Най-голямото човешко щастие е да имаш деца
Последното интервю на инж. Марин Радевски дадено за списание „Искам бебе“, автор Радина Велчева
Едва ли има някой от Троян и околните села, който да не е чувал за Марин Радевски. Освен, че е собственик на една от най-големите местни компании, той е и активен дарител. Към него се обръщат за помощ най-различни организации и хора в нужда. Защото знаят, че той ще помогне. Инж. Радевски дарява средства за благоустрояването на Троянския манастир, на негови разноски в балканското градче гостуват театрални трупи и музикални изпълнители. Подпомага сериозно ремонта на местните училища, спорта, мероприятия и хора, изпаднали в материално затруднение.
През 2018г. Марин Радевски започна да помага и на каузата на „Искам бебе“. До момента с неговата финансова подкрепа се родиха 5 бебета.
Марин Радевски е собственик на фирма „Калинел“, която е специализирана в производството на текстилни изделия. Притежава няколко завода в различни части на страната и дава препитание на хиляди хора. Започва бизнеса си през 1994г., а днес „Калинел“ е един от основните доставчици за ИКЕА и е сред най-големите производители на домашен текстил в цяла Европа.
– Г-н Радевски, как избрахте да помагате на „Искам бебе“?
– Помагал съм на бездетни двойки още преди да ви познавам. Дарих средства на няколко семейства. Слава Богу, днес те са щастливи родители! Имаме 7 деца от 5 бременности. Пращал съм двойки при д-р Анатоли Дуковски от „Майчин дом. Познавам го, защото е от Троян. Но моята работа е да свържа семействата с лекарите и ако трябва да помогна финансово. За вашата работа научих от Иван Миховски. Смятам, че каузата е прекрасна и че колкото повече дарители има, толкова по-добре. Така през 2018г. направих благотворителен Рожден ден, средствата от който дарих на фондацията. След това помагах отново. Видях вашата работа и се убедих, че „Искам бебе“ е организация, на която ще продължавам да помагам и занапред! Най-голямото човешко щастие е да имаш деца. Ти да им се радваш и те да ти се радват.
– Обаждат ли ви се хората, на които сте помогнал?
– Да, обаждат се. Изпращат ми и снимки на децата.
– Какво ви кара да помагате?
– Много обичам историята. Никак не е лошо да познаваме историята си. Да помним миговете на величие, но да не забравяме и националните катастрофи. Знаете древната латинска мъдрост, че „историята е учител на живота“. Та и аз се опитвам да уча от нея. Когато България е под османско иго и в първите години след Освобождението, онези, които помагат, са българските чорбаджии. Не приемам думата „чорбаджия“ в негативен смисъл. Това са успелите и работливи хора. Именно с тяхна помощ започват да се възстановяват църкви и манастири. Изпращат на свои разноски будни деца да учат в чужбина, за да могат после да работят за духовното въздигане на народа ни. Давали са средства за построяването на училища. Трябва да следваме техния пример. Смятам, че е дълг на всеки да помага на другия с каквото може. Тук трябва да кажа и няколко добри думи за родителите си. Именно те ме възпитаха в този дух. Че трябва да помагам, когато имам възможност. Смятам, че това е не просто въпрос на желание, а мое задължение. А за да бъде помощта ефективна, трябват две важни неща: да имаш желание и да имаш възможност. През годините на своето същесвуване „Калинел“ върви нагоре и затова помагам винаги, когато видя, че каузата си струва. Не само на бездетните семейства. С наша помощ, например, наскоро беше ремонтирано едно от училищата в Троян. „Калинел“ е сред основните дарители и за Троянския манастир. Преди години манастирът беше занемарен и ме беше срам да водя гости там. Когато видях, че беше поет от игумен, който е добър стопанин, реших да помогна светата обител да добие подобаващ вид.
– В кабинета ви виси голям портрет на ген. Владимир Вазов. Защо?
– Подпомагам финансово група родолюбци, водени от известния онколог проф. Иван Гаврилов, които работят по създаването на паметник на този наш национален герой в Рибарица. Не знам дали знаете, но последните дни от живота си победителят от Дойран прекарва, интерниран от отечественофронтовското правителство, именно в Тетевенския Балкан. Ще стане един страхотен паметник.
– За съжаление, далеч не всички успели хора помагат. Какво бихте казал на бизнеса?
