Красимира Коларова-Аманфо: Германия за година и половина ми даде повече, отколкото България за 40 години!
– Краси, изключително много се радвам, че се съгласи да дадеш интервю за troyanpress.com. Ще започна с един странен въпрос: Как си Краси ?
– Аххх….това е дълга и дълбока въздишка, която няма как да видиш и чуеш, защото не е лесно да събереш огромен кураж и всичките си сили и да тръгнеш навън. После слагам една светла, голяма, топла, искрена усмивка, защото се радвам, че съм тук и защото се замислям, че за една година и половина откакто сме в Германия, постигнахме ужасно много неща. Работихме, страдахме, питахме, учихме, смяхме се и плакахме, и още, и още. Там съм с малката си дъщеричка, която вече е на 4 години и със съпруга ми. Тук оставих майка си и голямата дъщеря. Те ми липсват най-много. Нищо друго! Мило и драго ми е, че си идвам, но някак си там усещам живот, динамика, сила, ред, признание. Там има тунел и виждаш светлина в тунела. За съжаление, в България тунелът се срина… за мен.
– Преди седмица се прибра в Троян с полет от Германия. Това означава ли, че оставаш в България?
– Прибрах се за първи път след 18 месеца. Тази година и половина е ужасно дълъг период, но в същото време – и кратък. Сякаш само месец не съм била тук. Исках и по-рано да си дойда, но така се случи, че когато имахме пари за път, нямаше отпуски, а когато имаше отпуска, нямахме пари за път. Сега съм си в Троян за 14 дни и бързам да видя колкото може повече хора и неща. Зареждам си батериите. Всеки човек има нужда от родното местенце, дори и за малко. Засега не мисля да се връщаме в България. Имам си целите, идеите, мечтите, за които ще положа труд и усилия, за да се случат.
– Как ти се вижда животът в Троян и този, който живееш в Констанц, Германия?
– Не може да има сравнение. Всяко място си има плюсове и минуси, но да съм честна, там плюсовете са повече. Аз по принцип съм заклет оптимист. Не обръщам внимание на негативното, защото то ще ме дърпа назад. За съжаление, Троян ми се видя по-сив, по-опушен и прашен. И по-празен! По моята улица почти не чувам коли да бръмчат. Вижда ми се страшно скъпо. За десетина дни похарчих толкова пари за ядене, колкото за един месец в Немско. Доста неща тук са по-скъпи. Ако щеш дори и горивото. Хората карат ден за ден и си дават кураж, но…! Констанц е част от Германия, разположен на брега на Боденското езеро, на границата с Швейцария. Същото е както нашите села Бели Осъм и Чифлик- единия ти крак е в Немско, другия в Швейцарско. Имам чувството, че там е малка планета Земя. Само от Южния и Северния полюс не съм срещала хора. Работя като фризьорка, което може би ще учуди повечето от читателите, но за по-близките ми хора не е изненада. Преди години бях фризьорка в Троян, а след това, докато бях в телевизията, никога не съм спирала да се занимавам. Доставя ми огромно удоволствие. Чувствам се като художник пред платното си и се вглъбявам над творбата си – прическа или пострижка. Като отидох, знаех само „бите шойн, данке шойн и их либе дих“ и бях написала много фрази, но с български букви, за да си ги уча. Е, знаех английски, руски и румънски, което ми помогна, но немците си държат на езика. Охххх… този немски! Една приятелка ме бъзикаше, че ме боляли ръцете по цял ден да говоря и че един живот не е достатъчен да научиш немски. Но е факт, че хората там са уважителни, внимателни и търпеливи и само да усетят, че се стараеш, и те възнаграждават с уважението си и приятелството си. Ходим на училище и съм се амбицирала до една година да говоря и пиша перфектно немски език. Немците не са студени. Те са недоверчиви. Трябва да ги спечелиш. Има няколко местни хора, които страшно много ни помогнаха. Там, както навсякъде из Германия, е огромен проблемът с квартирите, но и това преодоляхме. Е, в началото имахме един кашон за маса и бяхме без хладилник и легла, но, както казвам, в Германия всичко се случва и то за хубаво. Става бавно, но става! А и си имаме нашите спомени, които да си припомняме след години.
