„Апартаментгейт“ отново събуди в българското общество дебата за двойния стандарт. А именно – какво кара медиите да питат за оставката на Цветан Цветанов, а да мълчат оглушително за оставката на Лозан Панов. Случаите са идентични:
– Цветанов купува евтин апартамент от фирма „Артекс“; – Жената на Лозан Панов купува евтин апартамент от фирма „Артекс“, чиито собственици са кумове на семейство Панови, а в добавка Панов е укрил от закона и обществото лъскавия фамилен актив.
Ако следваме логиката на институциите, оставката на Цветанов трябваше и бе поискана от неговия партиен лидер Бойко Борисов. В същия ред на мисли следва да отбележим, че отстраняването на Панов от поста председател на ВКС би трябвало да е акт на кадровиците на Темида от Висшия съдебен съвет (ВСС).
Само че има и друг фактор в публичния дебат – това са медиите и обществото. За добро или за лошо обществото, неговите позиции, решения и волеизявления зависят от големите медии. Безспорен факт е както у нас, така и в западните демокрации, че четвъртата власт не само отразява действителността, а и я редактира, поднася я на обществото в определена посока. Но понякога тази функция на медиите, вследствие политически или корпоративни зависимости, води до уродливо изкривяване на действителността в ущърб на обществения интерес. Така се случи и по темата с апартаментните казуси на Цветанов и на Лозан Панов. Големите медии, респективно българското общество, поискаха оставката на Цветанов, но не поискаха оставката на Лозан Панов.
Причината за двойния стандарт откриваме в стенограмите „Арго“. Там четем буквални самопризнания на подсъдимия Иво Прокопиев, че той контролира медийния мейнстрим (големите телевизии и радиа) в държавата. Прокопиев твърди, че той лично определя важните теми и гости и ги спуска на водещи, продуценти и редактори. Очевидно така се е случило и през последните дни. Прокопиев успя да удари неудобния му Цветанов, защото фигурата на доскорошния председател на ПГ на ГЕРБ недвусмислено гарантираше наличието на стабилно парламентарно мнозинство, оттук насетне и пълен мандат на кабинета Борисов 3. А това е на първо място политическа смърт на Прокопиевия ГМО проект „Демократична България“ и на второ място корпоративна смърт за медийната групировка „Капитал“, чието съществуване ще приключи с летален изход при липса на техни хора в законодателната и изпълнителната власт. Историята с Лозан Панов е на съвсем другия полюс. Той е личният съдия на Прокопиев, успял да прокара тълкувателно решение на ВКС за спасение на запорираните 200 милиона, принадлежащи на подсъдимия бизнесмен. И „Капитал“ спусна директивата: „Ударете Цветанов, потопете темата Лозан Панов“. Вследствие това днес медийният мейнстрийм разкъсва Цветанов, защото е взел евтино жилище, но мълчи, че един от тримата големи също се ползва с привилегията евтино жилище.
И утре същите тези големи медии пак ще се завайкат, че у нас няма свобода на словото, че сме били на 111-о място. Факт е, че няма и трябва да сме на 211-о. Защото през платени под масата свои пионки в големите медии подсъдим бизнесмен ръководи средствата за масово осведомяване с най-широка аудитория. Той сам си признава това. И днес заради крещящия двоен стандарт обществото трябва да е пред съда. Протестиращите трябва да са пред телевизиите и радиата и да ги питат: „Защо ни занимавате от сутрин до вечер с кокошкари, защо осветихте до дупка Цветанов, а сложихте огромен чадър върху Лозан Панов?“
