инфраструктура“ да проведе процедура за избор на изпълнител на прединвестиционното проучване.
Важна е и другата вертикална връзка – магистралата от Русе до Велико Търново.
В програмата ни е заложено до средата на годината да стартираме търговете за изпълнители на най-тежките участъци от АМ „Русе – Велико Търново“, която е с обща дължина 133 км. Тръжните процедури, които ще открием, ще са на инженеринг (проектиране и строителство) за участъка от Русе до обхода на Бяла и самия обход на Бяла. Това са общо 75 км, което е повече от половината трасе на автомагистралата. Индикативната стойност на двете поръчки е 557 млн. лв. без ДДС. Проектът ще се финансира от републиканския бюджет.
Кога очаквате Агенция „Пътна инфраструктура“ да обяви обществената поръчка за лот 3.2 на АМ „Струма“?
Планираме през май да стартираме обществените поръчки за изпълнител и за надзор на участъка от автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле. Това ще бъде най-голямата поръчка на пътен проект, която ще обявим тази година. Индикативната стойност на строително-монтажните работи на участъка между Крупник и Кресна е над 830 млн. лв. без ДДС.
Един от приоритетите Ви като министър е пътната безопасност. Какви мерки предприемате и колко средства са необходими за реализирането им?
Темата за пътната безопасност е приоритет на правителството, защото основна задача на всички нас, на институциите и цялото общество, е да спрем войната по пътищата и хората да стигат там, закъдето са тръгнали, живи и здрави. Мерките за пътна безопасност са съществен елемент от всеки инфраструктурен проект, като стойността им е средно 8% от разходите. Това са средства за подобряване на пътната настилка, за подмяна на ограничителни системи, които са амортизирани или не отговарят на съвременните изисквания, маркировка и други. Мога да дам и конкретни примери. По ОП „Регионално развитие 2007 – 2013“ са рехабилитирани 940 км пътища II и III клас и е изградена Северната скоростна тангента. Общата стойност на строителството е 685 млн. лв., от които 55 млн. лв. са за пътна безопасност. По ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ ще се изградят 67 км магистрали на стойност 1,6 млрд. лв. Близо 164 млн. лв. от тези средства ще се изразходват за подобряване на пътната безопасност.
Работим също в тясно сътрудничество с МВР – получаваме информация за пътните участъци с концентрация на ПТП, за да бъде извършено обезопасяването им.
За всички е ясно обаче, че нуждите надвишават в пъти направеното. И тук възниква въпросът – откъде да се намерят необходимите средства?
Да, това е въпрос с повишена трудност, но вече сме готови с няколко варианта за финансиране. От една страна ще разчитаме на приходите от ТОЛ системата, която ще заработи от 2019 г., както и на националния бюджет. Заедно с това се отварят възможности по линия на европейската солидарност. В момента ЕК подготвя Стратегическата рамка за пътна безопасност за периода 2020 – 2030 г., чийто проект се очаква да бъде одобрен в началото на май 2018 г. като част от третия Пакет за мобилност. В тази връзка държавите членки, включително и България, предоставиха на Комисията прогнози за необходимите инвестиции и аз мога да Ви кажа какво е нужно у нас по отношение подобряване на пътната инфраструктура от TEN‑T мрежата, прилежащата мрежа, както и магистралите и първокласните пътища. По разчети на АПИ за изпълнение на средносрочни и дългосрочни мерки за осигуряване на безопасността по пътищата са нужни около 3 млрд. лв. за този период. Очакваме разчетите ни да бъдат взети предвид от ЕК при изготвяне на Стратегическата рамка за пътна безопасност 2020 – 2030 г. и многогодишната финансова рамка след 2020 г.
Казахте, че ще разчитате на ТОЛ системата. Какъв ще е нейният обхват и какви приходи очаквате?
В момента Агенция „Пътна инфраструктура“ работи с помощта на външни експерти по обхвата на системата. Очакваме до лятото да има яснота кои пътища ще влизат в бъдещия ТОЛ и как ще се извършва тарифирането, защото това е най-трудната задача, висшият пилотаж. Ако се допуснат грешки, може да загубим, вместо да спечелим, да направим така, че тежкотоварният трафик да ни заобикаля. Когато проектът е готов, ще бъдат проведени обществените консултации и широк дебат по темата с всички заинтересовани страни.