– Хората сигурно се питат как стана това, че от топ журналист на град Троян замина за Германия и стана една от най-добрите фризьорки сред журналистите ?
– Хахаха, тук ме развесели истински. Най-добрата фризьорка сред журналистите! Как звучи само! Знаеш ли, че май си прав и че едва ли има такава комбинация. Аз винаги съм си знаела, че рано или късно, ще поживея и в друга страна. Да кажем, че статуквото, еднообразието, ме измъчват. И винаги съм знаела, че именно фризьорството ще ме спаси в другата страна. Който владее занаят, от глад не умира. Това е в ръцете ми и там ще си остане завинаги. А как стана?! Еми една нощ, в средата на март 2014 г., ровейки се из интернет информации и новини, видях обява, че търсят фризьорки за Германия. Написах СВ на български и го пуснах. На никого не бях казала и даже бях забравила. (Ще си позволя да дам един съвет – СВ се пише конкретно за работата, за която кандидатствате. В Германия ужасно много четат СВ-та, препоръки и документи. Подробно и винаги описвайте личните си умения и компетенции.) И сега продължението. Тук е комичното, че точно на 1 април – Деня на шегата и лъжата, ми звъни телефонът и някакъв мъжки глас ми говори на немски, а аз нищо не разбирам. Изслушах го внимателно и накрая му викам на чист български и леко изнервена: „Ти хубаво се бъзикаш, ми кажи кой си?“ (Аз си мислех, че някой си прави майтап). И така, от приказка на приказка, на английски, все пак се разбрахме и ми каза, че съм одобрена и да тръгвам по най-бързия начин. След месец и половина кацнахме в Мюнхен (благодаря на мои близки и приятели, които ни подкрепиха). Оттам същият този немец, г-н Кристиян Хох (благодаря за доверието и помощта му), ни закара в едно невероятно райско кътче- Улдинген – Мюлхофен, село на брега на Боденското езеро, разположено точно срещу Констанц. Кацнахме на 28 май. Работа започнах два дни по-късно с договор към немската фирма и всичко, както беше предварително обявено (платиха ми транспорта от България, намериха ми квартира и ми я плащаха три месеца). Само да отбележа, че не съм давала пари на никого за посреднически услуги (така е в Германия). Изкарахме лятото и октомври се преместихме в Констанц. След една година си смених работата и вече съм салонен управител на модерен, по-скъп и луксозен салон в Констанц. Да съм честна, не знам дали и колко време ще съм фризьорка. В Германия признават нашите дипломи за висше образование. Стига да знаеш език, вратите са отворени. Аз съм магистър „Счетоводство и контрол“. Факт е и, че от юни 2016 г. падат ограниченията за работа на българи в Швейцария, където заплатите са с пъти по-високи от Германия. Не знам точно какво, кога и как, но имам много възможности и идеи за развитие и работа. Нека Бог ни дава живот и здраве!
– Имала ли си момент, в който си съжалявала, че си заминала за Германия ?
– Директно, кратко и категорично – не. Може би, защото все пак съм със съпруга си и малкото ни ангелче. Не съм имала време за съжаления и оплаквания. Не ги допусках в главата си. Всеки ден имаш много ангажименти и задачки, и буташ, дърпаш, теглиш напред и нагоре. Германия е страната на документите. Знаете ли, че трябва да съхранявам огромно количество бумаги, бележки, писма, фактури, квитанции и т.н… Първо ме обхванаха бесовете и българската небрежност, но като видях системата им и започнах да усещам ритъма, вече съм съгласна. Пример: доказвам с касови бележки, че имам разходи за работно облекло, работни пособия, също така за домакински уреди и др., и държавата ти връща данъци. Друг пример – почти пет месеца ни коства подготовката и изпращането на документи за детски надбавки (там се действа само с писма по пощата). Изнервящо, бавно, мнителни са, проверяват, но като ни одобриха, изплатиха детските със задна дата. Нека кажа, че като тръгнахме за Германия, нищо не знаехме за социалната им система. Но всеки ден Германия ме изненадваше и изненадва приятно. По отношение на децата са безупречни. Детските надбавки са 190 евро месечно. Лекарствата са безплатни за деца до 18- годишна възраст. Представяте ли си как се чувствах в аптеката, подавайки рецептата и 20 евро, за да платя лекарствата на детенцето си и аптекарката ми вика: „Не ми дължите пари, безплатно е“? Знаете ли, че буквално ми падна ченето и онемях?! Знаете ли,че в Германия единия член на семейството като работи, всички останали имат здравни осигуровки?! Знаете ли, че в Германия ДДС е 19%, а за обществения транспорт, храната и книгите е 7%? Така стимулират образоваността, да си купуваш евтина храна и да се придвижваш с евтин обществен транспорт. Казвам го постоянно: Германия за година и половина ми даде повече, отколкото България за 40 години!
