Днес всички бяхме потресени от новината, че дългогодишният национал Трифон Иванов е починал от инфаркт. За жалост не успя да отпразнува именния си ден на Трифон Зарезан. Мир на праха му. Търново загуби своя „цар“. А беше едва на 50… Казват, че тринадесети е фатална дата, а в този случай, за съжаление, наистина се потвърди. Със сигурност доста хора след това са потърсили информация за кариерата му, която наистина бе славна. Тогава всички виждаме, че той е „чедо“ на Етър. Този Етър, който понастоящем е във Северозападната „В“ група. Забравен от множеството, затирен някъде там, без никакво уважение и благодарност за играчите, които е „произвел“.
Красимир Балъков, Илиян Киряков, Бончо Генчев, Цанко Цветанов и настоящият треньор Георги Василев са създали идентичността си точно в този клуб, който сега е в третото ниво на футбола ни. Гореспоменатите са част от онова лудо американско лято, което никога няма да забравим. Отбор, дал ни толкова много радости, е оставен на произвола.
Да, държавата финансира ремонта на митичния стадион „Ивайло“, който в момента е наистина на много високо ниво, но за школата трябва да се помисли. Тя е извор, който тече ли тече, но няма кой да „отпие“ от водата на отбора. Никой няма да погледне на сериозно клубът, докато не е в професионалния футбол.
Длъжен съм да спомена, че развитие в отбора от старата ни столица има и отборът се стяга лека-полека за „Б“ група. Общината спомага, доколкото може, а има и частно лице, което дърпа напред състава.
Заслужено би било да видим този клуб отново в елита. Шампионите на България през 1991г. разполагат и с многобройна компетентна публика. Публика, която със сигурност би оценила нещата, които се правят за „виолетовите“. „Болярите“ също могат да се похвалят с фенове, подкрепящи отбора с голямо сърце. Голямо сърце, което имаше техния дългогодишен защитник Трифон Иванов…
Отвсякъде погледнато Велико Търново е футболен град. Този футболен център трябва с всички сила да бъде запазен, та дори и развит. Предпоставките са налице, остава само повече финансиране. Желанието – то кипи в сърцата на голям брой хора отново да видим този състав напред и нагоре.
Но сега отново към Трифон Иванов. Той беше скромен човек, който след приключване на активната си кариера остави невероятното впечатление на мъжкар както на терена, така и извън него. Той бе идол за едно цяло поколение, човек с ценностна система и огромно сърце. Мир на праха му.
Автор: Калоян Кюркчиев
