При създаване на Закон за закрила на детето, влязъл в сила на 13.06.2000 г., аз както и голяма част от работещите в отделите за закрила на детето имахме убеждението, че България е намерила прекрасен превантивен, закрилящ и подпомагащ закон за децата. В периода между 2000г. и 2004г. тепърва се разработваше и налагаше структурата на функциониране, взаимодействие и закрила от самите отдели. Надеждата и очакването в нас самите, като действащи служители беше голяма. Категорично има и добри членове, параграфи и поднормативни документи, които подобриха закрилата и отговорността на държавата към децата, но за съжаление се оказа крайно недостатъчни.
Сега от позицията на времето и дългогодишната ми социално – педагогическа и ръководна работа и дейност, мога да кажа със сигурност няколко неща:
❌️ В годините на преход, България доброволно делегира дейността по закрила, превенция и отговорност на неправителствените организации и държавно – частното партньорство. Всичко това се оказа, че следва да е за по – добро бъдеще и сигурност на децата ни. Но дали е така, в действителност. Конституцията на Република България ясно казва – чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото. Затова и следва държавата да е основният закрилник и защитник на децата, семейството и майчинството.
❌️ Неправителственият сектор постигна основната си цел, в Закона за социалните услуги, а именно да бъде признат и наложен като пълноправен партньор на държавата в грижата за децата и семействата. С това им желание, което стана и в законова форма, те си подсигуриха непрестанно финансиране от държавата, като национално представителни организации и доставчици на социални услуги. И така те станаха неизменна и незаобиколима част от държавно делегираните бюджети и дейно участие в предлагането и създаването, в повечето случай, на лобистка детска и социална политика. И в това не би имало нищо необичайно, ако България, за толкова години не остана от водещите страни по риск при децата.
❌️ Фиктивната грижа, за децата и семействата, задълбочи социалните неравенства и в отношението към различните групи от тях. В зависимост от социален, етнически и икономически статус, мерките за закрила са различни, понякога силно субективни. Тоест различни външни фактори, започнаха все повече и повече да са водещи при преценката дали едно дете е в риск. Не винаги се подхожда експертно и не винаги със закрила на най – добрите интереси на детето. Често пъти преценката се формира на мнение и заключение, извън естеството на проблемната и / или рискова ситуация на отглеждане и/или взаимоотношения.
❌️ Умишленото създаване и поддържане на голям брой рискови и уязвими деца и семейства доведе до изкуствено увеличаване на доставчиците на социални услуги. В същото време, необходимостта от конкретни социални услуги остана неудовлетворена – кризисни затворени центрове за работа с деца и младежи с девиантно поведение; деца имащ проблеми със закона: детски и младежки центрове за работа със зависимости и др.
❌️ С годините се наблюдава притеснителна обвързаност между определени партийни групи, изпълнителна власт и конкретни НПО-та, а вече и родителски движения и инициативни комитети. Тяхната взаимодействие, лобизъм, прокарване на корпоративни и частни интереси влияят пагубно над създаването на превантивна, закриляща и подпомагаща детска, семейна и възрастова социална политика.
👨💼 За да се промени всичко това и България да има прекрасна детска и семейна политика са необходими да се случат определени реформи в изпълнителната и административната власт:
✅️ От съществено значение е министърът на МТСП да е експертна фигура с ясна, надпартийна позиция. Защото когато се назначи министър, той следва да бъде министъра на всички деца, младежи и възрастни на България, на всички хора. Не може и не е правилно да има само с една позиция и тя да е тясно свързана с определени партийни или частни интереси.
✅ ️Създаване и спазване на ясни правила и механизъм за контрол, съблюдаване, коригиране, изискване и най – вече подкрепа. Това следва да е механизъм за взаимодействие между всички органи по закрила от изпълнителната власт, районната администрация и доставчиците на социални услуги, заедно с подкрепата и участието на надеждни граждански, родителски и неправителствени организации.
✅️ Необходимо е да са изготви незабавен анализ относно дейността и ефективността на отделите за закрила на детето и качеството на доставчиците на социални услуги.
🔵 Това е само малка част от проблемните дейности по закрила и превенция при и от децата. Дали можем да се справим и да подобрим грижата за децата, семейството и възрастните? Категорично да.
Подкрепете ни на 27.10.2024г. с № 7 в бюлетината!
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