В България работих страхотна работа – телевизия, която беше една от най-добрите регионални електронни медии в страната, радио, вестници, сайтове, водеща на празници, писах и редактирах книги, издавах месечни рекламни брошури, обучавах млади журналисти, с колегите си правехме страхотни филми, живи предавания, коледно-новогодишни томболи със стотици награди, и още, и още. (благодаря на тогавашния шеф на телевизията инж. Стелян Чавдаров, който се доверяваше на екипа ни и ни даваше свобода в работата). Бях влюбена в работата си. Имах 24 години непрекъснат стаж. Плащала съм си съвестно данъците. Е, и?! Като се обърна назад, виждам един кирлив кредит, който едвам изплащах и една стара кола с никакъв шанс скоро да я подновя. И си викам: „Красимирке, ти да работиш още 20 години в България и да вземеш 300 лева пенсия?! Не! Мерси! Хайдеее, да си плащам данъците в друга държава, след като моята не ме цени!“ Това е! Така мисля аз! И си действам по моите си интуиция и усещане!
– Както споменах вече, ти се прибра съвсем скоро в Троян. Как ти се вижда градът, животът в него, хората? Виждаш ли някаква промяна?
– Ще започна с хубавото, което ми направи впечатление – улица „Македония“, детската площадка в парка пред киното, мултифункционалната зала, туристическия информационен център, който обаче е все празен, и май това е. Сигурно пропускам нещо, но не съм имала възможност да обикалям навсякъде. Лошо впечатление ми направи пътят за Орешак. Входът на Троян е ужасен. Направо ме е срам като си помисля как ли се чувстват гостите на града като влизат в Троян. Ама то като се замислиш и като караш от или за софийското летище, ще ти изпадат зъбите. Та не знам какво да кажа. Стяга ме гърлото от безпомощност и безнадеждност. Това е и една от причините да тръгна надалеко. И един пример за хората. Два дни след като си дойдох (не съм си идвала 18 месеца!), съседката пенсионерка ме среща на стълбите и ме пита дали ще дам пари за чистачка, че нали сме щели да седим две седмици. И аз я питах колко да й дам, а тя вика: „Другите дават по 1 лев и 20 стотинки за един месец“. Аз изумена, ядосана, леко обидена, със сарказъм й викам: „Аз 60 стотинки ли да ти дам?!“. После се замислих, съжалих я, дадох 5 лева и си викам: „Милите ни пенсионери – просяци ги направиха. Обезобразиха ги. Унищожиха ги. Тя нали мие стълбите на блока за 10 лв. месечно, за да си купи 10 хляба“!
– Дори и далече от България, ти продължаваш да се занимаваш с журналистика. Съвсем наскоро те гледахме по БНТ като кореспондент на
националната телевизия. Как се случи това ?
