„Хазартната зависимост в България придобива епидемични измерения. Всеки ден около 70 души се записват в Регистъра за уязвими лица в НАП и така искат от държавата помощ, за да се справят със зависимостта. От средата на декември 2022 г. са се регистрирали над 30 000 души. Представете си среден по големина град, като Севлиево, Велинград, Марица или Нова Загора, пълен само със зависими от хазарт хора.
Хазартната зависимост е включена в Международната класификация на болестите и вреди на психичното и физическото здраве. Голяма част от зависимите изпадат в депресивни състояния и с оглед на това не е чудно, че те имат много високи нива на мисли за самоубийство. Проучване проведено в САЩ сред хазартнозависими показва, че между 12% и 18% от тях са правили опити за самоубийство.“, заяви от парламентарната трибуна Климент Шопов.
Поводът за неговото изказване беше инициираното от „Възраждане“ изслушване на председателя на Съвета за електронни медии, във връзка с множеството реклами на хазартни игри по радиото и телевизията и проблемите, с които се сблъсква СЕМ, при опитите за тяхната регулация.
В допълнение беше посочено, че според чл. 10, ал. 1 от Закона за хазарта, реклама за хазартни игри, насочена към малолетни и непълнолетни лица, е забранена. Освен това, през декември месец 2022 г., част от хазартните организатори подписаха меморандум за саморегулация, в който сами си налагат забрана, че няма да съобщават размера на бонуси, парични и/или предметни награди в радио и телевизионни реклами и няма да излъчват рекламни съобщения в радио и телевизия в часовия пояс от 5:00 до 18:00 ч., освен в рамките на излъчванията на спортни събития и мероприятия.
Въпреки тези мерки е очевидно, че в рекламите се използват популярни лица и инструменти на въздействие, чрез които се достига до подрастващите. Почти всяко дете може да изпее по една от рекламните песнички за бонуси от хазартните игри. Този успех на хазартните организатори е нож в сърцето на бъдещето на България, защото рефлектира именно върху най-младите и уязвими членове на обществото. В Европа тенденцията е законодателите силно да ограничават хазартните реклами, дори директно да ги забраняват. Примери има като Италия, Холандия, и Белгия. В тази връзка, от най-голямата опозиционна сила поискаха да разберат, какъв е опитът на другите национални регулатори по отношение на хазартните реклами, както и как биха могли да се интегрират добрите примери в това отношение спрямо българското законодателство.
Председателят на Съвета за електронни медии напълно подкрепи становището, изложено от „Възраждане“, като потвърди пагубното въздействие на хазартната зависимост, както върху индивида, така и върху семейството, като най-малката социална единица и обществото като цяло. Също така, тя призна, че СЕМ не може да контролира рекламите на хазарт ефективно и в цялост и поради тази причина счита, че трябва да има промени в Закона за хазарта, свързани с рекламите на залагания и призова за пълна забрана на рекламите на хазартни игри.
Припомняме, че именно Законопроект в този дух беше внесен от „Възраждане“ декември месец, миналата година, до чието разглеждане не се стигна тогава, но по думите на председателя на „Възраждане“, Костадин Костадинов, той ще бъде предложен като задължителна точка за разглеждане идната сряда. На изслушването направи впечатление фактът, че от ПП-ДБ и ДПС не задодоха никакви въпроси и не се поинтересуваха от хилядите съсипани животи на български граждани заради хазартната зависимост. Не би могло да бъде различно, защото точно икономическите кръгове около тези партии прибират тлъсти комисиони, предвид огромните и сенчести капитали, които се изливат в хазартния бизнес
