Спекулации започнаха да се въртят относно евентуалния край на ЦСКА през месец март. Според едни ще има прераждане, други пък говорят за смяна на собствениците, но официално становище от страна на „червените“ все още няма. Кашата на „Българска армия“ е пълна. Никой не може да разбере кой е крив и кой е прав, а когато и парите влязат като средство, то тогава всички са озлобени и си искат парите. До стотинка.
Назначен бе постоянен синдик на „армейците“ в лицето на г-жа Милева, но яснота все още няма. Всеки ден се появяват нови кредитори или хора, чиито заплати не са били изплатени. Дълговете на ЦСКА варират от 15 до 35 милиона, а на места сумата достига и 50 милиона лева. Все по-нови и нови дела се появяват на бял свят – едно загубено, друго спечелено, но независимо какъв ще бъде резултатът от определеното съдене, то тези, които ще ги боли много, са феновете. А каквото и да си говорим, не можем да излъжем, че ЦСКА разполага с великолепна публика. Фенската маса на „армейците“ е голяма за нашите стандарти, а дали е най-голямата в България – не мога да преценя.
Както казаха „червените“ привърженици с пищна хореография: „Никой не може да убие хегемона на българския спорт“. ЦСКА е позната марка в Европа не от 2-3 години, а от десетилетия. Защо трябва да бъдат пращани в третото ни ниво поради задължения?! Ние сме специалисти в провала и разрухата – това си го знаем, но не ни се иска да си го признаем. Обичаме не да създадем, а да премажем, закрием нещо. И, поне засега, успяваме. При това много добре. Всички ли държави така действат с отборите, дали премного в историята?
Няма да давам за пример далечната Испания с Реал Мадрид, Атлетико, Валенсия и Барселона, а ще се насоча към нашите „братя“ сърбите. Дават мило и драго за спорта, а управляващите футбола в нацията определено ги е грижа. Цървена Звезда е доминант при нашите северни съседи, а задълженията им наподобяват тези на отбора, играещ на стадион „Българска армия“. Партизан на Валери Божинов има наполовина задължения, но продължава да играе в сръбското първенство.
Докато феновете на „вечния враг“ се радват и подиграват за пагубната ситуация, в която са изпаднали армейците, нека им кажа, че никак не са застраховани. Вчера беше Локомотив София и ЦСКА, днес Литекс, а кой е утре? Левски, Славия, Ботев Пловдив или Локомотив Пловдив?
Първенството става по-безинтересно с изваждането на тези големи за нашите географски ширини клубове. Преди по-малко от 5 години бяха 16 отбора, а сега… Сега са 9! Не се знае колко ще завършат А група. Както се дават сертификати за премината успешно по дължина Китайска стена, нима ще трябва в края на сезона да им даваме грамоти, че са успели? Каквото и да си говорим, футболът изчезва в България!
Нещо гнило със сигурност има, а БФС го знаят най – добре. Затова и дойде идеята за „Висша лига“, в която да се върне ЦСКА, Литекс и столичното Локо. На тази идея казвам просто „след дъжд качулка“. Изгони феновете от стадиона, убий и малкото им останала радост в тези толкова тежки дни за спорта ни, а после кажи, че „Няма интерес към А група. Всички гледат големите първенства“.
Рисът се загуби като вид в България, но по изкуствен начин го върнаха в нашата родина. Футболът ни обаче има корени, които някой се опитва да среже. И мога да го „похваля“, че се справя перфектно. Но КОЙ?
Убийте ме, но не знам. Какво да ви лъжа? Че нещата ще се оправят? Че ще имаме страхотен футбол и национален отбор? А група ще стане класна?…
Нека все пак обаче да погледнем от положителната страна: този сезон е по-добър от следващия, въпреки че е по-лош от миналия.
Каквото и да става, никой не може да закрие ЦСКА. ЦСКА е „вечният огън“ на родния ни футбол, еталон за качество и най-вече: любов без граници. Няма сила, която да закрие този клуб. Може да се закрие това дружество, но ново на минутата ще бъде създадено.
Не затривайте ЦСКА! Скъпи кредитори, простете се с парите, които армейците ви дължат. Да, трудно е, но не го правете заради г-н Томов или някой от сегашните футболисти, а заради легендите, които ги е срам от случващото се с ЦСКА – Петър Жеков, Христо Стоичков, Емил Костадинов, Димитър Пенев и още, и още…
Автор: Калоян Кюркчиев