– Такива като мен трябва да помагат. На всякакви каузи. В едно населено място не може да има само икономически живот. Не може да се мисли само за финансовия просперитет. Трябва да има и култура. Трябва да се помага на децата да спортуват, а не да седят по цял ден забили носовете си в компютрите. Трябва да растат здрави. А чрез спорта получават и нещо много важно – стават дисциплинирани и амбициозни. Което е добре за бъдещото им развитие като членове на обществото. Децата, които спортуват, не прибягват и до наркотици. За съжаление, това го има и в нашия град.
– Говорим за децата. И двете ви дъщери работят във фирмата редом с вас.
– Да. В момента, в който се пенсионирам, ще предам бизнеса на тях. А този момент не е далеч. И смятам, че фирмата ще е в добри ръце. Те възприемат много бързо и вярвам, че ще имат достатъчно време да се организират. Получават и подходящото образование в Англия. Освен това, те вече познават целия екип, познават и всички процеси в работата ни.
– Изглежда, че хората тук много ги ценят?
– Има такова нещо. Дори понякога, когато възникне проблем, част от служителите не казват на мен, а на някоя от тях. И така редица проблеми се решават, без дори да съм разбрал за тях.
– Те като че ли не са типичните дъщери на успял бизнесмен. Други биха се възгордели, а те са много скромни и работливи.
– Може да звучи нескромно, но това е моя заслуга. Винаги съм ги учил, че е важно да умееш да общуваш с всекиго. Да седнеш да размениш няколко приказки с обикновения човек, да пиеш с него едно кафе и да си поприказвате за най-обикновени, простички житейски неща. Наложих и на тях този начин на отношение към хората. И се радвам, че е така, че успях да ги възпитам като земни хора.
– В момента „Калинел“ е един от най-големите производители на домашен текстил в Европа. Как започна всичко?
– На 16 март 1994г. Започнах сам с още един човек. В началото дни наред не излизах от фирмата. Имах едно диванче и понякога дори оставах да спя на него. Беше много неудобно, но така имах възможност по всяко време да отивам и да видя как върви производството. Когато започнах да работя с ИКЕА, бях произвел едва 100 възглавници. А трябваше да започнем да произвеждаме по 6 000 на ден. Когато разбрах, малко ми се подкосиха краката, но съм свикнал да приемам предизвикателства и се организирах. Между другото, благодарение на нашето производство, цените на тези изделия в ИКЕА бяха намалени с около две евро. Днес в „Калинел“ работят над 1600 души. На 25-тия Рожден ден на компанията, някой ме попита дали тези години са много или малко. Голямата ми дъщеря се роди около два месеца след като започнахме. Затова, в отговор на въпроса, я поканих да дойде до мен и на свой ред попитах: „Как ви се струва? Много или малко са тези години?“
– Трудно ли се управляват толкова много хора?
– Не. Никак не е трудно. Аз ръководя 20 човека, а те – всички останали. Въпросът е да подбереш точните хора в мениджмънта.
– Как се отрази пандемията от коронавирус на фирмата?
– Лошо, разбира се. Но съумяхме да реагираме бързо и се пренасочихме към производството на предпазни маски. Първите ги произведохме още на 15 март /2 дни след обявяването на карантината/. В началото започнахме да пускаме по 7-8 000 на ден. В края на март стигнахме до 60 000 произведени на ден, при това правим 4 модела. Досега сме произвели над 2 милиона предпазни маски. Повечето от тях бяха изнесени в чужбина, особено за Германия. Благодарение на това, че произведохме големи количества качествени маски, не позволихме цената им да се покачи прекалено много. Спомняте си, че в началото се продаваха по 15 лева, а ние ги продавахме по 60 стотинки с ДДС.
– Разбрахме, че и по отношение на предпазните маски сте активен благотворител.
– Да, раздадохме много безплатни маски. Помогнахме на общините, като обезпечихме общинските служители в Тетевен, Троян, Ловеч, Червен бряг, Ямбол. Раздадохме маски и на МВР. Дадохме на областната дирекция в Ловеч, а те ги разпределиха по подразделенията във всичките 8 общини на областта. Неколкократно раздавахме на пожарната, на болниците, на поликлиники. Раздадохме предпазни маски и за учителите. Направил съм го напълно безкористно. Вижте, това са моменти, в които трябва да се помага, а не да си правим някакви тънки сметки.