– Ах, пак се усмихвам! Начесах си крастата, както се казва. Но сериозно и искрено благодаря за доверието и бързата реакция на ръководството на БНТ и на Григор Зяпков, българин, който живее в съседен на Констанц град. Та по странни и изненадващи и за мен обстоятелства станах член на Секционна избирателна комисия в Цюрих (град в Швейцария, който се намира на 80 км от гр. Констанц). Като разбрах това, написах писмо-предложение да направя репортаж от изборния ден. В чужбина се гласуваше само за референдума. Те се съгласиха. Григор, който е IT-специалист в завод на „Еърбъс“, схвана бързо за какво става въпрос, намери отнякъде супер хубави и професионални камера и статив, взе си лаптопчето и в деня на изборите, рано сутринта наснимахме кадри, интервюта, мой глас с лице в кадър и ги изпратихме. Да съм честна, всичко надмина очакванията ми. Пуснаха в три централни емисии новини. Пуснаха лицето ми и то с кристална картина. И сега няма как да си кривя душата и да не кажа,че ми беше голям кеф да кажа: „За БНТ от Цюрих – Красимира Аманфо“. Майка ми, милата, ми звънна да ми каже, че не е чула нищо какво съм казала. Само е плакала. Приемете, че това беше заради нея! И заради голямата ми дъщеря! Това беше все едно приказката „Майчината сълза“, която като дете ми беше една от любимите и която няма да чета скоро! Нямам сили да я прочета! Както нямам сили да слушам и песента „Я кажи ми, облаче ле бяло“. И нека спра със сантимента. Нека кажа, че от БНТ ми предложиха, когато има нещо за северна Швейцария или Южна Германия, винаги да им предоставям. Може би сте прочели, че в Констанц се откри и Неделно българско училище, та заради популяризирането му се свързах с местните медии и също имам контакти там. Да отбележа, че всичко това е безплатно. Ей така, за мое удоволствие. Имам и една мечта, да има параклис или църква в този район. Вече действаме и за това. Много искам да се казва „Св. Богородица Троеручица“.
– Какво мислиш за медиите в Троян – нови и стари ?
– Добре, че ви има, въпреки че оредяха редиците! Моля ви, не спирайте! Не се отказвайте! Не се уморявайте! Много хора по света и в града получават информация от вас. Всичко е различно сега. Всичко е интернет и социални мрежи, но за по-възрастните вестникът е важен. Липсват ми малките къси, актуални, ежедневни новини за Троян и общината. В повечко ми идват прессъобщенията. Те са готова и лесна храна за журналиста, пълнеж на съдържанието. Трябва повече новини, които самите вие да си създавате. Убедена съм, че има новини в Троян, но трябва да се провокират и създадат. Погледът ми е предимно към електронните медии, защото съм далеко и няма как да купувам вестници. Ще кажа нещо революционно и неочаквано, но смятам, че не е невъзможно. Ако се обедините всички сайтове в едно, повярвай, това ще е страхотно за Троян, защото всеки един от вас си има своя позитив. Но за това трябва компромиси. Трябва създаване на идея и платформа, и обединител. Само така ще станете институция, с която да се съобразяват всички.
– Един ден би ли се върнала в Троян и отново да се занимаваш с журналистика ?
– Тук ме затрудни. Хм, не знам какво да ти отговоря. С журналистика, но под друга форма, може би ще се занимавам. Ще е нещо модерно, мащабно и динамично, и ново, и различно, но като му дойде времето. Това мога да го правя от всяка точка на света. И трябва да разполагам с време. За връщане в Троян сега не мисля. Не знам… наистина не знам. Нека си свърша мисията по света и ще мисля за връщане в България и Троян. Човек е голям, колкото са големи мечтите му! Нещо обаче все си ме гложди. Трябва да се запази видеоархива на Троян и околията от 2000 г. до 2013 г. Трябва да се съхрани, защото е уникално и са мигове, събития, заснети хора, които никога няма да се върнат и повторят. Правехме годишни обзорни предавания. Защо не след години да се направят и предавания „Назад във времето“. Това е живата история на града ни, защото там чуваш гласа на човека, виждаш го, а той всъщност отдавна не е на този свят. Виждаш стария Троян на видео кадри и т.н. Все си мисля колко архив имаше и дано се съхранява някъде съвестно.
– Накрая… Пожелай нещо на нашите читатели по случай Коледните и Новогодишни празници.
– Пожелавам кураж, смелост и вяра в това, което правите! Нека е мир сред хората и в душите ни! И ще ви поднеса подарък – едни от любимите ми и стимулиращи думи, които баба ми, лека й пръст, казваше на влашки и в превод звучат така: „Очите плашат, ръцете спасяват“. Не пресмятайте и не мислете много, просто се хващайте в ръце и действайте! Опитвайте! Винаги има решение! Няма невъзможни неща! Бог да е с нас! Амин!
Снимки: Личен архив на Красимира Коларова