По отношение на приходите – вече неведнъж сме казвали, че с въвеждане на новата система се очакват около 1 млрд. лв. годишно, или над 3 пъти повече, отколкото получаваме от винетните стикери в момента. Средствата ще отиват за ремонт и изграждане на републиканската пътна мрежа. Не бива да забравяме обаче, че ТОЛ системата няма да реши всички проблеми на пътния сектор. Тя не е панацея, защото нуждите от инвестиции са огромни. Не е тайна, че заради системното недофинансиране 8 000 км от общо 20 000 км републиканска пътна мрежа са в лошо или много лошо състояние. Сега всяка година се пълнят дупки, после те се отварят отново. Затова смятаме да променим коренно подхода. И да заменим кърпежа с цялостна рехабилитация на компрометираните участъци. Отделно по предварителна оценка само за реализация на приоритетни нови трасета са необходими около 10 млрд. лв.
С други думи, нуждите са огромни. Но вярвам, че при добро планиране, качествено изпълнение с едни по-дълги гаранционни срокове и строг контрол ще обезсмислим вицове като този: „Всички пътища водят към Рим, а българските – в автосервиза“.
С какво финансиране разполагате за тази година за ВиК проекти? Накъде ще бъдат насочени средствата?
Над 18 млн. лв. са предвидени за 2018 г. в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за ВиК инфраструктура. Парите ще бъдат използвани главно за реконструкция на съществуващите ВиК системи. Работим и по стартирането на нови инвестиции от 1,5 млрд. лв. и по линия на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“. Към днешна дата изготвянето на регионалните прединвестиционни проучвания (РПИП) за обособените територии на 14 ВиК оператора са в изключително напреднала фаза и вече са определени обектите за финансиране. Ще се строят пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, колектори, водопроводи, помпени станции, ще се подменят агрегати с оглед на енергийната ефективност. Ще се подобри състоянието на стотици километри ВиК мрежа. Планираме скоро на специален форум да представим подробности.
Как протича изпълнението на ОП „Региони в растеж“?
Към момента сме договорили 72% от бюджета на програмата. До средата на годината очакваме да бъдат договорени всички средства на 100%.
Със затоплянето на времето се появиха на места локални свлачища. Едно от тях затвори пътя Смолян – Мадан. Какви мерки предприемате за превенция на свлачищата? Какъв е техният брой в страната?
От над 2 100 регистрирани свлачища най-невралгичните са в западната част на Дунавското крайбрежие, по Северното Черноморие и Източните Родопи. Изчисленията показват, че за укрепване на всички свлачища в страната са нужни над 1 млрд. лв. В същото време в бюджета на МРРБ за тази година са предвидени над 19 млн. лв. за геозащитни дейности, което е недостатъчно. Твърде малко са и предвидените в Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ над 65 млн. лв., с които 29 свлачища ще бъдат проучени и укрепени, а в други 26 ще бъдат монтирани контролно-измервателни системи за постоянен мониторинг на геодинамичните процеси и изготвяне на прогнози за развитието им. Затова трябва да се търсят дългосрочни решения, като например създаването на фонд за преодоляване на щетите след природни бедствия. Това ще бъде начин за справяне с недостига на средства за такива цели.
Изнесохте данните за реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Какво е нейното бъдеще?
Преди Великден правителството прие доклад за изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност през 2017 г., от който се вижда, че към 31 декември 2017 г. са стартирали дейности по 98,5% от всички 2 022 сгради със сключени договори. Предвижда се през 2018 г. да бъдат обновени още 51 010 жилища в 712 сгради със 109 хил. жители. Очаква се този етап от програмата да приключи в края на 2019 г. Но големият въпрос е как да продължим оттук нататък? Докато трае изпълнението на сключените договори, ще решим бъдещето на програмата. Тя, за съжаление, непрекъснато е обект на политически атаки и аз искам да благодаря на КСБ за подкрепата. Последно чухме от високо държавно ниво неглижиране на програмата – че се хвърлят милиарди в опаковане със стиропор. Не мога да приема такава теза. Гарнирана с предложение между редовете санирането да бъде заменено с битова газификация. Оставям на вашите читатели да си направят изводите. Но бих призовал опонентите ни вместо да хвърлят голи обвинения, да кажат ясно – да спираме ли програмата или не. Защото в санираните блокове живеят представители на целия политически спектър. Симпатизанти на най-различни партии изпитват комфорта на енергийната ефективност и се радват на красотата на обновените панелни блокове.
Какви съвместни инициативи планирате с Камарата? Как ще се развива партньорството с организацията?
С КСБ имаме конструктивен диалог и ползотворно сътрудничество през годините, което ще продължим. Знаете, че няма форум, организиран от Камарата, в който аз, някой от моите заместници или експерти да не вземат участие, защото знам, че с общи усилия можем да постигнем по-добри резултати и да допринесем за по-доброто бъдеще на страната.
