Print Friendly, PDF & EmailПринтирай публикацията

Кой поиска от Янаки Стоилов да натисне ВСС да прави анализ на специализираното правосъдие по спешност?


На ударен старт на новото служебно правителство на президента Румен Радев станахме свидетели само за ден и половина от назначаването му миналата седмица. Поредица министри започнаха гонения и чистки в поверените им министерства и с това въздухът, според някои, станал по-чист, но според други, замириса на бърз, но качествен реваншизъм.

Първи пълен работен ден на поста официално изкара и служебният министър на правосъдието проф. Янаки Стоилов в четвъртък, чието утро започна с председателстването на Пленума на Висшия съдебен съвет. Последното бе твърде за кратко, тъй като явно проф. Стоилов бе отишъл в сградата на кадровия орган единствено, за да вземе участие в дебатите по първата точка в дневния ред на кадровиците, свързана с приемането на декларация срещу закриването на специализираното правосъдие. Веднага след това служебният министър напусна заседанието, без да обърне внимание на останалите 45 точки от дневния ред. Впечатление от участието му като „водещ“ на ВСС обаче направиха още няколко неща.

На първо място проф. Стоилов още с откриването на заседанието даде да се разбере, че няма да толерира логореята на част от членовете на Съвета и започна с твърда ръка да отнема думата на всеки, позволил си да превиши 5 минути изява. Макар че донякъде последното би допринесло за по-стегнато и по-рационално провеждане на заседанията на Пленума, острият и граничещ със заповеднически тон на професора не остави място за съмнение, че той не възнамерява да слуша аргументи и да влиза в дебати, а единствено да поставя граници на вихрещите се традиционно с часове скандали между членовете на кадровия орган.

На второ място – това, което явно се открои в поведението на служебния министър на правосъдието, бе отчетливото му нетърпение дебатът по първата точка от дневния ред да стигне до самия си край, за да може и той, непосредствено преди гласуването, от което по закон не му се полага да бъде част, да започне с препоръките. Така, веднага след като успя да „стегне редиците“ в изказванията, проф. Стоилов реши да даде указания на Пленума в какъв смисъл е редно да променят обсъжданата декларация против закриването на специализираните съдилища и прокуратури. Като оставим настрана факта, че с правомощия да внася корекция в решенията на ВСС или да им указва какво точно да приемат правосъдният министър не разполага, изглеждаше малко странно защо той толкова бърза да изрази предложенията си и респективно те да бъдат подложени на гласуване. А най-същественото сред предложенията на служебния министър бе това за пълни анализи на дейността на специализираните съдилища и прокуратури от страна на всяка ресорна колегия, които накрая да бъдат приети, след не повече от 1 месец краен срок, и от Пленума. Нещо повече – именно по настояване на проф. Стоилов бе прието още тази седмица, в режим на спешност, Пленумът на ВСС да приеме изработените от Съдийската и Прокурорската колегии критерии и структура, по които анализите да бъдат изготвени и реалната работа да започне.

Защо обаче проф. Стоилов бърза?

Защо проф. Стоилов бърза бе може би най-важният въпрос, повдигнат на въпросното заседание на Пленума, след като дори една от привърженичките на закриването на специализираните органи във ВСС Атанаска Дишева му обърна внимание, че 1 месец време за подобен анализ е недостатъчен, след което сама предложи срокът да бъде поне 2 месеца. Отделно от това, не е ясно защо е необходимо цялата процедура по оценка на ефективността и дейността на специализираните органи да бъде направена „под пара“, след като реално в момента нямаме нито действащ парламент, нито пък служебният министър на правосъдието има някакво отношение към законотворчеството в настоящия момент.

А усещането за отговора на въпроса не е особено ласкателно за иначе безупречната репутация на професора. Ако на пръв поглед изглежда, че намеренията му са да не се стига до неразумно законодателстване и закриване набързо на органи с вече 10-годишна история, то реално зад това, за съжаление, прозира сянката на една обикновена договорка. След като, макар и непоискани, все пак реакциите на магистратите и членовете на кадровия орган относно радикалното желание на група народни представители от вече отишлото си 45-то Народно събрание се чуха, и сега не изглежда привържениците на тази идея да са я загърбили, но вече действат с едно наум. Ето защо за бъдещите депутати, след 11 юли, които отново ще опитат да прокарат закриването на специализираните органи, би дошло много удобно своеобразното „полагане на основите“ въпросните промени и този път да минат набързо, но вече да могат да използват и подготвения предварително от ВСС анализ за дейността на тези органи, за да не се налага после да се оправдават пред гражданите и европейските институции защо са предприели напълно необосновано и без необходимите справки подобни радикални стъпки.

Нещо повече, след като още в първия ден на служебното правителство на президента Румен Радев вътрешният министър Бойко Рашков уволни най-висшия държавен служител в администрацията на МВР – административния секретар Бойко Славчев – който се оказа, че е основният свидетел по разследването за измама от първия служебен кабинет на Румен Радев, когато начело на вътрешното министерство бе президентският съветник Пламен Узунов, сега се повдига въпросът има ли задача и проф. Стоилов да съдейства за по-бързото закриване на специализираните органи, които са компетентни да разгледат обвиненията срещу Узунов.

Припомняме, че прокуратурата и ОЛАФ разследват сделката с покупката на джипове Great Wall, за която има съмнения, че е направена именно от екипа на Узунов, докато той беше служебен вътрешен министър. Обвинението е, че са променени параметрите, за да се подсигури, че Great Wall ще спечелят търга за закупуването на 290 високопроходими автомобила. Междувременно, докладът на ОЛАФ и материалите бяха присъединени от прокуратурата по делото срещу Узунов, което вече бе образувано у нас за „търговия с влияние“. По същото досъдебно производство, в качеството им на обвиняеми, са привлечени Пламен Узунов и бизнесменът Пламен Бобоков, на които са повдигнати и предявени обвинения по чл.321,ал.6 от НК и по чл.282,ал.2 от НК.

Още от лятото на 2020 г., малко след като прокурори и разследващи влязоха в президентството във връзка с производството срещу президентския секретар стана ясно, че Радев няма да се откаже от това да защитава с всички средства своя служител. Именно неговото излизане на площада пред президентската институция с високо вдигнат юмрук всъщност подпали и най-разгорещените страсти у гражданите по време на антиправителствените митинги. Последователността в настройването на обществеността срещу органите на съдебната власт заради повдигнатите срещу Узунов обвинения от страна на държавния глава очевидно обаче не се е променила и именно сега изглежда да е подходящият за него момент да опита да прокара през служебните си министри пълното закриване и на специализираните прокуратурата и съдилища, пред които Узунов съвсем скоро ще бъде изправен. Дали обаче ще бъде употребен кадровият орган в играта на „новите лица“, с любезното съдействие на президента и служебния министър, за спасяване на мафията от правосъдието и за разчистване на сметките на държавния глава заради акцията в кабинета на Пламен Узунов от лятото на миналата година, предстои да разберем до месец-два. Когато новите-стари депутати от предходния парламент отново ще се активират в борбата си с правосъдието и независимостта на съдебната власт. А ароматът на реваншизъм и отмъщение вероятно и дотогава няма да се разнесе във въздуха.

Източник: legalworld.bg

Коментари