Върховният касационен съд (ВКС) е блокирал дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) по десетки искове на обща стойност 144 175 472. 88 лв., а отговорът кой ще отговаря за невръщането им в хазната е с няколко въпросителни. Това, че ВКС затруднява работата на КПКОНПИ стана ясно от писмо на ръководителя на Антикорупционния орган до председателя на съда Лозан Панов, изпратено в четвъртък, в което Сотир Цацаров му напомня, че тълкувателно дело № 1/2018 г. на Гражданската колегия, по повод противоречива съдебна практика относно характера на предвидения в закона срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за имущество, за което има данни, че е придобито от престъпна дейност (дали срокът е преклузивен или инструктивен), бе образувано в далечната 2018 година.
Тълкувателното дело е ключово по множество висящи производства пред Антикорупционната комисия, но въпреки това решението на ВКС се бави вече близо две години, при това в нарушение на чл. 130 ал. 1 от Закона за съдебната власт, според който тълкувателните решения се приемат и обявяват в тримесечен срок от постъпване на искането, а при особена правна сложност – до 6 месеца.
„Правен свят“ събра някой от най-популярните дела, които КПКОНПИ води за отнемане на имущество за доста сериозни суми, които обаче не могат да бъдат разгледани именно заради бездействието на ВКС. Такова е делото по искове на Антикорупционната комисия срещу бившия кмет на Галиче Ценко Чоков, подсъдим за организатор на престъпна група за извършване на редица тежки криминални престъпления. В случая, заради липсата на решение по тълкувателно дело № 1/2018 г., КПКОНПИ е блокирана да претендира отнемане от Чоков на имущество за колосалните за един провинциален кмет 3 192 784 лв.
Блокирано остава и делото за отнемане на имущество на бившия кмет на Неделино Стоян Беширов за 421 425 лв. Беширов е привлечен като обвиняем за това, че като кмет на гр. Неделино умишлено не изпълнил и нарушил служебните си задължения във връзка със Закона за обществените поръчки и от това са настъпили значителни вредни последици за общината. КПКОНПИ претендира отнемане от Стоян Беширов, съпругата му и контролираните от тях търговски дружества на земеделски земи и гори на територията на с. Загорски, общ. Кирково, гр. Неделино и гр. Ракитово, както и суми, преминали по банкови сметки и лични парични вноски в търговски дружества.
Значителна е и сумата в делото, заведено по иск на КПКОНПИ, за отнемане на имущество и на бившия депутат от ДПС Гюнай Сефер, която е в размер на 2 616 024 лв. Блокирани са още и делата за отнемане на имане от бившия главен архитект на Каварна Юлиян Илиев – за 4 690 825 лв., както и на подсъдимите Радко Ганчев – 8 030 544 лв., Веселин Данов – 4 908 782 лв, Иван Езерски – 12 840 339 лв., Красимир Калинкин – 11 056 014 лв., Милко Милков – 11 056 014 лв.
Предвид цитираните цифри и огромният интерес, който държавата има суми от подобен мащаб да се върнат обратно в хазната, изглежда изключително интересно и неясно каква е причината Гражданската колегия на ВКС все още да не се е произнесла с тълкувателно решение по въпроса. Нещо повече – конкретният случай по настоящото тълкувателно дело остро противоречи на твърденията на председателя на съда Лозан Панов, който в четвъртък представи доклада си за дейността на ВКС за 2019 година и изтъкна като основно постижение и главна причина за забавянето от страна на върховните съдии при разглеждането на хиляди дела за изминалата година, именно с ангажиментите им по тълкувателната дейност и уеднаквяване на съдебната практика.
Изглежда, че докато председателят Лозан Панов се занимава с политически анализи, вместо със задълженията си на административен ръководител на върховната съдебна инстанция и докато единствените му интереси са насочени към критики към властта, съдът, който ръководи, бави тълкувателни решения с години, като по този начин затруднява дейността на държавните органи.
Подобно съмнително отношение на ВКС спрямо дейността на Антикорупционната комисия не е прецедент. Историята добре помни скандалното тълкувателно решение № 4/2016 на ОСГК на ВКС – което постави под риск множество дела за десетки милиони, които можеше да бъдат прекратени, ако парламентът не беше приел спешни изменения в Антикорупционния закон.
Отсега е ясно, че и ако по това дело ВКС вземе решение в ущърб на държавния интерес, то почти сигурно ще се стигне до поредна законодателна промяна, но на този фон би изглеждало меко казано тенденциозно Общото събрание на Гражданска колегия да направи поредния си опит да твори закони, вместо да ги тълкува.
